Известната телевизионна журналистка Валя Ахчиева публикува втора част на разследването си за кризата с водата на Перник. 

То се нарича "Чудовището в езерото, изпило водата на Перник".

Във видеото се обяснява, че язовир „Студена” е изграден през 1955 г, а водата в него е била предназначена само за питейно-битови нужди. При работата на  ВЕЦ ”Студена” и производството на електроенергия от тази мощност не се губи вода. Колкото вода излезе от язовира, толкова преминава през ВЕЦ-а и толкова вода би трябвало да отиде за нуждите на населението.

Все пак през 2003 г. с язовира на Перник се случват събития, които преди това не са ставали. Тогава за първи път разрешения да ползват вода от водоема получават и две промишлени предприятия – „Стомана индъстри” и „Топлофикация Перник”. В случая не става дума за еднократен компромис, а за трайно решение, което и до момента върви съвсем легално. Разрешенията за водоползване се издават от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. 

И каква е реалността в момента - питейният язовир "Студена" е празен, а язовир "Пчелина", чиято вода би трябвало да се използва за индустриални нужди, прелива.

„След втората част от нашето разследване топката за кризата в Перник отива в полето на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), защото то отговаря за всички ВЕЦ-ове, язовири и за състоянието на водопреносната мрежа. Тук има много сериозни пропуски“. Това каза в предаването „Нещо повече“ по БНР журналистът Валя Ахчиева, която прави разследване за изчезналата вода на перничани.

„Никой не е отчел от 2014 година насам, след едно депутатско питане на „Атака“ в Народното събрание за състоянието на язовира и на ВЕЦ-а, че ВЕЦ-ът е изключително амортизиран и никой не си е направил труда да направи изчисления, да извика специалисти и да види какво казва науката за тези съоръжения, че гълтат повече вода и че тя вероятно отива за някой, на когото е нужна, без да се отчете и без да се плати. Още тогава е трябвало да бъде спрян ВЕЦ-ът. Но ако той бъде спрян, то тогава ще трябва да се спре и водата, която отива за някъде, неотчетена и неплатена“, отбеляза Ахчиева.

По думите ѝ, ако някой мисли сега да реши проблема, преди всичко трябва да се спре работата на ВЕЦ-а и някой да накара промишлените предприятия, след като имат разрешителни за водовземане от река Струма, да си вземат водата оттам:

„В регистъра на „Басейнова дирекция“ - Благоевград има още разрешителни, написани за „Стомана Индъстри“, и има действащо разрешително те да си вземат вода от Струма и от язовир „Пчелина“, но нищо от това не се е случило. Те си взимат вода от язовир „Студена“, която е евтина, чиста и гравитачна... Но този язовир, създаден за хората, трябва да си остане за хората. Трябва да се потърси отговорност на всички министри на регионалното развитие и благоустройството от 2014 насам и на тези на околната среда и водите от 2002 година насам“.

Валя Ахчиева разказа част от разкритията, направени по време на разследването ѝ:

„Според дневника на язовира декларираната вода, която би трябвало да минава през ВЕЦ „Студена“, вземайки вода от язовир „Студена“, не е тази, която отговаря на реално потребеното количество вода за електроенергия. ВЕЦ „Студена“ е много амортизиран и поема много по-голямо количество вода… ВЕЦ-ът е конструиран така, че водата тръгва от язовира по една обща тръба и за хората, и за промишлените нужди. Тази тръба минава през ВЕЦ-а, произвежда електроенергия и отново в обща тръба водата се отправя към града. Има разклонение на тази голяма тръба, мери се количеството, което отива в пречиствателната станция за питейно-битови нужди. Другата вода по другите тръби за „Стомана Индъстри“, за ТЕЦ „Перник“ и за екологични нужди не се мери там, откъдето тръгва“.

До какви изводи достига Валя Ахчиева, вижте във видеото!