Медиите съобщават данните на КНСБ за прага на бедността в България, според които всеки трети живее под линията на бедност, всеки четвърти безработен е млад човек, а половината от населението ни - или 3 милиона и половина имат доход между 300 и 500 лева заплата.

Това се посочва в анализ на Фрог нюз.

3/4-ти от българите живеят с доход под необходимото. Нещо повече. Линията на бедност е под 300 лева, а под нея е всеки трети българин. На фона на това хазарта в страната е на път да се превърне в религия, а както знаем блажени са вярващите. Чрез агресивна и тотална реклама игрите на късмета внушават, че всеки човек е роден с късмет и трябва постоянно да пробва шанса си. Тоест, да купува, купува, купува и пак да купува талони. Всеки ден, всеки час.

Учителят Н.Д. се пошегува във Фейсбук, че ако по същият начин бе рекламирано образованието, в България всички щяха да са висшисти...

Лотарийните игри в момента в България са три - частните "Национална лотария", "Лотария България" и държавният "Български спортен тотализатор". Собственици на частните „фабрики за щастие” са небезизвестните Делян Пеевски, олигарх и политик и бизнесменът Васил Божков. Публична тайна е, че най-важният фактор в този бизнес е Васил Божков. Но в бизнес средите се знае, че Пеевски от няколко години контролира част от този пазар. С охотното или неохотното съгласие на Божков – това е друг въпрос.

Частните създатели на „картончетата с надежда“ печелят суми, които въображението ни трудно може да обхване. Става дума за десетки милиони всеки ден. Дадени им доброволно, при това от хора, които са на или под границата на бедността. Феномен, присъщ единствено на Индия. Продавачки в „Лафка” от Плевен, Пловдив и Хасково признаха пред  наши представители, че дневният им оборот от талони е средно около 2-3 хиляди лева. Понякога правят и по 4 хилядарки. Няма статистика за броя на павилионите „Лафка” в страната нито за всички места, където се продават талоните, но със сигурност са над 100 000, смятат експерти. Става дума за магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, магазините от различни чужди вериги, зеленчукови магазини, пазари, продавачи, които обикалят кафенетата и ресторантите, на плажове, по села и градове, в болници и магазини за цигари и алкохол. Печелят от отчаянието, от вечно недостигащите пари най-вече от надеждата, че късметът е длъжен да откликне на молбите. Множеството нарушения на закона, за които всички институции са не просто слепи и глухи, а направо в кома, както и държавната закрила на хазарта са в абсолютен синхрон с все по-масовото обедняване и оглупяване на немалка част от потребителите.  Да бяха само няколкото министри, които незнайно защо не реагират на нарушенията, можеше пак да мине за „недоглеждане“.

Проблемът е много сериозен, а неглижирането му води до масово разпространение на зараза, от която определени лица не просто забогатяват, а заболяват и губят живота си. Повечето хора не вярват, че моментната лотария е хазарт. Само че тя е. Освен това е огромен бизнес с неясни правила, както и предпоставка за корупция.  

В Закона за хазарта изрично е записано, че моментната лотарийна игра е хазартна игра, че хазарт е всяка игра на случайността, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът. Записано е още, че в хазартните игри могат да участват само пълнолетни дееспособни физически лица, за които няма ограничения в този или в други закони.

Недееспособните могат да получават билети или талони за участие в традиционна лотария, тото игри и томболи само по дарение. Ей така докато си четете, можете ли да направите разграничението между дееспособно и недееспособно лице?  А дали се продават талони на непълнолетни би трябвало да следят поне няколко държавни институции. Но не го правят. Дефиницията за недееспособност е доста обширна – обхваща и лица с различни видове зависимости, като алкохол, наркотици, други вещества, психични и душевни заболявания. Това че го пише в закона не означава, че касиерката в магазина или бензиностанцията може да различи такова лице, кой ли пък ще я санкционира, че му продала „картонче с надежда“. Странно и страшно е, че като общество не си даваме сметка за опасностите, които крие уж невинното желание да се спечели сума, апартамент, кола или екскурзия. Да спечелиш нещо, за което не си се трудил нито минута. Мечтата на повечето българи...

 Хазартът е проблем, а зависимостта от него още по-голям! Хазартна зависимост е необходимост за правене на залози с цел печалба. Според международната квалификация за болести и свързани здравословни проблеми (International Classification of Diseases and Related Health Problems) увличането по хазарта се разглеждат като „ненормални привички“ (с кодово название F63.0)  или патологично комарджийство. Пристрастяването към хазарта е различно от изпадането в зависимост от вещества като алкохол и наркотични вещества. При хазарта зависимостта се развива от самата поредица от действия, които се извършват, които за някои дори стават ритуали. В медицината понятието е известно като „пристрастяване към действие“. Терминът пристрастяване се използва за описване на повтаряща се натрапчива необходимост от извършване на дейност, като вредите от нея върху физическото и менталното здравето и социалния живот сa осъзнати доста по-късно. Понякога дори не се осъзнават финансовите вреди. Хазартната зависимост се развива бавно във времето. Най-често се започва с приемливо социално и за забавление залагане и постепенно да се пристрастят докато се развие до болестно състояние.

Признаци на хазартна  зависимост:

- Мисли за залагане през цялото време.

- Залага все по-големи суми пари, когато залага.

- Опитва се да спре да залага, но се проваля.

- Става раздразнителен или има честа смяна на настроенията, когато спира да залага.

- Използва хазарта като начин за бягане от други проблеми.

- Продължава да залага за да се опита да си върне загубените пари.

- Лъже за сериозността и честотата, свързана с хазартните игри.

- Опитва се да си набави пари за залагания чрез въвличане в незаконни или неморални дейности.

- Има проблеми в работата и семейството, причинени от хазарта.

- Разчита на други хора или близките да покриват финансовите проблеми, причинени от хазарта.

През март 2016 г от Института за социални изследвания и маркетинг МБМД провеждат национално представително проучване по проект на фондация "Отговорна игра".

 Проучването е насочено към превенцията на хазартна зависимост в българското общество.  Според проучването 40 % от българите вярват, че  участието в хазартни игри им дава възможност за лесно спечелване на пари.  Едва 10% приемат това като забавление. Висок е и процентът на хората, които открито признават, че са критикувани че играят хазарт, но въпреки това продължават да го правят. Като цяло хората не одобряват хазарта на приказки, но на дела съвсем не е така. Близо 80 на сто от участниците в тото, лото, бинго игрите свободно споделят пред близки и приятели за участието си, което отново потвърждава, че тези форми на "мек хазарт" не се разпознават като хазартни игри и се ползват с голяма обществена популярност.

 Много често под въздействието на голям стрес като загуба на работа, загуба на близък човек, развод или друго социално сътресение се развива натрапливо желание, свързано с хазарта, с желанието да се довериш на късмета си и да получиш щастие.

Съдбата трябва да те компенсира за неправдата в живота ти. Това са част от вярванията в народопсихологията на българина, че на който не му върви в любовта му върви в хазарта. Залага се най-често заради желанието  да се избяга от депресията, от нищетата, от житейските несгоди. Според проучванията жените са по лабилни в това отношение от мъжете. Хазарта води до динамична промяна на настроението, асоциирана със залагането. За много хора е познато онова специфичното вълнение и прилив на енергия, свързвани с хазарта,  което е  става важно повече, отколкото печалбата на пари. Личността на хазартно зависимият е емоционално свързана повече с усещанията от еуфорията, отколкото с парите сами по себе си. Еуфорията е дрогата при хазарта. Някои хора са крайно суеверни и дори вярват, че могат да контролират резултата. Изследванията показват, че много хора, диагностицирани за хазартна зависимост имат изкривени вярвания за парите, които източник и едновременно с това решение на техните проблеми.  Според закона хазарта, каквито са моментните игри, не би трябвало да ви подвеждат, че чрез тях можете да оправите проблемите си. Но само вижте как се казват билетите с надежда „Сбъдни мечтата си“, „Мечтания дом“, „Печалба за цял живот“ и т.н.

Забележете. С хазарта и лотарийните игри у нас всичко е законно. И спокойно. Но само на повърхността. През юли 2012 г. Правителството на ГЕРБ прие промени в Закона за хазарта. С тях бе решено лотарийни игри да се продават и извън специализирани пунктове. Мотивът бе, че се дава шанс на Тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, ресторанти и павилиони. И днес от БСТ признават, че частните пунктове работят много по-ефективно от държавата. Така започна революцията в системата за приемане на фишове, за да може терминали да се разполагат навсякъде. Апропо – тази система беше разработена от фирма от орбитата на Божков. С важен принос и експертно мнение от депутатът от ДПС Делян Пеевски, твърдят запознати.

Почти веднага след законовите промени стартира и "Национална лотария", която първоначално се разпространяваше през пунктовете на "Еврофутбол", тогава около 750 - 800. Големият ръст дойде по-късно - през 2013 и най-вече през 2014 г., когато по времето на кабинета „Орешарски” и "Лотария България", и "Национална лотария" вече са навсякъде: във веригите бензиностанции, големите хранителни вериги, обикновените хранителни магазини, пощите и павилионите от всякакъв тип, подлези, пазари, площади, пред училища, курорти и пр.

Държавата отчита, че приходите от хазартни игри през последните месеци са скочили с 60%. Но това е официална статистика, без никакви аргументи. Защото никой не знае в колко места колко билета се продават. Както не е ясно колко от тези билети се печатат у нас и колко зад граница. Колко са официално обявени и колко са в действителност. Така шансовете за печалба намаляват и се превръщат в недостижима мечта. Но балъците не знаят за това. Каквато е идеята.

Изследване от 2015 г. в Англия и Уелс показва, че децата играят хазарт и купуват талони точно, както го правят техните родители. Изследвани са 10 000 човека на възраст 12-13 години от 114 училища. Близо 23 на сто от тях заявяват, че редовно купуват лотарийни билети и очакват големи печалби, които да им решат благоденствието за години напред.

 Подобни изследвания във Франция и Австралия показват, че към талоните на щастието страст проявяват съответно 25 и 14 на сто от анкетираните ученици.

У нас такова изследване не е правено. Анкета на Фрог нюз (то е спонтанно и не е представително) пред 4 училища в София и още 8 в други градове показват, че над 50 на сто от учениците са купували такива талони, а около 35 на сто го правят почти редовно. Психолозите Делфабро и Тръмп са убедени, че става въпрос за епидемия, която взема застрашаващи размери и нанася огромни щети на съзнанието и мисленето у хората. Първите им изследвания са от 2003 г., но последните са направо ужасяващи. Става дума за игромания и зависимост както у родителите, така и при децата.

Необяснима е липсата на контрол у нас. Единственото логично обяснение съвсем логично стига до корупцията. По веригата на хазартния бизнес се „наливат” огромни пари и това е във вреда на населението. Затварянето на очи и липсата на контрол от страна на институциите е предумишлено престъпление спрямо нацията.