Ако види на улицата кандидатката за европейски прокурор Лаура Кьовеши, премиерът Бойко Борисов сигурно ще мине на другия тротоар. Последното нещо, което би желал, е да се срещне с нея - преди или след евентуалното й избиране на поста. И въпреки това съдбата ще ги събере - макар и задочно.

След като Европейският парламент (гражданите) и Съветът на ЕС (правителствата) застанаха на противоположни позиции кой да оглави новосъздадената Прокурорска служба на ЕС, ще започнат преговори. ЕП държи на Кьовеши, Съветът на ЕС настоява чрез КОРЕПЕР (съвета на посланиците) да бъде избран френският кандидат Жан-Франсоа Бонер. От страна на ЕП процедурата бе прозрачна, докато КОРЕПЕР избра да работи на тъмно. Затова в момента се знае кои депутати от Европарламента ще участват в преговорите, но имената на преговарящите от страна на правителствата са неизвестни. Още на 7 март след заседанието на Председателския съвет на ЕП бе съобщено, че с тази задача са натоварени трима: британецът Клод Мораес от групата на социалистите, който е председател на Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (гласувала в подкрепа на Кьовеши); германката Ингеборг Гресле от Европейската народна партия в качеството й на председател на Комисията по бюджетен контрол (също гласувала в подкрепа на Кьовеши); холандката Юдит Саргентини от групата на "Зелените", която е яростен критик на корупцията на високо равнище в ЕС, пише Светослав Терзиев във Вестник СЕГА.

Борисов ще бъде от тъмната страна чрез неизвестен свой представител, чиято мисия ще бъде не толкова да подкрепи Жан-Франсоа Бонер, колкото да попречи на Кьовеши. Малцина подозират колко голяма е близостта му с румънския соцлидер Ливиу Драгня, който буквално копира неговото поведение от миналата година, когато попречи на българския кандидат Ивайло Калфин да оглави Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Тогава Калфин се състезаваше на финала с финландеца Виле Итала и твърдеше, че постоянният представител на България в ЕС Димитър Цанчев го спъва за поста (естествено по инструкции от София). България беше временен председател на Съвета на ЕС и отстъпи мястото си на следващия председател Австрия, за да не изглежда, че по този въпрос е в конфликт на интереси. В същото време тя продължаваше да работи срещу българския кандидат.

Сега временен председател е Румъния и тя отстъпи лидерското си място в КОРЕПЕР (което означава в Съвета на ЕС) на Финландия като следващ председател, за да избегне формално конфликта на интереси, докато лобира против румънската кандидатка. Принципът "всеки друг, но не и нашият" е показател как властите в София и Букурещ се страхуват да не би някой запознат с вътрешните им механизми да бъде изтърван на висок контролен пост, където може да избегне тяхното влияние съгласно изискването за независимост от националните власти.

Би Би Си даде преди дни следния пример за възможен механизъм, който ще попадне под контрола на европейския прокурор: "Представете си камион, натоварен с олио, който преминава по железен мост от една европейска страна в друга. И двете са членове на Шенген - безмитната европейска търговска зона - където старите сгради за митнически контрол са с изпотрошени прозорци и вътре няма нищо освен паяжини. Никъде не се виждат граничари и митничари. Камионът паркира някъде наблизо. Счетоводител на фирмата попълва формуляр на държавата А за възстановяване на ДДС, защото олиото е "изнесено". Съответно ДДС трябва да се плати в държавата Б от онзи, който продава на тамошния пазар. Но още същия ден шофьорът спокойно връща камиона и го разтоварва. Олиото намира пътя си към рафтовете на някой супермаркет отново в държавата А, но вече без ДДС. Всекидневно се извършват такива данъчни измами, които по приблизителни оценки струват на страните в ЕС 50 млрд. евро годишно. Американски дипломат засякъл само през 2015 г. в Унгария разминавания между данните за вноса и износа за 3.37 млрд. долара. Разследването на подобни измами е много сложно и изисква планини от преведени документи и много работа на полицаи, митничари и магистрати. Националните митнически служби понякога са "разубеждавани" от онези, които са на власт."

Какви любезни изрази използват англичаните? Да ни питат нас, които сме слушали автентичен властови фолклор от извора като "Ало, Ваньо!"

Дори не трябва да се връщаме много в годините. Напоследък България стана обект на международно внимание чрез две презгранични далавери. При едната австрийската полиция разкри в края на февруари базирана в България измамна схема за 100 млн. евро, завлякла парите на хиляди европейски граждани. Българските власти не били забелязали нищо нередно, защото окрадените са другаде. В средата на февруари нищо неподозираща българска банка била използвана за трансфер на 80-140 млн. долара от петродоларите на венецуелския президент Николас Мадуро. Нищо неподозиращото българско финансово разузнаване разбрало за паричния поток едва след информиране от САЩ.

Очевидно има нужда от международна координация и наднационален контрол, защото държавните власти проявяват склонност да си дават команда "Свободно!", когато никой не гледа какво правят. Тяхната солидарна съпротива срещу избирането на Кьовеши за европейски прокурор само потвърждава, че не може да се има доверие на природната им честност. В своята паника румънското правителство дори не се старае да се държи порядъчно. На 7 март, в деня когато Председателският съвет на ЕП решаваше дали да подкрепи Кьовеши, румънският министър на правосъдието Тудорел Тоадер публикува писмо в авторитетния всекидневник "Файненшъл таймс" (несъмнено платена публикация), в което я разобличи като душманин на съдебната система. Докато била главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА), тя образувала разследвания срещу 3420 съдии и прокурори - половината от румънските магистрати. Те не били изправени на съд, защото целта била само сплашване. Малко след нейното уволнение миналата година по настояване на Тоадер новата Специална секция за разследване на престъпления, извършени от магистрати, наследила от ДНА 1422 такива следствени дела и установила, че 70% от тях били образувани по инициатива на тази дирекция, т.е. от Кьовеши. Останалите 30% били по сигнали отвън.

Още същия ден служители в ДНА опровергаха министъра, като писаха на британския вестник, че е получил от него  лъжлива информация. Новата секция за разследване на магистрати е наследила от ДНА само 275 досиета, от които едва 34 (12%) са били заведени по инициатива на ДНА (Кьовеши), а останалите се основавали на жалби от външни източници.

Румъния толкова се престара, че всеки път, когато в Брюксел имаше събитие, свързано с Кьовеши, повдигаше някакво обвинение срещу нея. На 26 февруари, когато бе нейното изслушване в Европарламента, я обвини в злоупотреба със служебно положение и финансова измама, а на 7 март я държа пет часа в Специалната секция за разследване на магистратите, за да я обвини, че е сформирала организирана престъпна група в състава на ДНА. Издевателството е повече от очевидно, а румънските критерии кой е престъпник и кой е порядъчен напълно се отклоняват от здравия разум, защото за участници в организирана престъпна група бяха обвинени и първият заместник-председател на Еврокомисията Франс Тимерманс и комисарката за правосъдие и вътрешен ред Вера Юрова. Те пък писали твърде критичен доклад за Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, което според разбиранията на Букурещ си е направо криминално деяние.

Борисов засега не си изпуска нервите като румънците, но не се знае как ще реагира, ако зърне Кьовеши да се задава насреща му. На първо време ще се крие зад гърба на дипломатите, които ще трябва да изразят националната позиция в преговорите с Европарламента. Но по-късно, особено ако румънката спечели новия пост, ще трябва да се покаже на светло. Дори и да не се появи доброволно, тя би могла да го освети. Не веднага, защото организацията на европейската прокурорска служба и задействането й ще отнеме поне година-две. Но после всичко е възможно.