Пет часа Борисов натискал за извинение миналия петък в Букурещ турския вицепрезидент Фуат Октай, но той така и не бил разбрал, че е натиснат.

Ден преди това турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви на предизборен митинг, че Турция е оказала натиск върху България за промени в закона за вероизповеданията, който бе приет с гласовете на ГЕРБ и ДПС, но и Борисов също не усетил натиска. Скандалът се разрасна като лавина и говорителят на турското външно министерство Хами Аксой отчаяно размаха ръце да го спре преди два дни, като обясни, че българите неправилно са разбрали думите на неговия началник, защото са се подвели от погрешен превод.

"Пет часа обяснявам кое е натиск и кое - ситуация. Те твърдят обратното", заяви гневно пред български журналисти премиерът. "Те не могат да осъзнаят и продължават да твърдят, че това не било никакъв натиск, това било ситуация." Само че Борисов е настоявал за извинение, което означава, че е засегнат от твърдението на Чавушоглу за натиск над България.

Но запитан дали би се срещнал с президента Реджеп Ердоган, за да изясни този въпрос, смени посоката на 180 градуса: "Абсолютно никой не ни е оказвал каквото и да било въздействие за закона за вероизповеданията." По този начин се присъедини към усукванията на Октай, че не е имало натиск. А какво е било? Може би ситуация, пише Светослав Терзиев във вестник Сега.

Борисов се вкара в капан, където всяко движение бе погрешно. В неудобната ситуация да изясни на кого е угодил - на Доган или на Ердоган - единственият правилен отговор бе: И на двамата. Може би бе искрен, че не му е нужен натиск, защото и без него знае, че трябва да е услужлив и към двамата.

"Когато всички (вероятно има предвид всички в Европа - б.а.) водят антитурска кампания, ние (т.е. Борисов - б.а.) никога не сме си го позволили. А в България антитурската кампания носи плюс (на националистическите партии, с които Борисов е в коалиция - б.а.). Именно заради добросъседските отношения ние никога не го правим... Ние не сме ги засегнали по никакъв начин."

Угодничеството на Борисов към Анкара не е тайна и той дори го афишира, защото Ердоган държи и тоягата, и моркова.

Страхът, че ще му пусне милиони мигранти, се съчетава с надеждата, че вместо тях ще му пусне газ за мечтания хъб край Варна.

А точно край Варна държавата ударно гради новите бизнес сараи на Ахмед Доган, който от миналата година благодарение на нейната благосклонност е горд собственик на ТЕЦ "Варна". За една година централата получи 27 млн. лв., за да поддържа студен резерв, т.е. да не работи. Печелившият номер бе чисто счетоводен, като държавата прехвърли студения си резерв от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" към Догановия ТЕЦ. Сега стимулира превръщането на въглищното пристанище на ТЕЦ "Варна" в конкурент на държавното "Пристанище Варна" и по този начин още един държавен актив ще се прелее към "разпределителя на порции". Работи се усилено и за преоборудване на спрените въглищни горивни инсталации в газови, което ще даде възможност на Доган да кандидатства и получи тройно повече държавни пари за студен резерв. Създава се впечатление, че разпределителят на порции възлага на премиера Борисов задачи, които незабавно се изпълняват. 

Очевидно почетният председател на ДПС държи Борисов на къса каишка и може само да се гадае какъв е нейният произход. Освен икономически съображенията несъмнено са налице и политически, защото партия ГЕРБ изпада във все по-голяма зависимост от ДПС. Сътрудничеството им в Народното събрание мина през обслужване на задочните законодателни инициативи на депутата от ДПС Делян Пеевски до директно излагане под прожекторите чрез опита да се опростят законодателно дълговете към държавата на Главното мюфтийство. Само общественото възмущение осуети безпринципния подарък, но дори законодателното разсрочване на неплатените данъци и други задължения за дълъг период бе достатъчен бонус. Необяснимо е защо Турция е трябвало да упражнява натиск, след като Борисов ни най-малко не се е съпротивлявал на Доган. Двамата са в романтична близост и живеят в хармония под мелодичните напеви на медийната империя на Пеевски.

По-вероятно е Чавушоглу да е говорил по принцип за чинопочитанието на Борисов и да е дал примера с мюфтийството само като предизборно доказателство за послушанието на България. Точно това е причинило душевното му страдание ("Което е лъжа, което не е истина" - Борисов), съчетано със самоуспокоението: "Разбирам ги, че в неделя имат избори, но не за сметка на България". Правейки се на държавен мъж, той набързо се сниши: "Ако преценят, че трябва да си поднесе Чавушоглу извиненията, да го направят."

Напразно журналистите го питаха няма ли да се срещне с Ердоган, който всъщност е неговият партньор по протокол, защото съчетава поста на президент и премиер. Вицепрезидентът Фуат Октай, когото Борисов уж е подложил на петчасово извиване на ръце в Букурещ, всъщност е близък по ранг на вицепремиерката и външна министърка Екатерина Захариева. Той не е бил в състояние да реши нищо без одобрението на Ердоган и затова се е изплъзвал като мазен пехливанин, разговаряйки с Борисов. Ако му стиска на нашия премиер, може просто да звънне на Ердоган и да го пита защо Турция се държи така неуважително към своя послушник.

Комично е поведението и на т.нар. патриоти, които направиха в понеделник хилав протест пред турското посолство в София. Любовните отношения между Борисов и Доган се разгарят пред очите им, а те като употребени фаворитки се страхуват да си признаят, че в правителствения харем са натирени встрани като студен резерв. Затова търсят външен виновник, ужасявайки се от мисълта, че вече не са обичани. Патриотарската им реторика загуби всякакъв смисъл, откакто в управляващата коалиция станаха съучастници в държавното обслужване на прищевките на Доган.

Не е за завиждане също положението на извънпарламентарната опозиция, чийто най-нов представител е БСП. Напускайки Народното събрание, левицата получи някои плюсове в рейтинга си, но не чрез собствената си активност, а чрез гафовете, които ГЕРБ така щедро нарои. Те обаче няма да й стигнат за самостоятелно мнозинство и задаващите се европейски избори вероятно ще потвърдят позицията на ДПС като трета сила, т.е. като неизбежен балансьор ("проклятие" - Ив. Костов) между двата главни политически опонента. БСП се е мърсила неведнъж от услугите на Доган (например при Станишев и Орешарски) и вероятно ще потрети, ако й замирише на власт.

Не е изключено Борисов да се притеснява, че и друг може да се метне в леглото с Доган покрай изборите. Затова първата му работа в понеделник след нощното завръщане от Букурещ бе да изтича при тютюнопроизводителите от Делиормана и да им обещае, че държавата ще им даде помощ, след като са ги измамили изкупвачи от Гърция. Историята е стара, но пред наближаващите избори доби остра актуалност, защото Борисов се разстройва от протести. Колко му е да даде милион и половина-два от дълбоката държавна хазна, стига мир да има. Става дума за скромните пет-шест хиляди лева на човек, както обясни самият той, силно развълнуван, че са се претрепвали от работа (което е вярно). Имал впечатления от младежките бригади при социализма и затова сега се трогнал. Това, разбира се, не е вярно, и щеше да е по-честно, ако бе казал, че просто е получил нова задача от Доган. С дълбоко извинителен тон той каза, че не може да им опрости старите данъци към държавата, защото това не било по силите дори на Господ (след скандала с мюфтийството), но иначе бил на разположение.

Единственият проблем на Борисов с турците и Турция е незнанието на турски. Той не владее и други чужди езици, но това не го извинява. Комшиите се дразнят, че скача като ужилен, вместо да се усмихва благодарно, когато му говорят.