Всички имахме по равно – еднакво малко, богатите ги стреляха, а на масата рядко се слагаха шоколад и плодове.

Това са ранните 90′, брато! Тежко, странно и очарователно време, от което искаме някои неща да се повторят, други – не, пише BRATO.

Интересното е, че през 90-те хората наистина имаха по-малко материални активи, но умееха да се забавляват повече. Телефон с шайба, вместо смартфон, хоремаг, вместо мол, рунтави вежди, вместо час при козметик, сланина, туршия и жълта лимонада, вместо да ми ходиш ти по ресторанти.

С много неща ще запомним 90-те години, но най-вече с музиката. Онова време роди безумни и безсмъртни хитове, на които още си късаме ризите, ако сме мъртво пияни и в подходяща обстановка без камери и връзка с Фейсбук.

В този материал ти събираме песни за цяла една вечер пиене с приятели.

Ако ЕГН-то ти започва с 9-ка, има голяма вероятност да не си чувал този мега хит, брато. Това е песента, която е счупила всички броячи по въртене в кръчмите. Няма Преслава, няма Галена – Тошко Тодоров е един.

Много преди “Рибна фиеста”, Валдес избухна с хита “Жега”, на който сме късали ризи, панталони и много други дрехи. Банкноти също, брато, но после сме съжалявали. А сега като се сетим, направо умираме от яд. Всичко става в центъра на София.

“Шефе, търсят те по мобифона”. Така започваше ултра, мега хитът на Радо Шиарката “Тигре, тигре”. Ако имаше как, така щяха да ни звънят телефоните през 90-те години, но за съжаление тогава имаше само 3-4 варианта за мелодия, а телефоните с шайба бяха изместени с огромни тучове, приличащи на ютия.

Може да ти звучи леко монотонно, подобно на гласа на изпълнителя, но “Пирамиди фараони” си остана не само вечен хит, но и лаф, който си ползваме до днес. Володя президент але, але.

Тук трябва да признаем, че не сме ходили в казармата, но винаги се натъжавахме, когато чувахме тази песен. Нещо повече, за нас това бе като химн, на който ставахме и слагахме ръка на сърцето си. Наздраве!