Рецептата срещу инфаркт е профилактиката, заяви в интервю русенският специалист

Д-р Пенка Каменова е възпитаник на Английската гимназия. Завършва медицина в Медицински университет – Плевен. Вече 5 години д-р Каменова е началник на Отделение Кардиология в Университетска болница „Канев“.

Д-р Каменова, нараства ли броят на българите, които страдат от сърдечно-съдови заболявания или тенденцията се задържа?

България е страната от Европейския съюз с най-висока смъртност през 2017 г. - 1631 са смъртните случая на 100 000 души население. Заболявания на кръвоносната система и рак са двете основни причини за смърт в ЕС, трета е болести на дихателната система. Това показват данни на Евростат.

След страната ни се нареждат Румъния (1488), Латвия (1485), Унгария (1470) и Литва (1418). В другия край на скалата, с най-ниска смъртност в Евросъюза е Франция (838 смъртни случая на 100 000 души). След нея са Испания (844), Италия (875), Люксембург (911). Анализът на статистическата служба сочи, че основна причина за смъртни случаи във всички страни членки са заболявания на кръвоносната система, освен Дания, Ирландия, Франция и Холандия – където това е рак. Най-голям дял на смъртни случаи, причинени от заболявания на кръвоносната система, се наблюдава в България (66%), а най-нисък – в Дания (23%). Най-висок дял смъртни случаи от рак пък е отбелязан в Словения (32%), а най-нисък в България (16%).

Знае ли българинът как да пази сърцето си и какво място заема България в лечението и профилактиката на сърдечно-съдовите заболявания?

И да, и не. Много различно е поведението по възрастови групи, по региони, в зависимост от образованието и най- вече от информираността на хората за значението на профилактиката.

Има ли положителен момент.  За последните години беше отчетено, че смъртността от исхемична болест на сърцето е намаляла. Това дължи ли се на по- доброто лечение или нещо друго?

Заболяванията на органите на кръвообръщението заемат първо място по причина за смърт в развитите страни. За всеки 2-ма от 3-ма починали, причината е сърдечносъдово заболяване. В последните 20 години тя е спаднала наполовина. Такава е тенденцията и за България. Промяната в начина на живот, медикаментозният контрол на рисковите фактори, новите методики на лечение – най-вече интервенционални, имплантация на устройства за предотвратяване на внезапната сърдечна смърт, всичко това допринася за намаляване на сърдечносъдовата смъртност. За България, в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, тези показатели остават високи.

Кои са симптомите на инфаркт, които всеки човек трябва да знае и да вземе мерки, ако се появят?

Симптомите на сърдечния инфаркт могат да имат много „маски“, дори инфарктът може да протече безсимптомно или да наподоби „настинка“. Най- типичните оплаквания са на първо място типична болка с характер на тежест на широка площ, зад гръдната кост, която се засилва при заемане на легнало положение. На второ място са вегетативните симптоми – изпотяване, усещане за недостиг на въздух, много често страх. Когато се появят такива оплаквания, особено при хора с рискови фактори, реакцията трябва да е незабавна. Времето е най- важният фактор за спасяване на сърдечния мускул. Всяко забавяне обрича страдащия или на риск от внезапна смърт, или на последващо  развитие на сърдечна недостатъчност и влошено качество на живот. В тези първи минути и часове от началото на симптомите, навременната реакция е жизнено важна - фигуративно казано – трябва да извадим удавника или да прережем въжето на обесения. Най- прекият път да получим адекватна помощ, е да позвъним на 112. Пациентът трябва да бъде откаран до най- близката болница с интензивно кардиологично отделение. В последните 10-12 години в България е разкрита мрежа от центрове за интервенционално лечение, какъвто съществува и в УМБАЛ „Канев“, и от всяко населено място максимум за 90 минути може да се достигне до такъв център. По този показател стоим по- добре от много други европейски и извъневропейски развити държави.

Има ли  рецепта срещу инфаркт?

Много бих искала да отговоря еднозначно с „да“. Има мерки, с които можем в пъти да намалим вероятността за настъпване на инфаркт. Рецептата е Профилактика. Съществуват 3 типа профилактика: първият тип е примордиална профилактика – тази, с която се предотвратява възникването на рискови фактори, първична – при която се въздейства върху рисковите фактори за предотвратяване на възникване на заболяване и вторична профилактика – след възникване на заболяване – целта й е да забавим неговата прогресия и възникване на рецидиви. Рисковите фактори могат де се разделят на 2 групи – такива, коите могат да бъдат  повлияни – модифицируеми рискови фактори и такива, които не зависят от нас – например – полът, възрастта. За щастие преобладаващата част от рисковите фактори са модифицируеми, тоест активно можем да въздействаме върху тях и да понижим ефекта им за възникване на сърдечносъдови заболявания.  В тази група рискови фактори попадат: Артериалната хипертония, Високият холестерол, Тютюнопушенето, Захарният диабет, Хроничните бъбречни заболявания, Затлъстяването, намалената физическа активност. Върху тях можем да влияем чрез немедикаментозен подход, а именно-промяна в режима на хранене, на двигателна активност, спиране на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, редукция на теглото, така и с медикаменти за контрол на артериалното налягане, на нивата на лошия холестерол, на захарния диабет. Според европейските препоръки за профилактика, всеки човек, навършил 40 години подлежи на оценка на сърдечносъдовия риск и изготвяне на стратегия за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания както и на периодична преоценка на този риск.

Какви правила трябва да спазват пациентите, след прекаран инфаркт, за да имат дълъг и качествен живот?

След прекаран миокарден инфаркт, пациентите подлежат на вторична профилактика. Животът на пациентите след инфаркт в много голяма степен зависи от лечението, приложено в острата фаза на инфаркта. Когато то е навременно и адекватно, пораженията върху сърдечния мускул са минимални,  сърдечният мускул функционира нормално и не е застрашен от  недостатъчност,  остри ритъмни нарушения и внезапна сърдечна смърт. В противен случай, когато лечението е приложено късно и част от сърдечния мускул не функционира, пациентът е с прояви на сърдечна недостатъчност, която трябва да бъде лекувана адекватно. Мерките, които трябва да спазва пациентът с преживян инфаркт са 2 групи – такива, които биха подобрили качеството на живот и такива, които биха удължили живота. От изключителна важност е медикаментозно и немедикаментозно поддържане на кръвното налягане, на лошия холестерол до прицелни граници, поддържане на нормално телесно тегло, дозирана ежедневна физическа активност, контрол на захарния диабет и бъбречната функция, въздържане от тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.

Тютюнопушенето и алкохолът са всепризнати врагове на здравото сърце. Но какво е влиянието на храненето? Не се ли подценява неговата роля още от ранна детска възраст?

Начинът на хранене и поддържането на нормално телесно тегло са ключови рискови фактори не само за сърдечносъдовите, но и за много други заболявания, както и за общата и сърдечносъдовата смъртност. За илюстрация – страните с най- ниска сърдечносъдова и обща смъртност в Европа и най- голяма продължителност на живота са тези, в които е разпространена т. нар. Средиземноморска диета, а именно това са  Италия, Испания, Гърция.

В най- общ план – придържането към храни, богати на фибри, изключването от диетата на мазнини от животински произход, субпродукти, особено термично обработени мазнини, червено месо, рафинираната захар, фруктозата, както и включването на зеленчуци, за предпочитане в суров вид, са ключ към редукция на риска. Количеството на приетата храна трябва да предпазва от затлъстяване и метаболитен синдром. Физическата активност от поне 30 мин. ходене на открито всеки ден трябва да бъде неизменна мярка.

На прага на есенно-зимния период, какви са Вашите препоръки към пациентите със здравословни проблеми? Студът провокира ли нестабилност при пациенти с коронарна болест?

По не напълно обяснени механизми, острите коронарни синдроми зачестяват в есенно- зимния сезон. Зачестяват и хоспитализациите за влошена сърдечна недостатъчност. Има доказана корелация между острите респираторни инфекции, в това число и грипа, и острите коронарни синдроми. Контролът на артериалното налягане също се влошава през този период. Въпреки тази статистика, страхът не бива да пречи на адекватното поведение и профилактичните мерки трябва да бъдат прилагани. С появата на новата световна заплаха – пандемията от COVID-19, като че ли всички други съображения останаха на заден план. Много важно е да спазваме препоръчаните мерки и при всеки симтом своевременно до се обръщаме към лекар.

Можем ли да кажем, че в момента имаме два проблема, грубо казано, коронавирусът и страхът?

Категорично да. Страхът от заразата доведе до въздържане на хората да посещават лечебни заведения, до самолечение, донякъде той имаше и положителни последствия – статистиката показва понижена заболеваемост от други респираторни инфекции и понижаване на общата смъртност за първите 6 месеца на 2020 година. Но има и друга статистика – пациентите не се обръщат към лекар навреме, в болницата идват в напреднал стадий на заболяването, когато понякога не може да се помогне. За сметка на намаления брой остри инфаркти, се увеличава честотатата на преживян инфаркт и късно явяване на болните вече с усложненията на инфаркта.

Има ли отлив на пациенти, които от страх не търсят квалифицирана помощ по време на пандемията? Какво ще им кажете?

Категорично има . Спазвайки препоръките за предпазване от COVID-19,  не бива да пренебрегваме традиционните препоръки за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Корона вирусната инфекция е с най- висока болестност и смъртност, при болни със ССЗ и диабет. Тоест, своевременното лечение и профилактика на тези хронични заболявания, осигурява по- добър изход и по- лесно преодоляване на COVID-19. Разбира се, всички препоръки за предпазване от  инфекцията трябва стриктно да бъдат спазвани, както в болничните заведения, така и извън тях.

Какво е отношението на пациентите към профилактичните прегледи?

Различно, в зависимост от много фактори. Смятам, че в последните години полезните ефекти на профилактиката се оценяват от все повече хора и профилактичните прегледи стават по-масови.

Вие правите ли си профилактични прегледи? Самопреглежедате ли се или се доверявате на Ваши колеги?

 Да. За заболявания, които не са в моята компетентност, разбира се, че разчитам на моите колеги.