А ако през 1990 г. пушачите в световен план са били 150 млн. души, то към днешна дата достигат рекорд от 1,1 млрд. души

Проучване, публикувано в медицинското издание The Lancet в четвъртък, показва, че усилията за ограничаване на тютюнопушенето изглежда са се провалили. А ако през 1990 г. пушачите в световен план са били 150 млн. души, то към днешна дата достигат рекорд от 1,1 млрд. души, пише британският вестник The Guardian, цитиран от Фокус

Авторите на изследването твърдят, че правителствата трябва да се съсредоточат върху намаляването на възприемането на тютюнопушене като навик сред младите хора, тъй като 89% от новите пушачи са пристрастени към 25-годишната си възраст.

„Младите хора са особено уязвими към пристрастяване.... Тютюневата епидемия ще продължи и през следващите години, освен ако страните не могат драстично да намалят броя на новите пушачи“, казва водещият автор на изследването Мариса Рейтсма, изследовател в Института за здравни показатели и оценка.

Въпреки че разпространението на тютюнопушенето е намаляло в световен мащаб през последните три десетилетия, то се е увеличило при мъжете в 20 страни и при жените в 12. Само 10 държави съставляват две трети от световното пушаческо население: Китай, Индия, Индонезия, САЩ, Русия, Бангладеш, Япония, Турция, Виетнам и Филипините. Всеки трети от пушачите (341 милиона) живее в Китай.

През 2019 г. тютюнопушенето е свързано с 1,7 милиона смъртни случая от исхемична болест на сърцето, 1,6 милиона смъртни случая от хронична обструктивна белодробна болест, 1,3 милиона смъртни случая от рак на трахеята, бронхите и белите дробове и близо 1 милион смъртни случаи от инсулт. Предишни проучвания показват, че поне половината от дългогодишните пушачи ще умрат от причини, пряко свързани с тютюнопушенето, и че пушачите имат средна продължителност на живота с 10 години по-ниска от тези, които никога не са пушили.

Изследването изследва тенденциите в 204 страни.

Според проучването половината от всички страни не са постигнали напредък в спирането на усвояването на навика сред 15- до 24-годишните, а средната възраст за запалване на цигара някога е била 19 г., когато това не е забранено със закон. Рейтсма казва, че ако младите хора се сблъскат със забавяне в усвояването на навика, те ще имат по-малка вероятност изобщо да станат пушачи.

„Гарантирането, че младите хора остават без цигара до средата на 20-те си години, ще доведе до радикално намаляване на нивата на пушене за следващото поколение“, твърди Райтсма.

Въпреки че 182 държави подписаха конвенция от 2005 г. за контрол на тютюна, прилагането на политики за намаляване на тютюнопушенето е различно. Изследователите казват, че данъчното облагане е най-ефективната политика, но има значително несъответствие между високата цена на пакет цигари в развитите страни и значително по-ниските разходи в страните с ниски и средни доходи.

Съавторът на изследването Вин Гупта заяви, че трябва да има по-силен ангажимент за справяне с тютюнопушенето, както и продукти като ароматизирани и електронни цигари, които биха могли да привлекат младите хора.

„Въпреки напредъка в някои страни, намесата на тютюневата индустрия и намаляващата политическа ангажираност доведоха до голяма и постоянна пропаст между знанията и действията за глобален контрол върху тютюна“, каза Гупта.

„Забраните за рекламиране, промоция и спонсорство трябва да се разпростират върху интернет базирани медии, но само една от четири държави е забранила изцяло всички форми на директна и индиректна реклама“.