Излезе поредното (седмо) издание на култовата книга на проф. Божидар Димитров – „Истинската история на Освобождението 1860-1878”.

Историята на таза книга наистина е необичайна като съдба и като съдържание. Тя е написана по повод кръгла годишнина от Освобождението - през 1987-1988 г., когато се навършват 100 години от Руско-турската война (1877-1878 г.) , съобщиха от "Връзки с обществеността" на НИМ.

По това време в Съветския съюз вече е започнала перестройката, в съветската историография се появяват първите книги, чиито автори са освободени от т.нар. официални възгледи по редица исторически въпроси.

И Божидар Димитров решава, че това е допустимо и в България. И написва книга по няколко фундаментални въпроса, които преобръщат историята на България.

Първият от тях е, че Руско-турската война е основна причина за възстановяване на българската държавна независимост. Проф. Димитров смята, че Руско-турската война е само поредният етап от започналото според него от 1860 г. възстановяване на българската държавност.

Следващото обръщане на официалното мнение е начинът, по който Русия решава да води войната. Въпреки огромното си разузнаване и милиардите, похарчени за събиране на информация, руското политическо и военно ръководство стига до заключението, че Османската империя е достатъчно прогнила, че е достатъчно руският войник да си покаже носа на р. Дунав и тя ще се разпадне.

Не е много известен и фактът, че руските генерали се съмняват в бойните качества на Българското опълчение в състав от 12 444 души, тоест численият състав на една дивизия.

Те смятат, че това е сбирщина от 16 до 60-годишни мъже, които нито са преминали военно обучение, нито познават военната дисциплина. Поведението им в лагера в Плоещ като че ли потвърждава това. Опълченците отказват военно управление, нощно време пиянстват и тероризират местните влахини.

Събитията така се развиват в тази война, че след 18 юли 1877 г. и обезкървяването на руската армия при две неуспешни атаки на Плевен, положението на руската армия, минала Дунав, става трагично.

Турското командване дава заповед за офанзива на Сюлейман паша, срещу когото генерал Гурко има само 14 хил. войници, от които „небоеспособни” български опълченци.

Затова, като преценява че Сюлейман паша ще премине Балкана през прохода Хаинбоаз, той тръгва с руските войски към Нова Загора и Хаинбоаз, а оставя опълченците на Шипка.

Но противно на логиката Сюлейман паша тръгва в посока Стара Загора. Съдбата се стича така, че войната трябва да бъде решена от българите, тъй като е ясно, че сражението Стара Загора-Шипка ще реши войната.

И българите правят чудеса. За тях има само една възможност – победа при многократно превъзхождащи го сили. И се случва чудо – невъзможната единствена опция – победа, се случва.

Малко хора знаят, че опълчението съкращава турската армия почти наполовина - 18 хиляди загиват. Останалите след сраженията – около 22 хиляди, губят настъпателните си възможности.

Тук Вазов е прав – опълчението спаси не само България, но и руската армия, и руския император. Останалото е въпрос на подробности.

Каква бе съдбата на книгата? Тя бе отпечатана, но не успя да стигне до книжарниците, защото бе арестувана от идеологическия отдел на ЦК на БКП, където тогава работеха много от днешните демократи – политолози и социолози и „вся остальная сволочь”.

Тогава Божидар Димитров напразно обясняваше, че става дума за Царска, а не за комунистическа Русия, но нищо не помага. Интересно е, че все пак му е изплатен хонорарът от 3 хил. и 800 лв., по най-високата ставка за онова време.

След една година книгата все пак е пусната по книжарниците и от тогава претърпява 6 издания, сега това е седмото.

Тъй като книгата излиза в датите около боевете за Шипка, тя се посвещава на героизма на Българското опълчение, довел до Освобождението на България и нейната независимост.

Книгата „Истинската история на Освобождението 1860-1878” вече се продава в книжарницата на Националния исторически музей.