Съвсем наскоро Христина Нешева от град Дупница положи Хипократова клетва. Като млад лекар, тя е категорична, че тепърва ѝ предстои да усъвършенства уменията си в професията. Но ще остане в България, защото вярва, че тук има бъдеще за нея.

Срещнахме се с д-р Нешева, за да си поговорим за достойнството и призванието да правиш добро, пише Румен Скрински в Actualno.

Още един млад български лекар на хоризонта. Какво е усещането вече официално да се обръщат към Вас с “Д-р Нешева”? 

Усещането е смесено, определено - все още не съм го осъзнала, но пък, чувайки това обръщение, сякаш знам, че вървя в правилната посока.

Премина ли емоцията от дипломирането? Какво ще запомниш от този миг в зала 1 на НДК?

Все още не. Често се връщам към този емоционален за мен и за близките ми момент, а именно церемонията в целия ѝ академичен блясък. Беше тържествено, усмихнато, леко носталгично и едно дълго чакано събитие. Хипократовата клетва пред препълнената зала и момента, в който целият випуск хвърли шапките си на сцената, ще останат може би най-ярките спомени за мен.

А какво няма да забравиш от университета?

За толкова много време имам безброй незабравими случки, но определено дългите дни в дисекционната зала, първите срещи с пациентите и първото ”Благодаря!” от устата на една възрастна мила пациентка, ще са мигове, които ще останат близо до сърцето ми за цял живот. 

Кога ти бе най-трудно през тези години? И кои бяха нещата, който ти казваха: “Не, не се отказвай точно сега!”

Дългите и трудни сесии, томовете учебници и безсънните нощи бяха най-трудните стъпала през тези 6 години. Но това, което ме крепеше, беше крайната цел, до която достигах с малките стъпки на преминати успешно безкрайни конспекти и възнаградени усилия.

Хвърляш се в дълбоките води на една, меко казано, пълна с предизвикателства здравна система у нас? За какво те предупредиха най-много да внимаваш? 

Това е неоспорим факт, но всяка монета си има две страни. На фона на тези предизвикателства, изпъкват ярките примери за отлични специалисти в лицата на едни от най-големите имена в медицината. Изпъкват призванията на български лекари, защитаващи ежедневно името на професията, в страната ни и в чужбина.

Какви са плановете ти оттук-насетне? Ще останеш ли в България? А защо?

Смятам да остана в България! Вярвам, че ако един човек е целеустремен, то неговите усилия ще се възнаградят. Страната ни има нужда от млади и достойни лекари.

Лекарят според теб трябва да е...?

Себераздаващ се. Също така упорит, трудолюбив, умеещ да изслушва и да дарява с усмивка и увереност всеки свой пациент.

А пациентът...?

Той трябва да е доверяващ се, спокоен и допълващ усилията на специалиста.

Как си представяш един свой работен ден като доктор Нешева?

Хубав въпрос! Определено виждам един дълъг ден, но пък изпъстрен с интригуващи случаи и интересни пациенти, динамичен, гарниран с доза кафе, и не на последно място - огрян от усмивките на излекувани хора.

Помечтай в три думи за професията: Каква трябва да стане тя у нас?

По-ценена от пациентите. По-малко подлагана на съмнения и една идея по-благодарна.