Разделението в БСП премина в разцепление. Яростно и все по-задълбочаващо се.

В БСП винаги е имало спорещи лагери, това е традиция. Досега обаче кавгите в столетницата винаги са били за идеи, възгледи, принципи и пр. неща, свързани с реалната политика. Този път спорът е личностен и дълбоко нездрав. Спорят бивш и настоящ лидер. Корнелия Нинова се запъна и по неизказани причини реши да отреже изобщо лидера на ПЕС и бивш председател на БСП Сергей Станишев от евролистата. Той също се заинати и не се оттегли от надпреварата, въпреки че и негови близки го съветваха да го стори. Така двамата направиха от партията заложник на личните им интереси, пише Таня Петкова за Вестник СЕГА

Кулминацията в раздорите между тях двамата се случи на неделния десетчасов пленум на "Позитано" 20. Двамата лидери успяха да застанат начело на два открояващи се гигантски лагера. 

Вътрешнопартийната криза започна още в края на януари на червения конгрес, когато Нинова даде да се разбере, че ще заложи на Елена Йончева за водач на евролистата. Йончева пък стана основният партиен борец срещу управлението на ГЕРБ и разкриването на "корупционните им схеми". Още тогава се заговори, че Сергей Станишев или ще е на много задно място, или изобщо няма да е сред кандидатите на Нинова и ИБ на БСП за Европарламента. После нещата изкристализираха, като Нинова наложи Йончева за водач и остави повече от месец реденето на листата да бъде основна тема в партията. Така беше изгубена доста енергия, която можеше да бъде насочена към популяризирането на новите лица, които Нинова иска да наложи, например. Като Петър Витанов и Цветелина Пенкова, които са неизвестни както за широката публика, така и за БСП.

Финалът на водевила започна с листата на Нинова, която не включваше Станишев и с декларираното му желание да продължи борбата за мястото си и да "преобърне" цялото заседание. Това беше първата новина от пленума - желанието на двамата да се сбият публично. Подобно на Янаки Стоилов и Антон Кутев, мнозина се надяваха Станишев да си направи отвод - за да се тушира силното напрежение. Надяваха се и да започне една "нормална" изборна кампания. Ако това наистина е възможно! Но не би.

Второ, наистина като "гръм" се появи номинацията на Иво Христов, началник на кабинета на президента Румен Радев. Мнозина тълкуват, и не без основание, че включването на Христов на избираема позиция е "коалиране" с президентската институция. Само преди месец Христов оглави и президентския стратегически съвет, който ще предлага алтернативи за управлението в различни области. Самата Нинова не е аргументирала защо го номинира, а Станишев също го упрекна в "неангажираност" към партията.

Третата, най-голямата изненада, беше бламирането на Нинова, след като пленумът реши с тайно гласуване да промени предложения от нея списък за евродепутати. Накрая след дрязги, разпри, колизии Сергей Станишев все пак попадна в листата, и то на избираемото пето място, веднага след отреденото на Иво Христов място от "гражданската квота".  

Станишев, който посъветва Нинова да бъде "по-смирена", се оказа неумиротвореният. Въпреки гръмките му изявления, че е "постигнал изключително много" в политиката, засега той не дава никакви сигнали, че е готов да направи крачка назад или встрани. Твърди, че хората не ги интересуват драмите и разправиите в една партия, а реално акцентът беше поставен именно върху тях.

Затова е чудно каква кампания ще проведе БСП след като вече са поставени ясни разделителни линии вътре в партията?

Станишев не е съвсем прав, когато твърди, че никога не е имало такова напрежение в БСП при подреждането на листите. Разправии кой какво място да заеме почти винаги има, независимо за кои избори. Да не говорим пък за драмите кой да оглави БСП. Никога не се е случвало, наистина, подобно неаргументирано и безсмислено инатене само и само да стане твоето.

Особено ясно разделението се видя и в позицията на лидера Корнелия Нинова, която след окончателното подреждане на листата "отказва да носи отговорност за резултата от предстоящите през май избори за Европейски парламент", след като Националният съвет на БСП пренареди кандидатдепутатската листа и на практика бламира лидерката. Странна и извън трезвата логика позиция на Нинова! Какво означава да не носиш отговорност за случващото се в партията, на която си лидер? Как така ще прехвърляш отговорността си върху всичките над 150 души от Националния съвет? Само за част от кандидатите ли ще "носиш отговорност"?

Разбира се, тези думи на Нинова са някакъв вид "застраховка", ако в края на май БСП загуби от ГЕРБ. Тогава Нинова ще напомни, че кандидатите са на пленума, а не нейни. А това пък ще е основание да не подаде оставка. Това обаче е ход, в който залагаш на загубата.

Прекалено много условности вкарва Нинова, която само допреди няколко дни гръмко декларираше, че ще "бие" ГЕРБ и след 26 май ще е "първа политическа сила". "Оттук нататък за резултатите от изборите носи отговорност Националният съвет. Пожелавам ви успех и съм сигурна в победата", е казала тя пред съпартийците си. Какво ще се случи с изборите - ще разберем след месец.

По-интересното е друго - дали всичко, което се случва в левицата, е само "медийна пушилка" за вдигане на партийния рейтинг, или наистина БСП е тръгнала по един път на разделение, разцепление, от който трудно може да се върне назад? Защо ръководството на партията не иска или пък не може да използва ситуацията около "Апартаментгейт", ударил така силно управляващите? Дали пък задкулисието, за което се говори толкова усилено напоследък, не е начертало или изработило един друг сценарий, за който ние, наблюдателите, нямаме ни най-малка представа.  

Ясно и за "невъоръженото" око е, че БСП затъна в разпри и колизии, които сама си сътвори. Излизането от тях ще е трудно, а Нинова ще е изправена пред взимането на все по-трудни решения - същото вероятно ще се случи наесен, когато предстоят местни избори, а кой знае, може и предсрочни парламентарни. Факт е, че левицата тръгна да печели избори разделена и с нагласата, че е загубила, преди началото на мача още да е свирен.