Чужденци заемат ръководни места в България
- Редактор: Калоян Добрев
- Коментари: 0
Украински и индийски ИТ специалисти търсят реализация в България.
Родните строители борят кризата за инженери с кадри от Тунис. Тази година за първи път около 30 служители от африканската държава са получили разрешение да проектират и строят сгради у нас, пишат "Монитор".
„Заради кризата за инженери и квалифициран технически персонал от години внасяме кадри от чужбина. Досега разчитахме главно на тези от Турция, Русия, Украйна и Сърбия”, обясни експертът по подбор на персонал Николай Христов. От началото на годината до септември Агенцията по заетостта (АЗ) е издала разрешение за работа на 517 служители от 47 страни извън ЕС. Това означава, че всеки месец фирмите у нас наемат по 57 чужденци.
„Най-много разрешения са издадени на граждани на САЩ, които работят основно като преподаватели в средни и висши учебни заведения”, обясниха от АЗ. На второ място по численост са турските инженери и технически персонал, следвани от сръбските им колеги. От Западната ни съседка и от Македония българските работодателите внасят предимно спортисти. Тази година няколко фирми са поискали да наемат македонски консултанти.
„Консултанти са наети основно в сферата на финансите и то във фирми с македонско участие. Това е практика и в повечето международни компании, които, идвайки в България, водят мениджъри от фирмата майка”, заяви още Христов. Най-много чуждестранни високопоставени служители има във финансовия сектор, където всеки пети мениджър идва от чужбина.
Според статистиката в България работят над 23 000 другоземци. 1/3 от тях са висококвалифицирани граждани от страни извън ЕС, получили синя карта, даваща им право на труд в следващите 3 г. Ако през това време служителят остане без работа, той има право да търси нова заетост в продължение на 6 месеца. Миналата година правителството реши да облекчи процедурата по издаване на синя карта. Така документите се издават за 30 или 3 дни, вместо досегашните 6 месеца. Работодателите, които искат да наемат служители от трети страни, обаче трябва да им гарантират минимално заплащане от поне 2 средни работни заплати. Това означава, че в момента фирмите, които искат да наемат руски или китайски кадри, трябва да им предложат поне 1800 лв. От облекчението ще се възползват предимно ИТ компаниите, в които към момента има над 6000 незаети работни места.
„Все повече фирми, които разкриват офиси у нас, командироват софтуерни инженери от дъщерните си компании. Така у нас има стотици ИТ експерти от Индия, Китай и Латинска Америка”, заяви експертът по подбор на персонал Цветелина Красимирова. Десетки са разрешенията на наемане на ИТ специалисти от Украйна и Русия, които Агенцията по заетостта е издала през деветмесечието.
„Това са двете дестинации, за които издаваме най-много разрешения в тази сфера”, обясниха от АЗ. Други над 180 разрешения са били дадени за наемане на камериерки, бармани, сервитьори и готвачи това лято. „Колегите от черноморските курорти бяха много доволни от служителите от Украйна и Македония. Ако за зимния сезон не успеем да намерим достатъчно кадри, пак ще прибегнем до внос на служители от тези страни”, заяви председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин.
Пазарът на труда търси над четвърт милион работници
Русе почете паметта на героя от Кербала
Зимна приказка на връх Шипка
Светофари регулират трафика на Дунав мост
Пазарът на труда търси над четвърт милион работници