Преди 70 години е извършено поредното престъпление срещу българския дух в окупираните от сърбите Западни покрайнини.

В град Цариброд е унищожен Паметникът на българските воини, загинали за свободата и обединението на своята родина, информира БГНЕС.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. Царство България губи градовете Цариброд и Босилеград с прилежащите им територии. На някои места границата разсича на две села, като част от тях остават в отечеството, а другите минават под сръбска окупация. Тази неправда е поправена по време на Втората световна война, когато Западните покрайнини са върнати на България, но за много кратко време от 1941 до 1944 г.

През 1942 г. е решено да се издигне Паметник на българските воини. Инициативата е на българското военно командване. За място е избран паркът в предверието на Царибродските гробища, откъдето се разкрива изключително красива панорама към целия град. От там се вижда и Нешков връх, където е разположена Костницата на загиналите български воини, които са се сражавали в Сръбско-българската война от 1885 г. На този връх се е състояла една от решителните битки в тази война. На 14 ноември 1885 г. българската армия дава урок на сръбския крал Милан, който трябва да се прости с желанието си да пие прословутото бяло кафе в град София. Царибродчани, както и целият български народ, масово участват в тази война, защитавайки своето отечество.

Зденка Тодорова, журналистка и активистка за правата на нашите сънародници в Западните покрайнини, разказа пред специалния пратеник Георги Пашкулев тъжната история на този паметник и на българските военни гробища.

През 1942 г. е построен Паметникът на българския воин, който е изключително изящен. На него е поставен символът на българската бойна слава и изписан стихът на Иван Вазов „За България те живяха и умряха“. Той е изработен от бял гранит и поставен на входа на гробищата. В поставянето му участват всички граждани на Цариброд и особено учениците в местната гимназия „Принц Кирил“. На официалната церемония се стича целият град, присъстват и високопоставени български представители“, сподели тя.

Тодорова е автор на монографията „Взривената памет“, в която разказва за трагичните събития отпреди седем десетилетия. За нейното написване е използвала спомени на очевидци, повечето от тях са били ученици. „Имаше много хора, записах техните спомени, за съжаление голяма част от тях вече не са сред живите“.

Освен паметник е изградена и мемориална чешма. Тя не е разрушена, но от нея са премахнати всички български символи. Зденка Тодорова е издирила фотография, от която можем да разберем как е изглеждала тя в оригиналния си вид. „Върху мемориалната чешма е поставен барелеф на нашия хан Аспарух и с месингови букви е изписано „Вечна слава на героите“, разказа тя и уточни, че този барелеф няма аналог в България и сам по себе си е уникален.

Повече за съдбата на барелефа Зденка Тодорова научава след публикуването на своята монография. Тогава с нея се свързва Виктор Йосифов, който в момента е покойник. Той й разказва, че е научил от един възрастен дядо от Цариброд, участник в разчистването на отломките от мемориала през 1946 г., че барелефът е спасен. Споменатият дядо взел барелефа на хан Аспарух и го занесъл вкъщи, където го закопал дълбоко в мазето. За съжаление той също вече е покойник, а неговите наследници са се преименували, взимайки фамилии с характерното за сърбите окончание на -ич. „Тоест станали са сърбомани. Когато Виктор Йосифов е говорил с въпросния син на дядото, той му казал, че няма нищо такова и че неговият баща имал склероза“, уточнява Зденка Тодорова.

„Решението за взривяването на Паметника на българските воини е взето през 1946 г., когато сръбските и българските комунисти решават, че ще има вечна дружба. Западните покрайнини остават в границите на Титова Югославия, българите протестират и се бунтуват. Тук идва Славчо Трънски да омиротворява населението и казва: „За вас царибродчани габрова тояга. Ние сме тръгнали федерация да правим с югославяните вие искате пак да се връщате в България“. Година по-късно паметникът е взривен по инициатива на младежката организация на Югославската комунистическа партия. Решението е взето в Пирот, но в него участват комунистически дейци от областта със съдействието на официален Белград. Паметникът е взривен. Три дена е взривяван, защото е масивен“, разказва Тодорова и добавя: „Като ученици тук сме се качвали, но винаги се отнасяхме с уважение към войнишките гробища. Тези гробища с арка е трябвало да бъдат свързани отсреща, където сега е борова гора...“

Тъй като е имало опасност военните гробища да бъдат взривени, местните жители помагат на българи, дошли от родината майка, да приберат костите на своите роднини, които са били погребани на Царибродското военно гробище. В това гробище са погребани българи от цяла България, които са загинали за свободата на тези земи и сред тях има по-малко жители на самия Цариброд.

Но гаврата с българското военно гробище не остава само в миналото. През 2012 г. посред нощ сръбски мобилен оператор е докарал висока няколко метра антена. „Тя бе поставена върху мястото, където са били гробищата. Тази антена стоя около една година. След голям граждански натиск тя изчезна отново посред нощ, така както се бе появила. Но те унищожиха част от зеленината, която е била донесена специално от Рилския манастир и засадена тук. Това не беше възстановено. Тогавашният кмет също тихомълком си подаде оставката, не разбрахме защо и къде отиде. Но така или иначе това място остана занемарено. Защо точно тук, където костите не са били преместени в България? Защо точно тук да се изгаврят с това място? Не беше почтено“, категорична е Зденка Тодорова.

Един от хората, които най-много са помогнали за запазване на спомена и възстановяването на паметника, е директорът на общинската фирма „Комуналац“ Емил Соколов. Той е пряк наследник на първия български кмет на град Цариброд след освобождението през 1878 г. Соколов, чието съдба е трагична и си отива много млад заради постоянния натиск, който му е оказван заради българското му самосъзнание, не разрешава на мястото, където са били военните гробища да се превърнат в обикновени. „До последно той е настояваше тази част да остане парк и да бъде символ на българщината“, отбелязва Зденка Тодорова.

Пак по негова инициатива на мястото, където е бил паметникът, е поставен железен кръст. „От Емил Соколов знам, че този кръст е сложен с идеята един ден България и Сърбия да се разберат и на негово място да поставят нов паметник. Ако може майката държава да ни помогне да възстановим чешмата, това е по-безболезнено, и на мястото на железния кръст да бъда сложен паметник на загиналите във войните българи. За националното обединение говорим, когато Западните покрайнини са били част от България“, каза Зденка Тодорова.

Тя обясни, че още от 90-те години на миналия век българите в Цариброд са подели инициатива за възстановяването на войнишкия паметник. Ако зависеше само от будните и родолюбиви българи в Цариброд, той отдавна щеше да бъде възстановен. Законите в Сърбия обаче не позволяват изграждането на паметници, посветени на исторически събития от неправителствени организации, обясни ни Зденка Тодорова.

„Ние нямаме право да поставяме паметници без разрешението на общинските власти. Когато се касае за мемориал, ние като организация не можем да възстановим нито костницата, нито да поставим паметник. Това зависи от българската държава. Дали тя ще се възползва от нашата инициатива? Тя дреме в чекмеджетата на българските политици и дипломати, нищо не се прави по въпроса“, каза тя.

На този етап единственото, което може да се направи, е отливка на барелефа на хан Аспарух и изкъртените букви „Вечна слава на героите“, които са били написани около него: „Поне мемориалната чешма може да бъде възстановена“.

Зденка Тодорова смята, че е наш дълг да издирим всички счупени или разрушени паметници на българи от България, които са загинали в Западните покрайнини, и на българи от Западните покрайнини, които са погребани в костниците и войнишките гробища в България. Едно такова откритие вече е направено в Добрич, където са погребани жители на Босилеград в Мемориалния парк.

„Трябва да направим регистър в памет на достойните българи, които са се борили и загинали за националното обединение на България“, категорична е Зденка Тодорова.