“Страшни викове се носеха от стаите. Чувах удари по вратите, крясъци. Хората се молеха: “Пуснете ни! Освободете ни! Искаме да умрем!" Беше ад. С дни не бях на себе си, не знаех къде се намирам.”

71-годишният Димитър Чешмеджиев от Поморие потреперва, докато описва преживяванията си в частен хоспис в Елин Пелин.

Неочаквано за самия него през последните дни възрастният мъж попадна в новините, след като дръзна да подаде сигнал в полицията, че го държат насила в дома. Хосписът, който се намира в края на градчето, бе атакуван на 10 април от полицаи и прокурори.

“Взеха ми телефона, държаха ме заключен, сутрин и вечер ми биеха по две инжекции - в корема и венозно. Освен тях ми даваха да пия по 6-7 хапчета. Така от 28 февруари до 30 март", разказва дядо Димитър, цитиран от 24 часа.

Всъщност, макар и налегнат от десетки болести и немощен, възрастният мъж е собственик на златни имоти в морския град. Той притежава необитаем апартамент от 106 кв. м, магазин на партера и гараж. Всичко това е на крачка от първа линия на морската ивица, в най-желания квартал на Поморие - т.нар. “Малката Москва”, където е пълно с имоти на руснаци.

От седмица Димитър си е вкъщи в родния град, но още не може да се отърси от преживения кошмар в частния хоспис. Там той бил държан като пленник с дни, упоен и принуден да прехвърли имотите, чиято пазарна стойност е над 100 000 евро.

Макар измъчен от преживяното, помориецът е доволен, че благодарение на него полицията е успяла да влезе в “къщата на ужасите”, както я нарича той, и да разбие една порочна схема, прилагана вероятно от години. А тя е: възрастните хора, за които месечната такса от 900 лева е непосилна, а и нямат близки, които да я плащат, да прехвърлят имотите си на хосписа.

Той е собственост на невроложката д-р Йорданка Неферова. Неин основен помощник е синът ѝ Божидар Неферов, който е учил за рехабилитатор в Медицинския университет. Роден е през 1986 г. Семейната фирма на д-р Неферова “Дар божи 86” препраща към неговото име и годината на раждането му. Божидар Неферов се издирва заради разследването за злоупотребите с имоти на старци и нередностите в хосписите, където и той е работил. Оказва се, че са го търсили и друг път, за други престъпления. През 2008 г. Божидар е само на 22 г. Тогава той и приятелят му Николай Илиев са арестувани за грабеж на метална каса от офис на фирма в София. По-късно го изкарали невменяем.

На 24 януари 2008 г. в 4 ч сутринта охранителната система на фирма за продажба на самолетни билети в центъра на София сигнализирала за взлом в офиса. Веднага към мястото тръгнал патрул на СОД към СДВР. Когато униформените пристигнали, колата на обирджиите потегляла. Те не се подчинили на светлинния сигнал и потеглили рязко. Ченгетата ги последвали, но преследването приключило на пл. “Македония”, където ги изгубили. Запомнили обаче марката на колата - тъмен на цвят “Ситроен Ксантия”.

Бандитите отмъкнали металната каса и злато от чекмеджето. Разследването бързо стигнало до Божидар Неферов и приятеля му Николай. Те са записани в офиса на обраната фирма, а при беседи с техен познат той разказал, че Николай често карал същия ситроен, какъвто полицаите преследвали след обира. След това го обвинили и за друг подобен обир, извършен година и половина по-късно. По двата случая започнало разследване. За първия обир с преследването го оправдали, но за втория дори не бил съден заради съдебно-психиатричната експертиза.

Оказва се, че според нея той страдал от биполярно афективно разстройство с психотични симптоми, епилепсия и психоорганичен синдром с когнитивен дефицит. Диагнозата включва и “продължително разстройство на съзнанието”. Изводът е, че е бил невменяем по време на извършването на втория обир. Диагнозата обаче не му пречи да се грижи за болни старци, част от които имат същите проблеми, както и да учи за рехабилитатор, докато е разследван за обирите. През 2012 г. пък в полицията получили съобщение от Германия, че там е арестуван Николай Илиев - съучастникът на Божидар в престъплението.

Собственичката на хосписа в Елин Пелин д-р Неферова все още не е обвинена, въпреки че бе официално призована да се яви в следствието.

При полицейската акция тя е задържана за кратко, но получава световъртеж и постъпва в болница “Св. Анна”. По собствените ѝ твърдения пред разследващите е получила инсулт. Заради това от прокуратурата ѝ назначават преглед, който да каже какво е здравословното ѝ състояние.

“Няма инсулт, нещо повече - вещото лице е посочило, че всички симптоми на инсулт могат да се симулират, с изключение на един, който категорично е отхвърлен”, обясни Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор.

След едноседмичен престой в “Св. Анна” обаче д-р Неферова се мести в болница “Св. Пантелеймон”.

В момента е назначена още една експертиза, която да установи дали д-р Неферова не симулира.

Предисторията

Димитър Чешмеджиев, който, преди да се пенсионира, работи в ТПК “Октомври” като отговорник по материлно-техническата база, остава вдовец преди 3 г. Има дъщеря, но не поддържа връзка с нея. “Тя е лош човек. Нямаше кой да ме гледа, а имам сериозно сърдечно заболяване и често влизам в болница”, казва възрастният човек.

Епикризата му е впечатляваща. Той страда от екзацербирана сърдечна недостатъчност 3-и функционален клас, артериална хипертония 3-и стадий, левокамерна хипертрофия, исхемична болест на сърцето, исхемична кардиомиопатия, дегенеративна аортна, митрална и трикуспидална регургитация. Има и сериозни придружаващи заболявания - хронична обструктивна белодробна болест, позната като болестта на пушача, както и диабет.

“Започнах да търся гледачка. Пусках обяви във вестника и така попаднах на обява на Божидар - той предлагаше гледане срещу обезщетение", спомня си Димитър. Това става скоро след като умира жената на пенсионера.

Всъщност синът на Неферова поддържал редовно връзка с него, дори го посещавал в Поморие заедно с полицая Бисер Докторов. Така след поредната сърдечна криза и престой в болница Димитър попада в хосписа в Елин Пелин. Това става в края на февруари.

По това време в дома живеели 26 възрастни мъже и жени, някои от тях с деменция, други били на легло в тежко здравословно състояние. Хората били от цялата страна, но нито един от Елин Пелин.

Полицейската акция

Димитър търси помощ на тел. 112 на 3 април. Заради опиатите, които поглъща, не може да обясни добре къде се намира и какво се случва с него.

Първо му затварят, но той не се отказва. Едва след третото позвъняване на спешния телефон го свързват с полицията. След около час служителите на МВР пристигат пред сградата на хосписа. Първоначално персоналът не ги пуска, но след като влизат вътре, униформените бързо извеждат 71-годишния Димитър. Пред разследващите твърди, че е държан насила в хосписа и бил принуден да подпише документи, но не знае какви. Бил упоен с диазепам и под въздействието на медикамента е откаран при нотариус в София.

Там той подписал пълномощно на името на Бойко Стоянов да се разпорежда с имотите му в Поморие. После апартаментът с гараж и магазин в морското градче били приписани на фирмата, която стопанисва хосписа.

В следващите 3-4 дни след освобождаването му от хосписа Димитър остава в София на квартира, след което се връща в Поморие.

Здравословното му състояние обаче отново се влошава и на 10 април е приет в бургаската болница. В болничната стая криминалисти извършват разпознавания и разпит пред съдия. Правят изследване на Димитър, което показва голямо количество на диазепам в урината му.

После полицаи, прокурори, здравни инспектори атакуват дома в Елин Пелин. Претърсват го. Придружават ги екипи на ВМА, които преглеждат възрастните хора, за да разберат в какво състояние са.

Униформените изземват и документацията, оказва се, че тя е в пълен безпорядък. Междувременно става ясно, че д-р Неферова е издала пет смъртни акта за една година. Според кмета на Елин Пелин Ивайло Симеонов обаче документите били 9.

Ден по-късно на 11 април униформените атакуват и втория хоспис в “Банкя”, който има 30 обитатели. В момента се прави проверка колко от тях са прехвърлили имотите си на фирма “Дар Божи 86”. Димитър Чешмеджиев е изписан на 14 април с препоръка за лечение в клиника, но той се страхува, че няма да издържи интервенцията.

Защитниците на Стоянов и Докторов пък твърдяха пред съда, че а акцията била удар по хосписа.

От сайта на хосписа става ясно, че за грижи се плащат 750 лв., а плюс рехабилитация и раздвижване сумата скача до 900 лв. Според полицаите обаче домът бил на ръба на закона, защото не се водел хоспис и не подлежал на контрол от нито една институция.

Доживотен престой срещу дарение на имот

Екип на “24 часа” влезе в хосписите на д-р Неферова

Доволни пенсионери и грижовен персонал вижда екипа на 24 часа в двата хосписа на д-р Неферова в Елин Пелин и в Банкя, докато се представят за хора, които търсят подслон за 88-годишната си баба.

Сградата на старческия дом в Елин Пелин е на централния бул. “София”. Работи отскоро - не повече от година. Отвън по нищо не личи, че в двуетажната сграда живеят болни старци.

Няма табела, нито обозначителни знаци.

Официално се води медицински център и предлага комплекс от услуги, включително рехабилитация. Дворът е разграден, а в него са паркирани бракувани коли. Прилича повече на автоморга, отколкото на дом за стари хора. По-късно научаваме, че предстои разчистване и облагородяване на двора.

Влизаме през метална врата на гърба на сградата по тесни стълби. Посреща ни жена от персонала, която седи на масичка до входа и пуши.

“Здравейте, идваме да проверим условията в дома. Търсим някой да се грижи да баба ни”.

Жената първо ги поглежда с недоверие, но след това, убедена, че са клиенти, вика управителката, която изпълнява тази длъжност, докато д-р Йорданка Неферова е в болницата.

“Да, заповядайте да разгледате. Не знам дали сте чули, че в момента нямаме медицинско лице, но това е временно”, казва жената. "Всичко е ново, стаите са с по две легла и всички възрастни хора са доволни", казва жената и ни развежда из коридора. Прегръща всяка баба, която се разхожда там, и показва загриженост. Разминава се с мъж и жена, които си тръгват след посещение при тяхна близка, настанена там. Уговарят лечението ѝ.

Управителката разказва как хранят възрастните. Препоръчва да донесем епикриза и лекарства за възрастната жена. Няма проблем и да я доведем, за да усети лично дали това е нейното място.

“Този дядо, който се оплакваше от нас, беше много зле. Вдигнахме го на крака и тогава той реши, че сме го заключвали и упоявали. Тогава ни нарекоха “Домо на ужасите”. Няма такова нещо. Всички са доволни. Само дето медиите стресираха бабите ни”, казва управителката и поглежда към жените на масичката в коридора. Показва новоремонтираните сгради с тоалетни. Твърди, че всеки ден старците се къпят и се хранят по три пъти на ден, като задължително е включено месо.

Повечето от настанените възрастни хора са с деменция. Някои се прибират при близките си по празниците и след това се връщат.

“Цената е по договорка и зависи от грижите, които се полагат", казват санитарките в хосписа. Официално е 30 лв. на ден. Сградата на дома в Елин Пелин е била мотел. Д-р Йорданка Неферова я купила на публичен търг, а земята е на неин партньор. Тя направили основен ремонт, защото мотелът не е функционирал 15 г.

Другият дом за стари хора на д-р Неферова е в Банкя. От сайта на хосписа става ясно, че има два варианта за заплащане на услугите. Предлагат на пациентите опция за доживотно гледане, лечение и консултации с лекари безплатно, но срещу дарение на недвижима собственост.

“Вие ни дарявате вашия недвижим имот, а ние ви заплащаме веднага процент от пазарната му стойност. Гарантираме нотариално вашите безгрижни старини, като не заплащате месечна такса за доживотния ви престой при нас”, пише в сайта на дома.

Както и в Елин Пелин, откриваме го трудно, защото и в Банкя по нищо не личи, че има такова заведение. То обаче функционира повече от 10 г. Всъщност това е къщата, където живее и д-р Неферова. Оградата е висока, има двор, а постройката е на три етажа. Натискаме звънеца и след секунди се появява възрастна, но пъргава жена.

“Препоръчаха ни този хоспис за нашата баба и търсим д-р Неферова”, започваме отново със сценария за посещението.

“Д-р Неферова я няма, в болница е. Елате да разгледате, но имаме само 2 свободни легла”, казва санитарката. Минаваме покрай линейката на “Дар божи” и влизаме директно в първата приземна стая, устроена за настаняване на старци. Има телевизор, баня с тоалетна, а леглата са оправени. Ние обаче искаме да настаним баба си в стая с друга жена, за да има компания.

Така тръгваме нагоре по стълбите из хосписа. В преходно помещение, пригодено за настаняване, има мъже. На свиждане са техни близки. Накрая се качваме на третия етаж по стълби. В стая там има две баби и още едно свободно легло. Гледат, или по-точно слушат сериал. И двете са неподвижни. Санитарката твърди, че можем да идваме по всяко време, а когато времето е топло подвижните старци излизат в двора, където има беседка.

“Няма как да ви кажа цени. Трябва да потърсите по телефона д-р Неферова”, казва служителката в хосписа. Ние обаче сме я търсили и телефотните ѝ не отговарят.

“А със сина ѝ можем ли да говорим?", питаме, за да договорим условия за настаняване.

“И него го няма”, навежда глава санитарката.

След това разказва как в хосписа са настанени бивш шеф на полицията в Шумен с деменция, родител на високопоставен дипломат, както и на журналисти от голяма телевизия. Всички били много доволни и никога не се оплаквали. 

Димитър: Излъгаха ме, че лекарите ми давали 4-5 дни живот

Мъките на помориеца Димитър Чешмеджиев започват на 24 февруари тази година, когато получава поредната сърдечна криза и отново е приет в бургаската болница. Там по телефона с него се свързва Божидар Неферов, син на д-р Йорданка Неферова, собственичката на хосписа в Елин Пелин.

“Каза ми: Чичо Митко, идвам в болницата. Когато пристигна, ме излъга, че лекарите ми давали само още 4-5 дни живот. Той ми обеща, че ще ме вдигне на крака Щял да ми осигури лекарства от Германия”, спомня си Димитър. Самотният мъж намира единствен лъч надежда в Божидар и решава да тръгне с него към хосписа в Елин Пелин.

Преди това Божидар предвидливо го кара с джипа си в Поморие, за да вземе “цялата си документация”. Това става в деня на изписването му от болницата - 28 февруари.

Едва дни по-късно Димитър разбира, че всъщност в епикризата му пише нещо съвсем различно от това, което твърди синът на д-р Неферова - че състоянието му е стабилизирано и се подобрява.

По пътя към Елин Пелин Божидар му предложил сок, който взел от колата. Според него той бил упоен още по пътя за дома.

“Около час след като го изпих, почувствах, че ставам неадекватен. Когато пристигнахме, не можех сам да сляза от джипа, свалиха ме и на ръце ме пренесоха в една стая”, казва Димитър. В нея имало само легло, две шкафчета, гардероб и маса с два стола. “Никаква друга мебел”, добавя пенсионерът.

При него дошла лекарка. По-късно научил, че това е собственичката на дома - невроложката Йорданка Неферова. Тя му поставила инжекция. “Събудих се чак по обед на следващия ден. Чувствах се още по-зле, залитах. Опитах да изляза навън, но в края на коридора ме видяха и ме върнаха обратно в стаята”, твърди Димитър.

По думите му някъде около 19 ч всяка вечер заключвали стаята му. “Вероятно, защото навън беше почти светло", допълва той.

Божидар идвал няколко пъти при него, успокоявал го и го залъгвал, че ще му даде гарсониера до своето жилище в София и семейството му ще се грижи за пенсионера.

Един ден Димитър му казал, че иска да се прибира в Поморие. Тогава младият мъж му отвърнал, че тъй лесно няма да си излезе от хосписа, твърди Димитър.

На 9 март го качили в микробус с надпис “Божи дар” и го закарали в София. Там някаква жена, която се представила за нотариус или адвокат, му дала да разпише документи.

“Не помня дали съм подписал нещо. На тази среща заговорихме за въпросния апартамент в Поморие, за който им казах, че сега няма да им го дам. Да почакат известно време и тогава ще им го прехвърля. Но дали и какво съм подписвал, не знам. Оттам ме върнаха в Елин Пелин и пак ме затвориха”, казва Димитър Чешмеджиев.

Всеки ден гледачката Нейка се опитва да се свърже с него в хосписа, но безуспешно. “Отсреща се чуваше, че няма такъв номер. Много се уплаших, мислех, че е умрял и е заровен някъде”, казва жената.

На 31 март Димитър отказал да пие хапчета и да му слагат инжекции, а на 3 април при него дошъл полицаят Бисер - помощникът на Божидар.

“Попитах го къде ми е телефонът, а той се направи, че го търси и ми го подаде, уж бил в шкафчето. Апаратът бил зареден и това впечатлило Димитър.

“Може ли един телефон, който 30 дни не е пипан, да е зареден?", усеща се възрастният мъж и веднага щом остава сам, набира тел. 112.

Нито едно свободно място за стари хора в държавните домове

Само един легален хоспис в Софийска област, този в Елин Пелин не е регистриран никъде. Всички 5533 места в тях са заети, а ред чакат още 1336 човека.

В държавните домове за стари хора, които са алтернатива на частните хосписи и домове, няма нито едно свободно място. Нещо повече - на опашка за тях чакат 1336 души.

81 са домовете за стари хора, които функционират на територията на страната, съобщиха от социалното министерство.

Общият капацитет на държавните старчески домове е 5533 места, но в момента всички са заети. 1336 човека чакат ред, за да бъдат приютени, показват данните на Агенцията за социално подпомагане.

Хората бъркат хосписите и домовете за стари хора, но това всъщност са различни институции, обясниха от АСП. Хосписите трябва да предлагат главно медицински услуги, докато домовете за стари хора не са задължени. Заради това и хосписите се контролират от Министерството на здравеопазването, а социалните домове подлежат само на контрол за спазване на критериите за социални услуги - чистота, брой персонал, големина на стаите и пр.

Въпросите  до социалното министерство бяха зададени във връзка със случая на упояваните и лишавани от свобода възрастни хора от дома в Елин Пелин. Този дом не е регистриран като хоспис. Няма обаче регистрация и като социална услуга. Проверка в регистъра на доставчиците на социални услуги показва 4 лицензирани доставчици за Елин Пелин, но нито един не е конкретният дом за стари хора.

По информация на “24 часа” освен нерегламентираното съхраняване на успокоителни медикаменти, сред които лексотан, трамадол, атаракс, ксанакс, диазепам, в дейността на дома са констатирани и други нарушения.

По закон домовете за стари хора трябва да са със свободен режим, т.е. обитателите му трябва да имат възможност за контакт с близки и роднини, както и свободен достъп до външната среда - да се разхождат в двора на сградата или в града, където се намират. Пенсионерите обаче били държани заключени и излизането им било контролирано от персонала на дома. Това е не само законово нарушение, но и е в разрез с правата на човека. Освен това не били създадени нормални условия за разходка, нито за социални контакти.

Основният контролен орган на домовете е социалното министерство и в частност Инспекторатът на АСП. Според Регионалната здравна инспекция за София-област домът в Елин Пелин е регистриран по Наредба 4 от 1999 г. за условията и реда за извършване на социални услуги. Проверка в АСП обаче показва, че удостоверение на фирмата “Дар Божи” не е издавано.

Всъщност хосписът или старческият дом по книга е медицински център за рехабилитация

“На 9 май 2016 г. при нас постъпва уведомление за откриване на обект с обществено предназначение. На 10 май аз изпращам комисия, която да установи хигиенните условия, на които трябва да отговаря този обект, и оттогава функционира като дом за стари хора”, обясни шефът на регионалната инспекция за областта д-р Александър Златанов.

В грижата за обитателите му от АСП би следвало да бъдат в контакт с хората. Например на място да ги посещават социални работници, които да разговарят с пенсионерите - да ги питат как живеят и дали имат нужда от нещо, доволни ли са от социалната среда, срещат ли се с близките си, както и да им се подсигури психолог.

Проверки на домовете за стари хора правят и от регионалните инспекции. Те обаче включват измерване на температурата в помещенията, проверява се дали има вода и дали условията като цяло са добри. Всичко друго би било извън техните правомощия. “Но някой трябва да влезе в контакт с тези хора. Ако имат нужда дори от медицинска помощ или грижа, точно тези социални работници могат да ни информират и потърсят за съдействие, което ще окажем. Ще насочим джипи, Бърза помощ или каквото е необходимо. Трябва да има яснота кой води хорото. Да изисква от другите институции съдействие и да го получава по регламентиран начин в интерес на тези хора”, обясни д-р Златанов.

При хосписите вече основният контрол пада върху РЗИ-тата, защото те са вид лечебния заведения. Регистрират се по чл. 40 от Закона за лечебните заведения и се учредяват като търговски дружества. Има и хигиенни изисквания към помещенията - медицинския сектор, жилищната част, противоепидемичния режим в тях, на които трябва да отговарят.

При тях е задължително непрекъснато 24-часово медицинско наблюдение, както и медико-социално обслужване, квалифицирани всеобхватни грижи в жилищната част, както и грижи за болни, включително в напреднал стадий на болестта и инвалиди. Основно и водещо при тях е медицинската грижа и присъствието на лекар, медицинска сестра или фелдшер е задължително. Това законът за лекарствата и този за контрол върху наркотичните вещества позволяват при определен ред, място и под определен контрол да се съхраняват медикаменти, които да се употребяват при нужда от медицинско лице върху нуждаещите се, лежащи в хосписа.

В София действащи са 16 хосписа, а в областта има само един, регистриран през 2010 г. в община Костинброд, с. Безден.

За разлика от хосписа, в дома за стари хора 24-часовото присъствие на медицинско лице не е задължително.

Там се извършва социална дейност. като се настаняват възрастни, които може да имат заболявания, но основно имащи нужда от грижи - да има къде да спят и хигиенните условия, в които живеят, да са добри.

“Има практика поради това, че възрастните хора не са здрави, някои от тях да сключват договор със здравно заведение, което при определен график посещава дома, извършва прегледи, установява състояния и предписва необходимото индивидуално на всеки от нуждаещите се”, каза Златанов.

Законът изисква от регионалните инспекции веднъж годишно да проверяват както домовете за възрастни, така и хосписите. Реално обаче проверките са повече, защото често постъпват и сигнали. Освен това периодично инспекторите правят посещения, за да проверят дали е достатъчно топло през зимата и проветриво през лятото.

В София-област домовете за стари хора са 15, а броят на чакащите лица е динамична величина и непрекъснато се променя по различни причини - миграция, настаняване в други социални услуги, смърт и др., уточняват от АСП.

2 болни пенсионери в незаконен приют в “Бояна”

12 болни пенсионери години наред са били държани при нечовешки условия в незаконен дом за стари хора на ул. “Пушкин” 66 в кв. “Бояна”. В края на март тази година инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане (АСП), заедно с полицаи от 6-о РПУ влязоха в къщата, придружени от екип на предаването “Господари на ефира”.

Домът фигурирал в интернет под името “Света Варвара”, въпреки че нямал регистрация.

На входа била поставена табелка, че на непознати не се отваря, а целият двор и къщата били опасани с камери, разказаха в предаването. Никъде обаче не пишело, че е дом за възрастни хора.

При проверката инспекторите се натъкнали на ужасни условия за живот. Нямало тоалетна към всяко помещение. Дрехите и чаршафите не се перяли в перално помещение или обществена пералня, а в стаята, където се сипвала храната. От дома пък твърдели, че не готвят там, а само я разпределят по чиниите. Две от помещенията били преходни, като общо били натъпкани мъже и жени.

Въпреки че хората в дома били болни и на легло, навсякъде миришело на цигари, имало пепелници, пълни с фасове.

При проверката се разбра, че фирмата, която държи дома, не е вписана във водения от АСП регистър на доставчиците на социални услуги, казаха от агенцията.

Според Закона за социално подпомагане при предоставянето на подобна услуга без разрешително глобата е до 10 хил. лева. Освен това фирмата не можела да получи регистрация и лицензиране за срок от 3 г.

По случая бе образувана проверка в Софийската районна прокуратура, НАП, Главна инспекция по труда, Районна здравна инспекция.