Ние, българите, имаме едно безценно богатство, завещано ни от Йордан Йовков бялата лястовица. Не спираме да я търсим всеки ден, всеки път, когато сме изправени пред трудност и изпитание.

Съществуват няколко чудодейни места в България, на които, според легендите, се сбъдват най-съкровените ни желания.

Може би там ще открием и бялата лястовица, кой знае?

Криптата в Руската църква

Едва ли има човек, който да не е чувал за Руската църква в София и силата й да сбъдва желания.

В криптата на „Свети Николай“ се съхраняват останките на архиепископ Серафим. Според вярванията всеки, който напише желание под формата на писмо към него, ще бъде чут и ще получи това, което иска, стига да го иска наистина силно, разбира се. И макар архиепископ Серафим да не е канонизиран, хората вярват, че мощите му са чудотворни.

Ето какво споделят във форумите някои от посетилите това свещено място:

Да, сбъдна се! Написах го само веднъж, много го исках. Още повече, че лекари ми бяха казали, че няма лечение. Тогава имах обострен псориазис… Вече няколко години съм в ремисия и все едно не съм го имала…

На мен ми се сбъдна.. Не на 100%, но в рамките на реалното. Просто това, което беше неизпьлнимо, стана подобрение на ситуацията (беше за неизлечимо заболяване). А второто желание ми се сбъдна напьлно!

А ето и една невероятна история за чудото на Руската църква, която е описана в www.cudo.blog.bg

Една отчаяна майка неочаквано получила дивна помощ от архиепископ Серафим, за когото дотогава нищо не била чувала, тъй като била още невярваща. Тя била вдовица, гимназиална учителка, и имала единствен син П., с когото живеела в Сливен. През 1952 г. той служел като войник на южната граница. Зимата тогава била много сурова, снежна и студена. Младежът бил на пост. Преуморен и премръзнал, той паднал в снежните преспи и дълбоко заспал. За беда, тъкмо тогава група диверсанти преминали границата. Войниците от неговото поделение ги забелязали и отблъснали. Но когато потърсили часовоя, намерили момчето заспало на поста, задържали го и след това го предали на военен съд в София.

Поради неблагоприятните по това време политически обстоятелства, била издадена най-строгата присъда — смърт чрез разстрел, за назидание и страх на другите войници. Нямало никаква възможност за обжалване или ходатайство. Сломената майка могла само да моли да бъде дадено тялото на сина, за да не се лиши от утехата да ходи на неговия гроб.Тя пристигнала в София и всяка сутрин с ужас се обаждала по телефона в затвора, за да разбере дали присъдата е изпълнена. В такова страшно очакване, една нощ тя задрямала за кратко време и видяла на сън благообразен старец духовник, който; казал: Страдаща майко, ела при мен в Руската църква и аз ще ти помогна! Едва дочакала да се разсъмне и още в здрач изтичала там, като си мислела, че в съня си е видяла образа на светец от някоя чудотворна икона, която се намира в църквата. След като обиколила всички свети икони, но не намерила такъв образ, тя се върнала вкъщи разочарована и решила, че това е било халюцинация.

Но на следващата нощ благообразният старец отново ù се явил и казал: Ти дойде в Руската църква, но при мен не слезе. Ела долу при мен и аз ще ти помогна. Учудената жена почувствувала, че става нещо необяснимо и че това не е халюцинация. Тя отново отишла в Руската църква и започнала да разпитва няма ли някаква чудотворна икона в подземието на църквата. Когато я пуснали долу, тя видяла там портрета на архиепископ Серафим и с изумление познала същия старец, който на сън обещал да помогне. Дълго и горещо се молела нещастната майка.

Щом излязла от гробницата, тя срещнала един състудент на покойния си съпруг  техен добър стар познат, когото много отдавна не била виждала. Той бил станал един от най-известните и уважавани адвокати в София. Адвокатът се изненадал, виждайки я цялата обляна в сълзи, и започнал да я разпитва каква е причината за нейната скръб. Когато чул трагичния разказ, той побързал да я заведе в Министерството на отбраната при главния военен прокурор. Прокурорът веднага се свързал по телефона с тогавашния министър-председател В. Червенков, който заменил смъртната присъда с доживотен затвор. А при първата амнистия, само след няколко месеца, момчето било освободено.

Майката, дотогава атеистка, горещо повярвала в Бога. Тя устроила богата благодарствена трапеза при Руската църква и на всички присъствуващи лично разказвала за чудесната помощ, която получила от владика Серафим.

Дали тази история е истина или не, не можем да знаем, но едно е сигурно вярата е най-ценното нещо, което ни помага в трудни моменти.

Пещерата Орлова чука

Пещерата Орлова чука се намира в близост до с. Пепелина, с. Широково, с. Острица и гр. Две могили, на 45 км. от Русе. Тя е втора най-дълга пещера у нас с обща дължина на галериите 13 437 м.

Има поверие, че който отпие от водата в изворчето на пещерата или просто натопи пръстите си в него, ще сбъдне най-съкровеното си желание.

Езерото на желанията в пещерата Леденика

Това със сигурност е една от най-красивите български пещери. Намира се на 16км. от град Враца, на територията на природен парк Врачански Балкан, съвсем близо до връх Вола.

Легендите разказват, че ако човек потопи ръцете си в ледената вода на малкото езерце в пещерата, желанията му ще се сбъднат.

Хиляди хора се стичат пред входа на Леденика, за да си пожелаят нещо и за да видят тази уникална подземна красота.

Пещерата Свети Иван Рилски

Малката пещера Свети Иван Рилски, се намира близо до Рилския манастир. Вярва се, че в нея се сбъдват най-съкровените желания, но само, ако човекът успее да мине през дупката на входа. Това означава, че той е праведен и молитвите му ще бъдат чути. Желанието трябва да бъде написано на хартия и поставено между камъните.

Мостът на желанията в морската градина във Варна

Според легендата трябва да минете под мостчето в морската градина със затворени очи и да си пожелаете нещо.

Някога под него е имало красиво езеро пълно с водни лилии. На негово място нещастно влюбените хвърлят монети, като вярват, че по този начин любовта им ще бъде споделена.