Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Пловдив разказва трогателната история на братята близнаци Занчеви

"ДВЕ СЪРЦА- ЕДНА ОГНЕНА МЕЧТА

Историята на близнаците огнеборци - Пламен Занчев и Августин Занчев доказва, че когато човек силно вярва в своята мечта, тя се превръща в реалност

Мечтата на двамата братя Пламен и Августин Занчеви да станат пожарникари се превръща в реалност преди 5 години.

От тогава до сега те застъпват на всяко дежурство с огромно желание, хъс и вълнение. Близнаците, които са родом от Раковски, са първо поколение огнеборци в рода си. Работят в две различни районни служби - Пламен е пожарникар в Първомай, а Августин работи в Първа служба в Пловдив. Отговорност, самоподготовка, дисциплина и работа в екип са безценните уроци, които усвояват от спорта. Мечтата им да станат пожарникари се заражда, когато са 15-годишни. Запленени от разказите и личния пример на пожарникари от местната служба, ден след ден се опитват да се доближат до нея и да я превърнат в реалност, защото смятат, че човек се чувства удовлетворен от себе си, когато е помогнал, дал е надежда и кураж, бил е полезен. Постигат мечтата си от втория опит, но с много труд и вяра. Не успяват да се преборят с конкуренцията на първия конкурс през 2015 година, което малко ги обезсърчава. Но не спират да вярват, че когато искаш нещо силно, трябва да се работиш за него и да се бориш, за да се случи. Пропускат следващия конкурс, като използват времето за анализ и още по-сериозна физическа и психологическа подготовка. Първи в редиците на огнеборците влиза Августин, а три месеца по- късно, място като пожарникар си извоюва и Пламен.

32-годишните мъже започват всяко свое дежурство с огромно желание и лична мотивация. Споделят, че добре премислят всяко свое действие и са на мнение, че униформата поставя рамка и норми за поведение в обществото, защото за останалите винаги трябва да бъдеш човек и професионалист за пример.

Братята близнаци споделят своето ежедневие и непрекъснато се допитват един до друг за важните решения в живота си. Като най- вълнуваща определят една своя среща по време на произшествие, когато екип от Пловдив е изпратен на помощ в Първомай. Тогава Августин и Пламен рамо до рамо, гасят ударена от мълния плевня в Първомай. Вълнението е огромно.

И макар че днес всеки от тях има свое семейство, споделят, че второто им семейство са колегите в службата. Защото с тях споделят празници, ежедневни човешки битки и предизвикателства, делят отговорност, но и разчитат на безусловна подкрепа един на друг.

За Пламен и Августин Занчеви мечтите водят към бъдещето, но прибавят и вълнение към настоящето!"