Преди малко се връщам от срещата с Босия.

Трудно се говори за това, но видях, че Кольо е непоколебим. Това е уж проста дума, но на практика означава следното: един възрастен мъж, измършавял до болезнено и неестествено физическо състояние, но в пълно съзнание, се опитва да успокоява приятелите си и да не говори за чувствата на семейството си. Двайсетина иначе спокойни и обикновени хора в стаята му буквално плачат, защото виждат, че няма начин да убедят този човек да приеме каквото и да било захранване. Нищо не може да го разубеди. Не искам да си спомням изражението на съпругата на Босия. Ако това е кураж, ако това е вярност към идеал, ако това е истинската религия - искрено предпочитам да съм страхливец и безбожник. Кълна се, искам да живея сто и двайсет години, всеки ден да преяждам с месо и да не чувам повече нищичко нито за благочестие, нито за храброст, нито за дълг, нито за нито една подобна самоунищожителна гадост... впрочем, точно така смятат повечето ми сънародници, даже без да са виждали Кольо Босия. Български инстинкт.

Само дето Кольо е прав. И българският инстинкт отива по дяволите.

Корупцията в България води до смъртта на много хора. Кольовият протест и гладната му стачка започнаха заради безобразията с покупко-продажбата на шофьорски книжки в транспортното министерство. Нещата постепенно станаха по-дълбоки. Минаха почти четиридесет дни и нито министърът, нито така наречената комисия по въпроса не правят нищо. Те тупкат топката, а Босия бавно умира. Не му давам повече от седмица. Предполагам, че около 28 юли той вече ще е мъртъв - ако преди това не стане някакво чудо. Смятам, че транспортният министър Ивайло Московски, който вече е детеубиец, много скоро ще се окаже и босоубиец. Над министъра, естествено, стои безценният му шеф.

Надявам се по някакъв невъобразим начин Босия да оживее. Да припадне и да бъде отведен в болница... или - още по-добре - внезапно катарзис да споходи правителството и то да падне, та Кольо да се съгласи да приема отново храна. Но се съмнявам, че ще стане така. Боя се, че човекът, който не беше убит дори от комунистите, ще бъде довършен от безразличието на така наречените граждани за така нареченото европейско развитие на България.

Ако Босия умре, трябва да започваме да мислим за други форми на съпротива. Оставките вече съвсем няма да са достатъчни.

Манол Глишев, Фейсбук