Бракониери убиха един от последните черни лешояди у нас

0
Ултрон бе дарен на станата ни от Белгия, за да върне този рядък и величествен вид в България
Ултрон бе дарен на станата ни от Белгия, за да върне този рядък и величествен вид в България Снимка: FWFF

Черният лешояд Ултрон, дарен на страната ни от белгийския зоопарк Планкендел, бе открит прострелян от бракониери в Кърджалийско и за нещастие не успя да оцелее от раните си, съобщиха от Зелени Балкани.

Този рядък и величествен вид, за чието завръщане в България природозащитната организация работи от 30 години е изключително ценен за България и Европа.

За съжаление, Ултрон не успя да доживее първия си рожден ден и умря от своите рани в Спасителния Център за диви животни на Зелени Балкани.Това е огромен удар срещу природозащитата в България, но и срещу природата в страната ни и на Балканите като цяло. По конкретния случай е образувана преписка и се води разследване, съобщават още екозащитниците.

От организацията търсят съдействие за информация и сведения, които биха помогнали за разследването по случая.

Ето какво още споделят от Зелени Балкани:

През лятото на 2019-та, зоопарк Планкендел в Белгия, който е част от Европейската програма за размножаване на черния лешояд (EEP), дари отгледаната от тях млада птица с име Ултрон, която бе включена в проект „Светло бъдеще за черния лешояд LIFE14 NAT/BG/000649“ с надежда, че ще допринесе за завръщането на вида в България.

Птицата бе освободена миналата година край гр. Котел, а за нея неуморно полагаха грижи експерти от Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) – част от екипа на проект „Светло бъдеще за черния лешояд LIFE14 NAT/BG/000649“

Церемонията по освобождаването се превърна в празник, уважен от много институции, експерти и граждани с отговорности и принос към завръщането на вида в България, а на нас това ни даваше надежда, че опазването на Природата има бъдеще в България...

След успешното излитане от изкуственото гнездо, първите плахи полети и неумели приземявания с прекатурване по склона, птицата ден след ден придобиваше увереност във въздуха и „порастваше“ пред очите ни. След като престоя няколко месеца в територията Ултрон, заедно с други свои млади събратя на същата възраст, предприе характерното за младите лешояди скитане – посещение на близки и далечни страни, събиране на опит, създаване на контакти, преди евентуално да се завърне в родната територия, за да отгледа свое потомство.

За наша радост Ултрон, за разлика от други като него, не се отдалечи много от България – отиде да зимува в гръцката част на Източни Родопи, в района на Национален парк Дадя, където се намира и единствената естествена колония на вида на Балканите. Там Ултрон бе сред събратя, от които се учеше как се живее в дивата природа. Той се придържаше към защитената територия, която му осигуряваше надеждна защита, а специалистите от Парка ежедневно наблюдаваха и проследяваха състоянието му.

През пролетта на тази година Ултрон се насочи обратно към България и ние с нетърпение очаквахме завръщането му в „родната“ територия в Балкана.

За съжаление по време на прелета му лошото време и мъглата го приземиха в Кърджалийско, където бракониерски изстрел прекъсна полета му. Сателитният предавател, с който е екипирана всяка една освобождавана птица, веднага ни подаде данни, че нещо не е наред. Открихме Ултрон окървавен и с прострелни рани.

Птицата незабавно бе настанена за интензивно лечение в СНЦ „Зелени Балкани – Стара Закора“, където екип от ветеринарни лекари се бори за живота й дни наред. Въпреки усилията на ветеринарните специалисти от Тракийския университет в Стара Загора и Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани и множеството положени грижи, птицата не бе спасена. Така величественият Ултрон завърши земния си полет преди да успее да навърши година...

Не можем да опишем с думи гнева си към извършителите както и срама, който изпитваме от случилото се пред: гледачите, отгледали с толкова усилия тази великолепна птица; институциите, които я дариха; европейския данъкоплатец, осигурил средствата и целия международен екип по проекта, който работи за завръщането на черния лешояд в България...

Нанесена е ОГРОМНА ВРЕДА на българската Природа!

Черният лешояд е консервационно значим вид – поставен е под защита със Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) - от 2002 г.

Видът е включен в Червената книга на Р България, както и в Приложение №3 към чл.37 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Под закрила са поставени и местообитанията на вида – съгласно ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, а съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗБР – видът е защитен на територията на цялата страна!

Дейностите по отглеждане, размножаване и реинтродукция в българската природа на птици от вида Черен лешояд имат за цел да се създаде гнездяща популация в България и са свързани с провеждането на научни изследвания, значителна по обем теренна работа и ангажираност на широк екип от български и чуждестранни специалисти. Успешното въвеждане в дивата природа на екземпляр от този вид е резултат на дългогодишна работа, усилията от която се компрометират значително със загубата на екземпляр.

Имаме обаче лоша новина за всички бракониери!

В днешния модерен свят много от редките екземпляри се маркират, за да се проследява тяхното движение и да се проучва тяхната екология. Това позволява ежедневно наблюдение и непосредствен анализ на данните. Благодарение на сателитните предаватели, скритите камери и монтираните фото-капани, все повече нарушения могат да бъдат установени, а нарушителите-бракониери – заловени и санкционирани.

За конкретния случай също са уведомени РИОСВ-Хасково и ОП-Кърджали, където е образувана преписка и се води разследване.

Във връзка с горното МОЛИМ всеки, който разполага с информация или сведения - да информира разследващите органи - ОП-Кърджали или МВР-Кърджали.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

До ВиК - Русе: Асфалтират улица "Муткурова". До един час асфалтът ще е готов за рязане.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари