Рокадата в ръководството на ГЕРБ е отчаян опит да се хвърли мост към нови политически съюзници

Най-голямата новина преди парламентарните избори на 4 април беше отсъствието на бизнесмена Делян Пеевски от кандидатдепутатските листи на ДПС. Тогава единствената видима причина да бъде оттеглен от надпреварата за парламента изглеждаше желанието на движението да се представи в нова светлина пред избирателите и другите политически сили. А това изискваше Пеевски, с когото (поне публично) никой не искаше да бъде обвързан, да се оттегли в сенките. На фона на поведението на ДПС в краткотрайното 45-о Народно събрание – ласкаво към новите формации и враждебно към ГЕРБ и БСП, тази причина наистина изглежда правдоподобна, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Подобен мотив може да се търси в решението на Бойко Борисов да извърши определени рокади във висшето партийно ръководство на ГЕРБ. На 11 май вождът свика Национално събрание на формацията, на което, както беше заявил месец по-рано, изхвърли кметовете на София и на Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов от постовете им на зам.-председатели на партията. На тяхно място издигна Даниел Митов и Томислав Дончев, служили в негови правителства в миналото. Причината, която официално изтъкна Борисов, беше слабото представяне на ГЕРБ на изборите в големите градове, както и нуждата от обновление на върха на партийната йерархия. Някъде сред мъглявите му и разпокъсани обяснения се промъкна различен, по-съществен мотив – ГЕРБ да се представлява от хора, които могат да хвърлят мост към други политически сили, да измъкнат партията от изолацията и да създадат реална възможност да се върне във властта.

Какъв е проблемът? Няколкото седмици, в които просъществува 45-ият парламент, ясно показаха, че никой не желае сътрудничество с партията на Борисов – за нищо и по никакъв повод

Точно обратното, всеки скачаше срещу герберите и гледаше да им вкара поне по няколко крошета, преди Народното събрание да се е разпуснало. Не че депутатите на Борисов се отличаваха с нормално поведение – най-често бяха силно агресивни, излишно възпираха, а на моменти дори и саботираха работата на депутатите. На този фон твърденията им, че протягат ръка към останалите парламентарни формации – за съставяне на правителство, за законодателни промени и т.н., изглеждаха лицемерни и фалшиви. В крайна сметка, стигна се дотам, че опонентите им започнаха да им лепят етикета „токсични”. Това правеха дори от ДПС – в условията на всеобща ненавист към ГЕРБ хората на Доган получиха възможност не само да се измъкнат от тъмния ъгъл, в който бяха натикани след позорното управление на Пламен Орешарски, но и да вкарат герберите в него.

Сега обаче ситуацията се променя. Точно предсрочните избори, към които стремглаво препускаха новите формации, дават шанс на ГЕРБ да си върне положението на политическа сила, с която да се разговаря нормално за властта и държавното управление. Причината е проста. Ако следващото 46-о Народно събрание също не успее да излъчи редовно правителство, това вече ще се възприеме като провал на онези, които се представят като носители на промяната – най-вече „Има такъв народ” и „Демократична България”. Обяснението, което даваха досега – че кабинет няма да съставят, ако трябва да зависят от партии като ГЕРБ, БСП или ДПС, може да се приеме от гражданите като причина да се разтури един парламент, но не и втори. Да не говорим какви могат да бъдат последствията, ако се наложи до края на годината страната да бъде управлявана от служебно правителство – отсега се говори за възможна конституционна криза, която дори може се окаже най-малкият проблем в условията на неприключила пандемия, икономически и социални сътресения. От тази гледна точка политическите сили в 46-ия парламент могат да се окажат принудени да разговарят с ГЕРБ за властта. Точно на това разчита Борисов, за да се намеси в преговорите за конфигурацията на следващото правителство.

И тук ще дойде ролята на Даниел Митов и Томислав Дончев

Митов е политическа прелетна птица – преминал е през поредица от партии вдясно, а тази година се приземи в ГЕРБ – първо, като кандидат за депутат, след това – като претендент за премиерското кресло, посочен лично от Борисов, и сега като зам.-председател на партията. Смайваща със своята безпринципност и стремителност политическа кариера. Именно миналото му обаче може да се окаже предимство в случая. Той е участвал в ръководството на ДСБ, която в момента е част от „Демократична България”, а също и в ДБГ, която пък влиза в коалицията „Изправи се! Мутри вън!”. Привидно вратите им сега може да са затворени за него, но стигне ли се описаната по-горе ситуация, когато преговорите ще са неизбежни, на хората, с които преди Митов е бил съпартиец, може да им бъде лесно да разговарят с Митов.

Същото е положението и с Дончев. На него десницата винаги е гледала по-меко в сравнение с останалите гербери – приемали са бившия вицепремиер като разумен човек, с когото може да се говори. Често в политическите среди се е обсъждал вариантът, при който Дончев може да стане водеща фигура в ГЕРБ, което би направило партията по-приемлива като партньор, отколкото с Борисов начело. Христо Иванов от „Демократична България” доскоро дори се обръщаше публично към него на малко име, докато Дончев не му се озъби да му говори на „вие”. При всички случаи при потенциални преговори поне част от противниците на ГЕРБ ще се чувстват по-комфортно да обсъждат проблемите на страната с бившия вицепремиер, отколкото с другите гербери.

Затова Борисов се нуждае от тези хора на най-високите партийни постове след неговия

Отсега той е наясно, че без нови партньори ГЕРБ ще се озове отново в политическа изолация. Затова на Националното събрание на партията каза: „Към нашите идеологически партньори също трябва да се опитваме да намерим някакъв път. Ако народът пак така ни подреди, не е хубаво отново да сме в ситуация на крайна враждебност.” И наблегна, че Митов и Дончев са избрани, за да засилят профила на ГЕРБ като дясноцентристка и евроатлантическа формация. Очевидно като минимум търси възможности да се сближи с десницата в лицето на „Демократична България”, а потенциално и с другите коалиции, в които влизат десни партии. Също затова предупреди съпартийците си да бъдат „обрани” в политическия си изказ – защото съзнава, че е дошло време да се градят нови мостове, а не да се доизгаря, каквото е останало от предишните.

Само едно забравя Борисов – или съзнателно го пропуска – че противниците му скачат срещу ГЕРБ преди всичко, защото той е начело на партията. Ако си беше избрал наследник за председателското място, тогава за другите политически сили щеше да бъде далеч по-лесно да се сближат с ГЕРБ. Той обаче остава – човекът, който олицетворява партията, а и всичко лошо, асоциирано с нея. Това до голяма степен лишава от смисъл рокадата, която направи. Да не забравяме, че когато Митов обикаляше насам-натам в предварително обречени опити да лансира наредения от Борисов проектокабинет, Христо Иванов подигравателно го нарече „сламен човек” – иначе казано, чучело, поставено от вожда на ГЕРБ. На Митов ще му бъде трудно, ако ли не и невъзможно да избяга от този имидж. А по аналогия по същия начин ще се гледа и на Дончев.

Борисов трябваше да си отиде. Това беше единствената логична промяна, която можеше да направи, за да помогне политически на партията си. Той обаче предпочете да постъпи като Доган с Пеевски, който престана да бъде депутат, но остана в редиците на ДПС. Така Борисов поразмести хората в обкръжението си, но себе си остави на царския трон. Няма защо да се чуди, ако и занапред всички виждат единствено него, когато погледнат към ГЕРБ.