Символ на пролетта, свързан с пожелания за здраве и плодородие, начало на новия цикъл в природата. Това е празникът на Баба Марта.

Мартеницата е символ на живота и от там на здравето, на това, че животът е безкраен, безкрайно се преплита това бяло и червено и ние сме част от всичкото.

Древна традиция от незапомнени времена, която ни пренася в света на траките и прабългарите. Една стара легенда разказва, че траките слагали мартеници, за да отбележат края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Според друга тяхната поява е свързана с идването на Аспаруховите българи. Те вярвали, че в природата съществува злата сила “лошотия”, но мартеницата има магията да защити своя притежател от нейното въздействие.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.

В народната традиция пролетта идва с Баба Марта. Нейният двойствен образ – ту весел, ту сърдит – представя женското начало, което ражда живота, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

На 1 март е прието най-възрастната жена да почисти дома преди изгрев, да простре навън червена тъкан, за да зарадва Баба Марта и да предизвика нейната благосклонност към къщата и нейните обитатели. На децата и младите булки се връзват усуканите бели и червени конци – мартеници. Те трябва да излязат непременно навън, за да ги види Баба Марта, защото иначе ще я разгневят.

Нека с Баба Марта настъпи пролетта!