Европейският съюз е във финансова и дългова криза и не успява да покрива колосалните си разходи

Преди няколко дни, лидерите от целия Европейски съюз се събраха в Брюксел за среща на Съвета на Европа, на която централно място заеха неотложни въпроси като миграцията, преразглеждането на бюджета и финансовата отчетност. Унгарският министър-председател Виктор Орбан, отново зададе интересни въпроси по отношение на управлението на ЕС и в частност, как се изразходват парите от текущия бюджет на ЕС.

Бюджетът на ЕС за периода 2021 г. – 2027 г. е в размер от 1 074.3 милиарда евро (повече от трилион евро). Към него през 2020 г. се прибавиха допълнителни 750 милиарда евро, под форма на дълг, който бе наименуван „Инструмент за възстановяване на Европейския съюз“. Накратко, тези средства са за възстановяване на държавите членки от Ковид 19 кризата. На последната среща на лидерите на ЕС са поискани допълнителни 66 милиарда евро за Бюджет 21-27 от страните членки. Оттук, Виктор Орбан, известен като “лошото момче на Съюза“, попита въпроса, който всички се чудят: „Брюксел, къде отидоха парите?“, пише вестник „Труд“.

Питането от унгарския лидер е още по-логично, защото все още сме във втората година от седемгодишния бюджет. Излиза, че ЕС, въпреки колосалното си финансиране от 27 суверенни държави, чиито икономики тежат почти ¼ от световната икономика, има нужда от допълнително инжектиране на средства, за да покрие функционирането си.

Следващият въпрос, който е логично да се зададе е “За какво се искат допълнителни средства?“. Отговорът е както следва:

50 милиарда евро “помощ“ за Украйна (въпреки, че страните-членки на ЕС, вече са дали над 70 милиарда финансиране за Украйна и то за по-малко от година и половина). Припомняме, че отчет, за какво са използвани тези 70 милиарда от украинска страна така и не се получи.

ЕС иска да накара всички държави членки, чрез допълнителна вноска в бюджета, да покриват увеличения лихвен процент по заема от 750 милиарда евро, който ЕС е взел. Получава се токсична среда на финансиране, в която ЕС е длъжен да иска повече пари от собствените си членове, за да покрива само лихвата по кредити, от които държавите почти не са се възползвали.

Тук е редно да се отбележи, че редица страни, между които Полша и Унгария, не са получили нито стотинка от тези пари. България е получила едва ¼ от обещаните и пари.

Увеличение на заплатите на европейските бюрократите от 4,7%. Не е тайна, че служителите на ЕС са достатъчно добре платени. Например председателят на ЕК – Урсула фон дер Лайен е с месечна заплата от 31 252 евро, един евродепутат взима около 8757 евро, без допълнителните 4513 евро за “офис разходи“, които поличава в сметката си. Други чиновници в Съда на ЕС, в Комисията, Европейската инвестиционна банка или Европейският инвестиционен фонд, взимат далеч повече.

Накрая, допълнителните средства, искани от страните членки, ще бъдат използвани за миграционна политика. Редно е да се припомни, че квотната система за мигрантите, вместо да бъде дискутирана в Европейския съвет, между лидерите на страните членки, където решенията се взимат с единодушие, беше прокарана в Съвета на министрите на вътрешните работи по заобиколен път. За справка, освен милионите мигранти, които ЕС вече прие след арабските революции, откакто е избухнала украинската криза, по официални данни, 6 милиона украински бежанци са се изнесли в ЕС. България, като най-бедната държава членка е приела 162 хиляди украински граждани, а Франция, като втората икономика – двойно по-малко. В бюджет 21-27 за финансиране на миграционната политика на ЕС бяха заделени 9,88 милиарда евро. Сега отново се искат допълнителни средства на европейско ниво за тези политики, нищо, че много от държавите членки, между които и България, са финансирали с лични средства пребиваването на мигранти на своите територии.

Исканите допълнителни 66 милиарда евро към Бюджет 21-27 на ЕС говорят само и единствено за едно – Европейският съюз не успява да покрива колосалните си разходи и е във финансова и дългова криза. Непрекъснато се изисква допълнително финансиране от страна на държавите членки на Съюза при положение, че някои от тях са нетни донори на ЕС и все повече отказват да плащат за политики, с които не са съгласни. Още по-тревожно е, че ЕС е видимо затруднен да покрива лихвите по заемите си, което много напомня за гръцката дългова криза, в която на Гърция бяха отпуснати колосални пари, за да може да плаща само лихвите по кредитите си. За справка, към края на 2022 г. гръцкият дълг възлиза на 175,7% от номиналния БВП на страната. Дали такава политика не е предвидена за всички държави-членки на ЕС ще се види в бъдеще, но едно е ясно, в гореописания контекст, определени сили в Европа се мъчат всячески да вкарат България в еврозоната, въпреки че страната ни не отговаря на критериите, заложени в член 140, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз.