Причините са това са ниското ниво на реката и войната в Украйна

Ниското ниво на Дунава и войната в Украйна намалиха с една трета броя на транзитно преминалите товарни кораби в българо-румънския участък на реката. Това каза в интервю за БТА Иван Жеков - директор на дирекция "Речен надзор - Русе" към агенция "Морска администрация".

По думите му условията в началото на годината са били благоприятни за корабоплаването.

"Нивото на реката беше високо, нямаше и ледоход. След началото на войната в Украйна започна и сътресението в превозите на товари в района, но основната причина за по-малкия брой кораби е ниското ниво. То започна да спада още през юни т.г., а този период по принцип е характерен с т. нар. "черешови води" - т.е. високи нива на реката. Нивото спадаше по цялата река, а не само в българо-румънския участък и така настъпи колапс в превозите. Появиха се много критични участъци по Дунава", обясни Жеков.

За девет месеца са отчетени 114 дни с ниско ниво на река Дунав

Той посочи, че за първите девет месеца има отчетени 114 дни, през които нивото на реката е било ниско и това е затруднявало корабоплаването.

"В този период товарните кораби трябваше да преминават през критичните участъци с газене по-малко от 2,50 метра", обясни Жеков.

Статистиката показва, че за първите девет месеца през българо-румънския участък транзитно са преминали 6968 самоходни и несамоходни плавателни съда. За същия период на миналата година броят им е бил 10 746, а през 2020 година - 10 991.

"Сравнение можем да направим с 2019 година, когато дните с ограничение в корабоплаването са били 56, нямаше пандемия и военни действия. Тогава през българо-румънския участък са преминали 12 238 плавателни съда", обясни Жеков.

Той каза още, че голямо влияние е оказало ниското ниво на реката през третото тримесечие на тази година - юли, август и септември.

"Нивото беше критично ниско по целия Дунав. В българо-румънския участък имаше по няколко дни, в които се наблюдаваха дълбочини от по 1,40 метра на основните прагове, което парализира корабоплаването", каза Жеков.

Той посочи също, че друг критерий са тонкилометрите - т.е. колко тона товар е превозен на километър разстояние.

"Ако през третото тримесечие на миналата година този индекс е бил 3 819 103 246 тонкилометра, то за същия период на т.г. той е около шест и половина пъти по-нисък - 581 571 348 тонкилометра.

Този критерий дава още по-ясна оценка за намалелия превоз на товари по реката. Не е достатъчно да отчитаме само броя на преминалите кораби, защото ниските води изискват по-малко натоварване на съдовете. Например при ниски води могат да преминат три съда със същия товар, който може да превози един съд при нормални води", каза директорът на дирекция "Речен надзор - Русе".

Загубите за корабособствениците са големи

По думите му загубите за корабособствениците са големи, но тук трябва да се отбележи и друга тенденция.

"След юни т.г. цената на превоза на товари в посока от Украйна към България и Сърбия се повиши. Става дума за транспортиране на въглища за Сърбия, както и на зърно към Констанца. Всички налични плавателни съдове в района бяха ангажирани с това. Интересът беше голям, като по неофициална информация цената за превоз на тон зърно се увеличи многократно - между седем и 10 пъти", каза Жеков.

По думите му не за първи път се наблюдава толкова ниско ниво на реката и парализиране на корабоплаването. Подобна е била ситуацията и през 2003 година.

Жеков коментира, че през тази година капитаните на кораби са били по-дисциплинирани и разумни.

"Нямаше опити за неспазване на наложените изисквания и преминаване през критичните участъци с по-голямо газене от възможното", каза той.

Плавателни съдове са засядали, но те са били извън фарватера (плавателния път) на реката и не са пречили на корабоплаването.

Кораб с тлеещи въглища обгази Русе през юли

Жеков коментира и инцидента със сръбски кораб в началото на юли т.г., при който въглищата, натоварени в две от баржите, се бяха самозапалили.

Наложи се плавателният съд, пътуващ от Констанца за Белград, да акостира край румънския бряг срещу Русе. Това доведе и до силно задимяване на българския град.

Иван Жеков, който е работил 22 години на кораб по реката, от които седем години е бил капитан, обясни, че са допуснати няколко грешки, които са довели до инцидента.

Първо, съдовете са били натоварени повече от необходимото. Това е попречило на кораба да премине през праговете, където газенето е ограничено.

"Няма как да се натоварят баржите така, че те да са с 60-70 см по-голямо газене, отколкото е дълбочината на праговете", каза Жеков.

Отделно, несъобразяването с високата температура на въздуха също е оказало влияние.

"При такива обстоятелства трябва да се спазват определени правила за превоз на въглища, тъй като при тях е характерно самозапалване. Вероятно не са предприемани действия по оросяване и охлаждане с вода на товара, не е проверявана и температурата на въглищата по време на превоза", каза Жеков.

Той обясни, че в началото корабособственикът е поискал да се осигури място в пристанище, където да се разтоварят тлеещите въглища и изгасят. По думите му за целта са били необходими около три декара площ.

"Нямаше свободно място, а заради ниското ниво на реката не всички пристанища можеха да приемат плавателен съд с толкова голямо газене", каза Жеков.

По думите му, ако собствениците на кораба и на товара са съдействали още в началото, операцията по претоварването и загасянето на тлеещите въглища е щяла да приключи по-бързо, а не да продължи три седмици.

"Наложи се да освободим едната баржа с метали, която беше част от конвоя. Така празният съд беше подаден за претоварване на тлеещите въглища, които бяха загасени. Корабът отплава за Сърбия, когато нивото на Дунава се повиши. При инцидента нямаше замърсяване на реката", обясни Жеков.

Ниското ниво на реката е повлияло и на круизния туризъм

По думите му ниското ниво на Дунав е повлияло и на круизния туризъм.

"Част от круизните кораби преминаваха през праговете между Русе и Никопол. Други не стигнаха до делтата на реката, тъй като имаше риск", каза Жеков.

За първите девет месеца са регистрирани 278 корабопосещения на круизни плавателни съда в Русе. За същия период на м.г. броят им е бил 116, а през 2020 г., когато беше пикът на пандемията - само 20.

Жеков уточни, че преди пандемията по река Дунав са оперирали 190 круизни кораба, а отчетените корабопосещения в Русе през 2019 година са били 441.

Той каза още, че в края на септември т.г. водните нива вече са се нормализирали.

"Няма критични участъци, като започна съживяване на корабоплаването, но то все още не е достигнало нивото, което беше преди войната и пандемията. Причините са по-скоро икономически, отколкото навигационни", обясни Жеков.