За Африканската чума по свинете (АЧС), опасна болест с устойчив щам, се говори от 2017 г.

За опасността от нейното проникване в България писаха медии, телевизии правиха репортажи, политици организираха кръгли маси и дискусии. Беше изградена и телена ограда по сухоземната граница с Румъния, която да спира диви прасета от северната ни съседка, евентуални носители на болестта. Разбира се, тази ограда, подобно на своята посестрима на границата с Турция (оградата срещу нелегалните имигранти) провокира народния фолклор да роди вица "стигнало прасето до оградата на границата и... умряло от смях". Защото бутафорната ограда, глътнала над 1 млн. лв., в никакъв случай не би могла да спре дивите свине да пресекат границата Румъния - България, пише Милена Милошева в News.bg.

В северната ни съседка от 2018 г. има 1500 огнища на Африканска чума по свинете и беше ясно, че е неминуемо болестта ще стигне и до България. От поне две години тогавашният евродепутат и член на Комисията по земеделие в Европейския парламент Момчил Неков говори за чумата и ужасяващите последици за индустриалното и домашното свиневъдства, които има тя. През 2018 г. след дебат по проблема в Страсбург, Неков споделя: "Ширещата се болест показва липса на решение. Трябва да се намери общностен подход в борбата срещу Африканската чума. Нужно е справедливо и по един и същ начин да бъдат защитавани всички засегнати страни от болестта. Европейската комисия трябва да се намеси пряко и целево, за да се спре разпространението на Африканската чума по свинете. Похвално е, че БАБХ свали с 24 пъти таксата за проба за африканска чума при дивечово месо до символичните 50 ст. Но защо не бяха намалени таксите за други животни, които могат да бъдат приносители, като например за източнобалканската свиня". В началото на 2019 г. Неков настоява ЕС да отдели средства за търсене и разработване на ваксина срещу Африканската чума.

Българските институции в лицето на Министерство на земеделието и Българска агенция по безопасност на храните започват реални действия по проблема с АЧС едва когато се установява болно домашно животно в с. Тутраканци, община Провадия. Централният епизоотичен съвет, въпреки реалната опасност от 1500 - те огнища в Румъния, започва да заседава едва тази година. Една от превантивните мерки, по думите на бившия вече земеделски министър Румен Порожанов, е да има биосигурност в личните стопанства, в т.нар. "заден двор". Кой обаче ще е я осигури тази биосигурност, при положение, че хората не са запознати нито със самата болест, нито с превантивните мерки (и не са длъжни), не стана ясно.

В рамките на няма и месец три области обявиха извънредно положение с Африканската чума, засегнати са и големи свинекомплекси. Започна се с умъртвяването на домашни прасета тип "заден двор" като превантивна мярка. Има огромна и напълно реалистична възможност целият сектор свиневъдство в България да бъде унищожен. А евентуалното му възстановяване, не само че би акумулирало сериозни финансови и икономически загуби, но и ще отнеме минимум 3 години. Тук идват резонните въпроси към управляващите защо бяха премахнати позициите участъкови ветеринарни лекари, защо миналата година, когато болестта е вече на границата ни, е затворен екарисажът в Шумен, защо е отхвърлено предложението на опозицията в парламента за масов санитарен отстрел на диви свине, отново миналата година, когато заплахата е вече ясна... Като се върнем назад и си спомним за птичия грип, за избитите през 2018 г. кози, преди това за кравите, днес свинете, то няма как хората да не смятат, че властта ги лъже и иска да им вземе поминъка. Защото при пенсия от 250 лв. прасето в задния двор е жизнено необходима придобивка, "уважаеми" управляващи... В лъскавите ви жилищни комплекси с барбекюта и сауни на покрива, частни асансьори и други екстри едва ли го знаете това. Но това е реалността на държавата, в която всичко "цъфти" и откривате заводи "на всеки километър".

Катастрофата, която предстои да се случи с Африканската чума, няма да бъде само икономическа и социална. Ще бъде и екологична, ако не се вземат сериозни мерки сега, веднага. Медии и журналисти писаха, че екарисажите не работят, а загробването на над 4 милиона трупна маса (само от умъртвените прасета в Николово и Бръшлен, област Русе) може да отрови подпочвените води в Добруджа например, което би било абсолютна екокатастрофа.

Европейските регламенти определят изгарянето на животински трупове в мобилни инсинератори като най - ефективен метод за борба с епидемии, на второ място са екарисажите и едва на трето загробването. Отговорните лица и институции обаче решават да пристъпят към загробване. Шуменският екарисаж, най - големият в страната, не работи от миналата година, а сега на 31 юли (2019) бе отворен отново. Ръководството на екарисажа споделя, че очакват държавата да им възложи работа по епидемията АЧС.

Няколко факта. Вирусът на Африканската чума издържа в колбаси 50 дни, 75 дни в трупове, 1000 дни в замразено месо, в изсушено - 300, в почвата 160 дни, във водоеми - 180 дни (Център за оценка на риска по хранителната верига). Според данни на Европейската комисия, България и Румъния са единствените засегнати от АЧС страни, които загробват толкова големи количества мъртви животни. Миналата година, когато върлуваше болестта по овцете и козите, двата действащи екарисажа у нас (Шумен и Варна) не са допуснати да участват в обществената поръчка, обявена от БАБХ за унищожаване на трупове. Това е и причината екарисажът в Шумен да затвори врати, а този във Варна да ограничи дейността си. Стига се до там БАБХ да сключи договори с мобилни инсинератори само с две фирми. За информация, капацитетът на инсинераторите е 32 тона на денонощие, а на екарисажите - 180 тона на денонощие. Къде е логиката, трябва да бъде питан Дамян Илиев, директор на БАБХ. Трябва, но и да го питат, той не отговаря. Нещо, като... "няма кой да ме накаже".

При избиването на козите и овцете на хората миналата година в Странджа инсинераторите на една от фирмите - "Син кръст 2016" си стоят паркирани в София, пише в. СЕГА. Какво се е случвало през това време с труповете на избитите животни, отговор от БАБХ и ръководителят й Дамян Илиев отново няма. Всичко това се случва на фона на вече приближаващата Африканска чума по свинете и тогава вече актуалния въпрос - не дали, а кога тя ще пламне в България.

Е, чумата не е само по свинете. Чумата очевидно трайно се е настанила в институции, които сключват договори за обществени поръчки на стойност 32 млн. лв. с мобилни инсинератори, които пък стоят паркирани в София, докато в страната вилнее епидемия. Чумата вече започна да не чака кога и кого да покоси. Нея не я интересува, че загубите ще бъдат истински срив в и без това бедната българска икономика. Не я интересува, че държавата не си е свършила съвестно работата, за да предпази животни и стопани. Тя затова е чума. И много повече е проникнала сред хора на високи държавни позиции, отколкото в нещастните прасета.