Подобна мярка е наложителна, но няма да реши фундаменталния проблем с балансиране на приходите и разходите, заяви икономистът Георги Вулджев

Служебното правителство стартира процедурата по обсъждане на държавния бюджет за 2025 година. Министърът на финансите обяви планове за замразяване на увеличенията на възнагражденията на учители, военнослужещи и служители на Министерството на вътрешните работи.

Частните инвестиции под средноевропейското ниво

Доцент Щерьо Ножаров, икономист от Българската стопанска камара, коментира в предаването "България сутрин": "Икономическият растеж е функция на иновациите и инвестициите, в бюджета няма мерки, които да ги стимулират. От 10 години сме много под средното ниво за частни инвестиции в Европейския съюз, икономическият ни растеж е по-нисък от Румъния, Хърватска и други държави около нас".

Осигурителната тежест върху бизнеса

Според експерта предложеното увеличение на осигурителните вноски ще доведе до допълнителна тежест от 69 лева при заплата от 2300 лева, а при минималния осигурителен доход - с 32 лева. "С преките и косвени данъци от всяко левче ще ви взимат над 40 стотинки. Ако ви взимат почти половината от всяко левче, ще гледате да избегнете това. По-високите осигуровки не са решение", подчертава доцент Ножаров.

Публичен сектор срещу частен бизнес

Експертът отбелязва, че квалифицираните кадри са привлечени от обществения сектор, където заплатите нарастват с над 20 процента. "Там не се гледа ефективността на работата. Така бизнесът губи квалифицирани кадри, няма стимули за частните инвестиции на бизнеса, които са 17 процента при необходими 23 процента", допълва той.

Отлагане на увеличението на заплатите

Изчисленията показват, че отлагането на увеличението на възнагражденията в публичния сектор до 2026 година ще освободи финансов ресурс от 2.7 милиарда лева.

Георги Вулджев, икономист, коментира в ефира на Bulgaria ON AIR: "Единственият смисъл от такава мярка е, ако догодина има сериозно обсъждане как да се преструктурират разходите, които растат твърде бързо в сравнение с приходите", обясни Вулджев.

ДДС за хляба и ресторантьорския бизнес

Приходите от връщането на 20-процентната ставка на данък добавена стойност за хляба и ресторантьорския бизнес се очаква да достигнат 400 000 лева. "Секторът доста изсветля на база ниското ДДС. В редица държави в Европейския съюз и извън Европейския съюз ДДС за хляба е 0 процента. Това е вид социална политика. Бюджетът няма стратегия, има конфликти и противоречиви неща", заключава доцент Ножаров.