Бяла мечка притича посред бял ден по леда при Силистра. Казват, че била подгонена от зоопарк в Румъния.

„Тичаше тежко, но грациозно по ледените парчета, все едно цял живот бе тренирала бягане с препятствия”, твърдят очевидци на тръса на белия мечок.

„Доживяхме да видим и този уникален мечешки екземпляр и по нашите географски ширини!”, дивиха се силистренци, излезли за последно да се снимат с леда, преди да го изпратят поживо поздраво към Черно море. „Браво на мечока, показал завидни танцувални умения върху едва задвижения лед”, отбелязаха и други свидетели на подвига му. „Защо не го санкционираха патрулите?”, питаха пък други сеирджии, явно с пуританско възпитание.
 
Преди няколко часа в „Порталът на Силистра” са получили на електронната поща тази снимка от читател. На пръв поглед нищо стряскащо освен бяла мечка, но каквото и да си говорим всички знаем, че те живеят малко по на север.

В писмото си той пише, че чрез тази снимка иска да направи забавни изминалите студени "сибирски" дни, като отделя от времето си, за да напнрави този колаж.

За тези, които все още не са разбрали - бяла мечка няма:

Бялата мечка (погрешно наричана още полярна) е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник, след кодиакската и камчатската мечка. Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд - 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина. Може да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите. Активна е денонощно, а мъжкия — и целогодишно. Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Женската изпада в зимен сън. След бременност от 250 дни ражда през януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Като малочислен вид е поставена под защита.