Толкова трае верността на Борисов. Точно месец след грандиозното му шоу в "Арена Армеец" в подкрепа на Манфред Вебер за председател на Европейската комисия германецът отпадна от списъка на Началниците (както нарича лидерите на големите европейски държави).

Щом видя на последния Европейски съвет в Брюксел, че шансовете му се топят, го сложи в графа "Бивши", пише Светослав Терзиев за вестник СЕГА.

На влизане в Съвета (20 юни) заяви пред група български журналисти: "Твърдо стоим зад Манфред Вебер". Това бил план А, обсъден малко по-рано на заседание на премиерите от Европейската народна партия (ЕНП). Но имало и план Б, защото, както каза премиерът, "продължават на български пазарлъците, а на европейски - консултациите". На другата сутрин след срещата на големите, продължила до късна доба, се устреми към същата репортерска група.

- Познахте за план А, че не се случи...

- Всичко познах.

- Хайде, познайте за план Б!

Без да се запъне, Борисов задраска Манфред Вебер и останалите водещи кандидати, излъчени от другите политически семейства: "Цялата схема с водещите кандидати не можа да проработи и към днешна дата шансовете на всички са еднакво малки". По този начин той излезе от спектакъла "Мнима демокрация" при определянето на ръководители на възловите европейски институции. Очевидно процедурата се бе върнала в състоянието отпреди 2014 г., когато за пръв път бе изпробвана системата на водещите кандидати, състезаващи се пред очите на европейските избиратели.

Личеше му, че е объркан и изигран, защото до този момент се стараеше да демонстрира партийна преданост: "И тук пак има нещо нелогично според мен, което го изразих. Какво излиза сега? - че тези, които се бориха на изборите, водещите кандидати, получиха съответно подкрепата на европейските десни, социалдемократи и либерали - само те не могат да участват в състезанието, а всеки друг европейски гражданин може", разсъждава Борисов. Началниците бяха взели остър завой, а той не бе успял да се завърти: "И моето мнение, и на Виктор Орбан беше, че партията, победила на европейските избори, трябва да излъчи председател на Европейската комисия".

Вече сме в зоната на план Б. Преструвките за общоевропейска демокрация свършиха и се премина към пряко договаряне между Началниците, които трудно съчетават интересите си. Положението на Борисов и други като него се усложни, защото мнението им няма значение, но е важно кого подкрепят. Когато си съперничат големите, става като в пословицата за атовете и магаретата. За да не бъде сритан, той трябва да бъде много предпазлив и да не показва пристрастие към никого, преди да се увери, че решението вече е взето.

Само преди месец той се мислеше за важен: „Ще се боря европейската агенция по труда да бъде в България. Ще подкрепим тези, които ще ни подкрепят за агенцията по труда. Това означава не само много работни места, доходи, това е голям престиж“. Малко по-късно Европейският орган по труда отиде в Братислава, Словакия, но Борисов се престори, че не е забелязал какво е станало. Когато журналисти му го напомниха, видимо се раздразни. 

- Казахте, че за агенцията по труда ще искате компенсация... 

- Всяко изказване днеска е грешка: неправилно, предварително, прибързано и бъбриво. Аз не съм такъв човек.

Що за човек е Борисов?

Иска му се да изглежда международно значим, но щом се изправи пред проблем, става по-нисък от тревата, по-тих от водата. Формално погледнато, той е призван да бъде работодател на следващите европейски Началници, защото трябва да гласува назначаването им в Европейския съвет от името на България. Но колкото чувства избирателите за свои работодатели, толкова смята и себе си за работодател на европейските лидери. Вече е патил в опитите си да играе решаващ фактор и затова се държи много предпазливо.

От два месеца като вероятна кандидатка за председател на Еврокомисията се върти името на Кристалина Георгиева, но той е подчертано сдържан. При други условия вероятно би се изкушил да поеме патронаж над български претендент за някой важен международен пост, но точно с нея има злополучен опит. Тя напусна Европейската комисия, след като през 2016 г. се впусна с негова подкрепа в некоректно съперничество с друга българска кандидатка за генерален секретар на ООН. Тогава се провали, след което Борисов претърпя още две поражения: загуби президентските избори чрез своята кандидатка Цецка Цачева и се видя принуден да сложи край на второто си правителство. Затова когато журналисти го запитаха "Нарастват ли шансовете на Кристалина Георгиева?", отговорът му бе повече от сдържан: "Не мога повече да говоря на тази тема. Шансовете са на всички еднакво малки".

Политиката на Борисов видимо подражава на неговия някогашен учител Тодор Живков, който по време на Горбачовата перестройка призоваваше: "Другари, нека така да погледаме, да видиме, така ще се поснишиме да мине тая буря, па след това ще видим какво ще праиме". Какви насоки дава лидерът, личи в поведението на неговите подчинени. Когато тази седмица ПАСЕ обсъждаше разпалено дали да бъде поканена руската делегация да се върне, след като правомощията й бяха отрязани преди четири години заради присъединяването на Крим към Русия, цялата българска делегация избра да отсъства от залата по време на гласуването. Така нашите депутати не бяха нито "за", нито "против", нито "въздържал се".

С други думи - снишиха се

Държавата е представена в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа както от депутати на ГЕРБ, така и от други партии. Поради което снишаването може да се приеме за общ рефлекс на политическата класа в нейната разноцветна съвкупност.

Въпросът какви европейски лидери желае България остава отворен. По-лесно е да се отговори какви не желае. Със сигурност тя би се притеснила, ако Еврокомисията и другите важни институции (Европейският съвет, Европарламентът, Службата на върховния комисар по външната политика, Европейската централна банка и Службата на европейския прокурор) бъдат оглавени от хора, които издигат като приоритет върховенството на закона в ЕС. Те биха могли да обвържат изискването за правова държава с отпускането на европейски фондове. Затова няма как да получат искрена българска подкрепа, докато Борисов не се увери, че трябва да им даде гласа си, за да не се злепостави пред Началниците и да не го гледат накриво.

"На тото не бива да си играем", каза той в кулоарите на Европейския съвет, за да спре всякакви спекулации кого би могъл да хареса от потенциалните кандидати. Настава период на изчакване, оглеждане и ослушване, след който всяко решение, взето от Началниците, ще бъде афиширано от Борисов като най-правилно.