Потвърждение за дълга ни има и от Министерството на финансите. Днес оттам обявиха, че са пласирали поредните ДЦК, този пък само за 50 милиона лева. Но пък има обява за нов търг, този път за 70 милиона. А до края на ноември се очаква общо да бъдат продадени ДЦК за над 370 милиона лева.

С това ще бъде прехвърлена границата от 1 милиард лева вътрешен дълг само за 2015 година. Докъде може да стигне това, никой не знае. Ясно е, че държавата има финансов проблем и той се нарича- Няма пари.

Отчаяните опити да се спести нещичко от където има възможност засега не водят до нищо. Полицаите блокираха опитите на кабинета да намали разходите за сигурност, които са чудовищни на фона на състоянието на тази сфера в страната и отдавна надхвърлиха 1 милиард лева.

Не вървят нещата и с европарите, голямата гордост на Борисов - в публикувания преди дни Доклад на Европейската сметна палата изрично се посочва, че  нередностите при обществените поръчки в България забавят усвояването на еврофондовете в страната ни. Най-много нередности за миналата година са установени при Програмата за селските райони у нас, следват преките плащания за земеделците и от Европейския социален фонд.

Страната ни е дадена като пример за лоша практика при мярката "добавяне на стойност" към земеделските и горските продукти, където според одиторите финансирането не е било конкретно насочено. Въпреки че критериите за подбор са били определени, те не са били използвани за насочване на подпомагането, тъй като наличният бюджет е бил достатъчен, за да се финансират всички допустими проекти. Така са платени пари, които надвишават нуждите.

Затова сега замисълът на Горанов за увеличаване на приходите вероятно ще се насочи към всички българи с вдигане на някои странични данъци. Вече се сондира общественото мнение за увеличаване цената на винетките почти двойно, не е изключено да се стигне и до поскъпване на тока въпреки тенденцията към запазване на ниските цени на енергоизточниците.

Сигурно има и други идеи на финансовият министър, за които ще научим „когато му дойде времето”. Но в тази тежка финансова обстановка в страната не чуваме правителството да поиска от Първа инвестиционна банка да си върне милиардния заем, с който бе спасена, за разлика от КТБ.

Не виждаме и желание да се ограничат държавните плащания към партиите, които също са колосални за бедна държава като нашата. Няма изгледи да се засили натискът срещу контрабандата и укритите данъци, макар че експерти пресмятат загубите на хазната само от тях на 2 милиарда лева годишно.

Посяга се на обикновените хора, които нямат лоби нито в парламента, нито в партиите, където са се окопали партократи и въртят бизнес с „наши” фирми. Така е най-лесно, смятат корифеите на родния преход и засега са прави. За българите остават два изхода- да се оправят както могат или да напуснат държавата. Защото очевидно гражданско общество у нас няма и румънският пример не ни влияе. Докога ще е така, не е ясно.

Калин Драмски