Знаел ли е Борисов за руските инструкции към БСП или да?

Имам един въпрос във връзка с разкритието на Уолстрийт джърнъл, че ДАНС имат копие на секретни рускии инструкции към БСП как да спечелят президентските избори миналата година. Повтарям, миналата година.

Маналата година най-осведоменият човек в държавата беше най-овластеният политик по силата на конституцията, премиерът Борисов. Той знаел ли е за този скандален документ и ако е знаел, защо не е предприел нищо срещу уж големия си политичски съперник БСП ( за намесата на Русия и за някакво противодействие срещу нея пък изобщо не питам )?

Макар и само два дни преди края на предизборната кампания, написаното от американския вестник би трябвало да предизвика някаква реакция, ако не и да се превърне във водеща тема за ГЕРБ. Вместо това обаче Борисов занимава аудиторията днес в последната си телевизиона изява преди изборния ден със спомени как крал джанки като дете, ял бой от баща си и поради това повече не пипал чуждо – нещо, което трябва да приемем като доказателство за неговата предопределена невинност по отношение на кражбите в държавата, разигравана от него лично от различни началнически позиции вече 10 години.

Направо се изкушавам да се “похваля”, че и аз съм изял доста бой за непослушание, но за разлика от Борисов си останах непослушен. Но все едно, че не съм казал нищо…

Повече от обоснованото ми предположение е, че Борисов отдавна е бил запознат с онова, което едва сега научаваме от Джо Паркинсън, пратеникът на американската медия, с когото разоварях повече от час в София на 22 февруари. Ще ми се да съм знаел и аз същото ( напълно възможно е кореспондентът също да не е бил информира по онова време за руските инструкции). Но моят “пропуск” е по-скоро закономерен, отколкото укорим, докато за Борисов е недопустим. Той го издава като играч в отбора на Русия заедно с Нинова, с която се дърлят махленски за глупости по време на комфортното си гастролиране в услужливите телевизии.

Хитруването в политиката носи временни резултати. Лошото при Борисов е, че това време се проточи толкова, че дори и реалните му критици говорят за “ерата Борисов”.

Ако се окажат верни последните сондажи и ГЕРБ наистина са “дръпнали” през последните дни с няколко процента пред БСП, трябва да си зададем въпроса какво се е случило междувременно, какво по-различно направи Борисов, освен, че доста по-активно се включи в кампанията, след като мързеливо почти се беше самоизключил от кандидатпрезидентската през миналата година.

Отговорът, според моите наблюдения, е че Борисов за първи път започна да се умилква не само на русофилите, но и на еврофилите, които искаха да чуят от него поне няколко думи на съчувствие към каузата на Украйна – не заради самата Украйна , а заради аналогиите, които предизвиква у нас. Борисов направи точно това: малко, много малко, дори пренебрежимо малко на фона на значимостта на този въпрос, мръдна в посока на нещо като солидарност с общоевропейската позиция срещу руската агресия, без,  разбира се , да я нарича с истинското й име.

Куриозното е, че изразните средства, с които Борисов си служи, за да намигне в знак на несъгласие с руската окупация на Крим, се използват и от внука на Тодор Живков. Младият Тодор Славков, цитиран от жълтия сайт ПИК, рецитира дума по дума като своя мисъл казаното от Борисов колко опасно ще бъде “да дойде един турчин и да забие знамето в Кърджали”.

Колкото и да е дребна стъпката на Борисов в тази посока, тя вероятно му е донесла въпросните увеличени проценти, ако измерването на социолозите отразява реалната картина. Колебаещи се в избора си в дясно получиха извинителна за себе си причина защо “все пак” трябва да подкрепят отново онзи, който обсеби вота им и вече 10 години ги стимулира да му гласуват по …телесъобразност.

Автор: Иво Инджев / Ivo Indzhev