Фирмата Andalus Al Sharq General Trading регистрирана в Дубай е купила само за 2014 г. над 12 000 тона цигари от Булгартабак. При 0,75 грама тютюн за цигара това прави около 800 милиона кутии цигари. Един от собствениците на Andalus Al Sharq е считаният за контрабандист от турските служби иракчанин Салам Кадер Фарадж, сочат документи от дубайския фирмен регистър, с които Биволъ се сдоби.

Експортът за дубайската фирма на Салам надвишава в пъти експорта на българския тютюнев холдинг за други големи клиенти като Иран и Сирия, показват данните, с които Биволъ разполага. През 2014 за Сирия са изнесени 5 700 тона, а за Иран 510 тона. През 2015 Иран рязко увеличава вноса до близо 5000 тона, като официален вносител е фирмата Nilasa Tarabar International. Ембаргова Сирия през 2015 г. пък пада на 700 тона, внесени от Al Shahab Company. Повече от половината от производството изнасяно за Салам е от затворената вече фабрика София БТ – 7000 тона за 2014 г., а останалите 5 600 тона са от фабриката в Благоевград.

Цигарите на Булгартабак се изнасят през пристанището във Варна. Корабите обаче не са с крайна дестинация Дубай, макар че по документи цигарите се изнасят за Обединените Арабски Емирства. Маршрутите им са основно към пристанища в Черно море (Констанца, Бургас, Одеса, Новоросийкс, Поти, Истанбул, Трабзон и Самсун) и Средиземно море (Измир, Мерсин, Ларнака, Латакия, Бейрут, Александрия, Пирея, Солун, Дурес и Валенсия). На практика почти няма директни товари за Дубай, което противоречи на всякаква икономическа логика. Освен, ако целта е да се изгуби следата към крайната дестинация.  В междинните портове цигарите се пренатоварват на други кораби или на камиони за превоз по суша и потъват в контрабандната логистика на „Молла Салам“, както уважително е наричан иракчанинът в Северен Ирак.

Салам Кадер Фарадж държи 25% от Andalus Al Sharq General Trading. Съдружници са му иракчанинът Адел Фуад Мохамед Али, който е и управляващ директор на фирмата. Третият съдружник е т.нар. местен спонсор, поданик на Емирството на Дубай, без който там не може да се открие бизнес. Любопитно е, че сред доставчиците на Andalus фигурира и фирма от Северна Корея – Marshal Appliances. На адреса посочен от фирмата няма офис, но има здание, което е предназначено за разрушаване, установи проверка на Биволъ. През 2015 г. Салам е опитал да регистрира за Ирак бренда „Prestige“, който е най-известната и най-търсена марка на Булгартабак в района. Опитът му е неуспешен, може би защото нито една кутия Prestige не влиза в Ирак по легални канали.

Контрабанден бизнес за милиарди

Ако се сметне, че производствената цена на една кутия цигари е около 30 цента, а продажната цена на черно в Турция е 2 долара, то печалбата от реализацията на черния пазар на 800 милиона кутии достига внушителната сума от 1,3 млрд. долара само за 2014 г.

Значителна част от тези средства отиват за „такса спокойствие“ за различни терористични групировки: основно ПКК, но не е изключено да се плаща данък за преминаване на пратките с цигари и през териториите, контролирани от Ислямска държава.

Салам Кадер Фарадж се появи поименно в публикация на турския вестник Миллиет през май 2015 г. Статията цитира доклад на турските митници и финансовото разузнаване Mossak, според който Салам е основна фигура в контрабандния бизнес. Според същия доклад повече от половината контрабандни цигари продавани в Турция са производство на Булгартабак, а от трафика им, минаващ през Северен Ирак, се финансира терористичната организация ПКК.

Името на Салам обаче фигурира и в документите, които адв. Александър Ангелов изпраща на банкера Цветан Василев, преди да финализира прехвърлянето на собствеността на Булгартабак от руската банка VTB към лихтенщайнски офшорки. В тях пише, че Салам държи да търгува с фирма, която има в името си Bulgartabac. В Лихтенщайн и в Дубай са създадени сложни схеми от фирми, които да разпределят собствеността. В Дубай, кешовите потоци минават през местната BT (Bulgartabac) ME FZE, чийто „външен клиент“ е Салам Фарадж. Петте фирми, които са собственици на BT (Bulgartabac)  принадлежат на Делян Пеевски (Dalia Trading с 17,5%), Цветан Василев (Samora Trading, 17,5%), „Пещаците“ (Grevena Trading 35%). Три фирми с по 10% отговарят на комисионните, прибрани от Бойко Борисов, приятеля му Александър Сталийски и Ахмед Доган. Това е възнаграждението им за дадената политическа благословия за приватизацията на Булгартабак, която мина в парламента в края на 2011 г. с гласовете на ГЕРБ и мълчаливото съгласие на ДПС.

Биволъ вече публикува документ, който доказва, че адвокатът на Пеевски Александър Ангелов, който е автор на схемата, фигурира като собственик на една от тези фирми. Точно това описва той в писмото до Василев, което потвърждава неговата автентичност. „Клиентът“ Салам чрез Andalus Al Sharq General Trading е втория категоричен елемент, потвърждаващ написаното от Ангелов.

Схемата е меко казано шокираща. Освен, че се разкрива мащабна корупция и търговия с влияние на най-високо ниво в държавата,  от нея излиза, че висши български политици в продължение на години търгуват с контрабандисти и печелят милиарди от незаконен бизнес, през който се финансират и терористични организации.

Ответният удар

Такава нагла контрабанда в нарушение на международните търговски конвенции не може да процъфтява незабелязано без да получи необходимото внимание както от пряко засегнатите турски власти (губещи огромни суми от акциз), така и от държавите, които воюват в смутните територии на Северен Ирак и Сирия, през които минава трафикът. Все пак Булгартабак директно търгува с фирма на контрабандиста Салам Фарадж, на когото в миналото е дал екслузивни права на дистрибутор за Близкия изток, както показаха документи публикувани от Биволъ в предишно разследване. Редом със Салам в документите за екслузивна дистрибуция фигурира и регистрираната в САЩ фирма „Каледон Инвест“, която е разследвана за мащабна контрабанда и пране на пари. След като Булгартабак научава, че иракските власти са поставили Салам извън закона, бизнесът не само, че не спира, а се разширява, но Каледон е изоставен. От 2012-13 г. бизнесът вече минава през новата фирма на Салам Andalus, която регистрирана в Дубай.

Този факт е прикриван и игнориран от всички български служби, вкл. от Агенция Митници, която отказа информация по ЗДОИ за контрагентите на Булгартабак. Друг малко известен факт е, че през 2014 г. Турция връща 1000 тона цигари на Булгартабак във Варна заради нередовно документи. Това предупреждение обаче е игнорирано и контрабандата продължава с пълна сила през 2015 г., но по обходни маршрути.

Процъфтяващият незаконен бизнес обаче рязко спря в началото на тази година след като турските власти арестуваха стотици контейнера на Салам в порта Месрин, а според някои данни и самия него. След този удар към „външния клиент“ Булгартабак обяви, че спира производството за Близкия Изток и извади гротесктното обяснение, че причината са негативни публикации в медиите. Набързо беше затворена фабриката в София, а в момента машините се демонтират и изнасят.  Основната фабрика в Благоевград също е застрашена от фалит и 3000 работници могат да останат на улицата като техните 400 колеги от София БТ.

Верни на Салам(а) до края

Прави впечатление и упорството, с което Булгартабак отказва да продава продукцията си на други контрагенти. Биволъ публикува една от офертите на фирма от Ирак, която впоследствие беше представена и на изслушване в Комисията по икономика в парламента. Последната оферта на иракчаните, представлявани от адв. Даниел Пенков е да вземат на франчайзинг фабриката София БТ и така да запазят всички работни места. Въпреки няколко предложения адресирани до ръководството на Булгартабак Холдинг, иракчаните срещат плътна стена от мълчание и то още от времето, когато Булгартабак беше държавна собственост. Не помага и писмото до премиера Борисов от август 2015, в което Пенков го предупреждава за незаконния бизнес с контрабандата и възможните тежки икономически последици. Като че ли Салам и собствениците на Булгартабак са вречени един на друг до гроб.

Със същото упорство игнорират и омаловажат проблема с краха на Булгартабак всички български институции. Амнезията е повсеместна, като започнем с прокуратурата на Цацаров, която не вижда проблем в контрабандата въпреки настойчивите турски сигнали, минем през Министерството на икономиката, което се прави, че нищо не зависи от него и стигнем до Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Пътьом трябва да посочим и Агенцията за защита на конкуренцията, която твърди, че знае името на физическото лице, което е мажоритарен собственик на Булгартабак, но грижливо го укрива.

Налице е и мощна преса над медиите да мълчат за всичко свързано с Булгартабак, все едно не става дума за структуроопределящо предприятие и, поне до скоро, за най-голямата по пазарна капитализация фирма на борсата. Не помагат за пробиване на медийната омерта и синдикалните протести, които ще продължат и през следващата седмица пред Министерството на икономиката с настояване министър Лукарски да се ангажира с преговори за реализиране на офертата за франчайзинг на София БТ.

Освен към Лукарски и към собствениците на Булгартабак, синдикатите имат основания да насочат гнева си и към Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол. Защото тя бездейства пред очевидните факти, че

Данните за контрабанда и косвено финансиране на тероризъм са грубо нарушение на приватизационния договор

което поражда основания да се инициира разследване за разваляне на сделката. Ще цитираме нарушения член от договора (който е таен) едно към едно:

4.5. Запазване на основната дейност на Дружеството. Инвестиции

4.5.1 Предмет на дейност на Дружеството

Купувачът се задължава за срок от 10 (десет) години след Приключване да запази основния предмет на дейност на Дружеството и неговите Дъщерни дружества, такъв какъвто е към датата на Приключване и да осигури Дружеството и Дружеството чрез неговите Дъщерни дружества да извършва дейността си в съответствие с изискванията на действащото законодателство на Република България, международните актове и законодателството на Европейския съюз.

Конкретно: и българското (Чл. 234а от НК) и европейското и международното законодателство забранява да се сключват сделки за акцизни стоки с контрабандисти, каквито сделки Булгартабак без съмнение е правил с Andalus.

Още по-сериозна е санкцията за финансиране на тероризъм, дефинирана в чл. 108 а ал.2 на Наказателния кодекс

Който по какъвто и да е начин, пряко или косвено събира или предоставя финансови или други средства, като знае или предполага, че те ще бъдат използвани изцяло или частично:

1. за извършване на деяние по ал. 1;

2. от организация или група, която си поставя за цел извършване на деяние по ал. 1 или 3;

3. от лице, извършило деяние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години.

Подчертаванията в текста от НК са на редакцията.

От събраните дотук данни и доказателства е очевидно, че корпулентните собственици на Булгартабак са направили информирания избор да продават огромни количества цигари на контрабандиста Салам Фарадж, който на свой ред финансира ПКК. Тоест, този, който стои зад Булгартабак е предоставил пряко други средства, като не само е предполагал, но след докладите на турските служби е знаел, че те ще бъдат използвани частично за финансиране на тероризъм!

Тук вече има достатъчно основания за намеса и на чужди правоохранителни органи, докато Цацаров стои в ступор, държан на къса каишка от Пеевски. Впрочем, т.нар. „оттегляне“ на Пеевски и резките ходове на Борисов, който се самообяви за негов говорител е знак, че мишените са ясно идентифицирани, а изходът от далаверата за милиарди е предсказуем. И вероятно скръбен.