Лилия Маравиля доби популярност покрай участието си в някои от най-успешните родни сериали в последните години - като „Под прикритие“, „Стъклен дом“ и „Връзки“.

Лилия е завършила един от най-звездните випуски на НАТФИЗ, заедно с Мариус Куркински, Камен Донев, Галин Стоев, Койна Русева и Стефка Янорова, в класа на проф. Крикор Азарян. Следват десетки запомнящи се роли в театъра в постановки като „Ромео и Жулиета“, „Албена“, „Развратникът“, „Любовни булеварди“ и „Ужасните родители“.

Най-новата роля на Лилия е в спектакъла „Театър, любов моя“ по пиесата на Валери Петров. Представлението е адаптирано за 50-годишнината на Театър 199 и в него тя играе великолепно със състудентките си Касиел Ноа Ашер, Стефка Янорова и Краси Кузманова. Красивата актриса признава, че понякога й е много трудно да съвместява театъра със снимките в сериали, но това същевременно я прави щастлива, защото обожава професията си. Лилия издава, че с екипа от „Връзки“ вече са толкова близки, че се чувстват като семейство и често се събират извън снимачната площадка.

- Лилия, очакваше ли големият успех на „Връзки“ по bTV, в който изпълняваш главна роли?

- Да! Имам интуиция и като прочетох сценария, толкова ми хареса, че нямах търпение да започнем снимките. В началото имахме съмнения, че сериалът е за по-малък процент хора, но се оказа, че не е така и се харесва даже и на претенциозните зрители.

- Премиерът Борисов призна, че е голям фен...

- Да, знам, защото вчера от екипа изпращаха книга от сериала за него и всички му я разписвахме лично. Много се радвам, че харесва „Връзки“, но за мен той не е по-различен от другите хора, а е зрител, като всички други. (Смее се.) Щастлива съм от срещите си с хората, които дори когато пазарувам, ме спират и ми казват колко е хубав сериалът и как ми отива ролята – ето това е комплимент за мен. Онзи ден, както си вървях по улицата, и една много добре изглеждаща и малко по-възрастна госпожа ми каза: „Ама, много сте хубава“, толкова усмихната ми го каза, че както се бях замислила нещо, и тя направи и моя ден по-усмихнат.

- В семейството ти как приемат участието ти във „Връзки“, критикуват ли те или повече ти се радват?

- Дъщеря ми Паола е много критична публика, но същевременно и много ми се радва. Вика ми: „Мамо, много си добра, това как го изигра само!“. В „Под прикритие“ по същия начин много ми се радваха, но аз там имах малка роля. Дъщеря ми тогава ме питаше: „Мамо, ти в тази серия имаш ли участие?“ Оговарях, че не съм сигурна. Докато сега й казвам: „Маме, няма вече да дебнеш, за да ме видиш - сега ще си ме гледаш.“ (Смее се.)

- Колеба ли се за ролята на Мика?

- Колебания нямах, защото Ваня Николова, още като започна да пише сценария за „Връзки“, ми се обади и ми каза, че има чувството, че пише за мен. Срещнахме се и оттам нататък тя наистина пишеше за мен – така че тази роля наистина е специално за мен и аз много я харесвам. Ваня ми сподели, че знае какво ще каже героинята ми, защото чува гласа ми в главата си, знае и какво ще направя. Като ми изпрати първоначалния вариант на първа серия и аз направо се влюбих. Казах й: „Само смей нещо да се случи и да се откажеш от мен за тази роля, направо ще те убия!“ (Смее се.) Много ми харесва образът на Мика. Тя е била много симпатична и луда като млада, а после изведнъж забравя и става по-скоро скучна.

- А ти била ли си щура?

- Не съм била луда никога, винаги съм била реалистка и от по-скромните, не съм от този тип хора, които привличат внимание. Знам, че съм симпатична и хората обичат моята компания, защото имам чувство за хумор, знам, че им е приятно и се забавляват с мен, но не съм център на внимание. Бях добро дете, отличничка, никога не съм се бутала на всяка цена да постигна нещо.

- Съпругът ти ревнува ли те от екранния ти мъж Михаил Билалов?

- Не, те даже много се харесват с него. Мъжът ми умее да става приятел с всички. Никога не си е позволявал да ме ревнува. Лука е много сладък и общителен. Той не е типичният италианец, само до 10-годишна възраст е живял там, а после по целия свят.

- Ревнива ли си, италианците имат славата на донжуани?

- Най-важното е партньорите да си имат доверие и всеки да има самочувствие. С Лука не страдаме от липса на такова и точно заради това е глупаво да се ревнуваме. Ако случайно ми мине такава мисъл през ума, си казвам: „Той от къде ще намери по-готина и по-сладка от мен?!“, а съм сигурна, че и в неговата глава е същото.

- Имате ли си галени имена?

- Имаме едно малко смешно обръщение един към друг - Лапи, защото ние основно си говорим на френски и лaпен означава заек и оттам си казваме Лапи. На Паола пък и казваме Бобо - незнайно защо.

- Дъщеря ви е на 14 години - времето на първите любовни трепети. Ти какви спомени пазиш от твоята първа любов и целувка?

- Първите ми трепети бяха около осми-девети клас. А от първата целувка направо бях отвратена - няма по-гнусно нещо от това. Случи се с един мой приятел, когото харесвах, и той беше решил, че трябва да ме научи да се целувам, но беше ужасно. Първата ми връзка с момче беше чак като завършвах училище. Сега като гледам новите поколения, това направо не е нормално - при мен всичко е бавно, но славно.

- Налагало ли ти се е някога да прощаваш изневяра?

- Не.

- Във „Връзки“ играеш заможна жена, в живота била ли си в противоположната позиция?

- Кой не е бил тук, в България?! Била съм, разбира се. Ние, актьорите, не сме добре платени и сме на страшни фази - в един момент печелиш повече, но парите много бързо заминават, защото просто няма как, а след това се случва да вървиш на една червена серия, когато няма нищо. Ние, като се запознахме с мъжа ми нямахме пари, но това ни бяха най-забавните години. При нас най-хубавото е, че ние знаем и две, и двеста - има моменти, в които имаме пари, има и такива, в които нямаме, но това не ни прави по-озлобени, ние се смеем по същия начин - особено той гледа много позитивно на света. Научи ме и мен на това, защото при нас негативизмът е заложен във възпитанието ни още от малки. Той ми казва: „Разбери, в този живот няма невъзможни неща - границите са в главата ти, те не са извън теб, не си налагай граници. Аз сега примерно мога да ти кажа, че след един месец ще отида и ще се срещна с Рупърт Мърдок“, и наистина отиде и се срещна, показа ми, че няма невъзможни неща. Той ме научи на това, въпреки че аз много не вярвам в положителното мислене, но неговата философия ме кара да съм усмихната, а не начумерена. Искам и хората у нас да не са толкова угрижени, знам че имат проблеми, всички имат, но това да си намръщен няма да ти реши проблема.

- Изпадаш ли в депресия?

- Да, особено преди време. В такива моменти се затварям и не излизам, не общувам почти с никого, седя на компютъра и играя едни игри до самозабрава, само те ме изваждат от това състояние. След време обаче си казвам, че трябва да направя нещо, защото от мен зависи. Имала съм много години без късмет, но не съм спирала да вярвам, че нещо ще ми се случи. Казвах си - аз искам да си вървя по пътя, да стана добра актриса, друго не искам, стига само да имам и късмет, и ми се отвори шанс, както сега с ролята във „Връзки“. Вярвам, че тези събития не са случайни и се появяват в подходящ момент, когато си готов за това. Трябва да имаш вяра, че ще дойде твоят момент, въпросът е почтено да вървиш по пътя си.

- Славата променя ли хората?

- Виждала съм както млади, така и възрастни колеги, които, след като станаха известни, изведнъж полудяха и две години ходиха като мухи без глави. Странно как така изведнъж се промениха и от толкова готини хора, станаха... Изведнъж като ги зашлеви славата и съвсем се побъркаха. Хайде, тези малките ги разбирам, те все още нищо не са направили в живота и изведнъж решават, че са много велики, но това трае до една година, а после като слязат от екран - довиждане. Медиите изведнъж ги правят звезди, но какви звезди на този параметър, дето сме пет човека на кръст, и всички се познаваме? Аз разбирам, че за пред хората искат да се представят по-така, ама и пред колегите да се правят на звезди, след като ние си знаем всичко, това наистина е смешно.

- Политиката?

- Много се отчаях от политиката. Аз съм много десен човек и имаше момент, в който имах надежда, но сега някакво безразличие ме е обзело. Ние сме едно поколение, което е изключително прецакано, защото ние загубихме 20 години ей така, от най-хубавите си години. Ние ги изгубихме и продължаваме да си мислим, че сме млади, защото не сме имали тази младост, бяхме лишени от нея и това е тъжно.

- Предсказвали ли са ти бъдещето?

- Не вярвам на това, но съм ходила един път по-скоро на шега. С Мариус, Галин Стоев и други състуденти от Академията бяхме при един човек, който гледаше на кафе - оперен певец. Незнайно кой го беше намерил и всички седяхме в един хол и един по един ходехме при него. Беше много смешно, защото после всеки разказваше какво му е казал. Когато дойде моят ред той ми каза: А, падна, нещо падна точно в този момент!“, и на мен ми стана много смешно и го попитах какво е паднало, а той: „Току-що българският ти паспорт падна, ще имаш друг.“ Явно е визирал това, че ще живея с чужденец и ще имам и друг паспорт. Мен тогава най-много ме вълнуваше това дали ще се снимам във филми, а той: „Ами не“. Аз се стреснах: „Ама, как не?“ Отговори ми: „Няма да снимаш сега филми, обаче ти се отваря шанс в едни такива златни години като влезеш - особено 50-те ще са ти най-златният период.“ И аз буквално овесих нос, мислех си - кой ще живее сега до 50, на мен сега ми се играе, аз ще умра, като съм извън професията. Каза ми също така, че ме вижда с мъж чужденец на някакво езеро как храним лебеди, не беше сигурен дали в Швейцария, или в друга страна. После си викам, сигурно има предвид, че ще имам златна трета възраст, явно пенсионерска ще да е.

- Молиш ли се?

- Винаги, когато съм искала нещо - много мисля за него и то се случва. Например много исках роля във „Връзки“, но и работих много за това. Църквата е в нас. Имах много тежък период, когато починаха родителите ми - това беше такъв удар за мен. Започнах да ходя често на църква, исках да остана сама със себе си. Лука е католик и беше много търпелив с мен, защото наистина не бях на себе си една година, но след известно време ми каза: „Не е нужно да ходиш там, църквата е в теб, то и в Библията го пише“. Казах си, че наистина е така и като искаш да се помолиш, не е задължително да ходиш да палиш свещи, можеш да го направиш навсякъде - важното е да сме вярващи вътре в нас, да бъдем добри хора.

- Любим цитат?

От малка харесвам едно стихче, не знам на кого е, но често си го казвам: „Бавно, но славно бръмбарче крачи, умно е значи.“ Много ми е любимо и ми е нещо като девиз!