"Не се сбъдват очакванията на управляващите, че протестите ще се омаломощят пред Китайската стена на тяхното безочие", казва Христо Иванов в интервю за Дойче Веле.

"Борисов се превръща в Орешарски. Съвсем буквално."

ДВ: Г-н Иванов, накъде отиват в момента протестите - като искания и като продължителност?

Христо Иванов: Исканията на протестите си остават същите. Очевидно е, че вчера имаше нов пик в участието. Не се сбъдват очакванията на управляващите, че протестите ще се омаломощят пред Китайската стена на тяхното безочие, напротив - това предизвиква още повече гняв, а гневът на улицата се превръща в ескалация. И трябва ясно да кажем, че отговорността е на управляващите.

ДВ: Очаквате ли Борисов и/или Гешев скоро да подадат оставка?

Христо Иванов: Очевидно е, че са се запънали. Борисов се превръща в Орешарски, буквално. Това е човек без мисъл за политическото си бъдеще - защото знае, че такова няма. Но и без мисъл за политическото бъдеще на партията си. Той просто се държи за стола си, защото му е поръчано да довърши „Руски поток“, както всъщност трябва да се нарича тръбата, която той се опитва да нарече „Балкански поток“. Освен това той се опитва да осигури време, за да могат Томислав Дончев и неговият екип да напишат тайно, без обществено участие, плановете за следващите програмни периоди и за харченето на антикризисната помощ. Опитва се да не позволи някой друг да проведе изборите, така че да може да оцелее някакси.

ДВ: А Гешев?

Христо Иванов: Гешев също се е запънал. Това не е неочаквано за него. Това е човек, който и досега демонстрира поведение и чувствителност на охранител от 1990-те години. Очевидно неговите кукловоди си дават сметка, че ако му позволят да освободи поста, може да се разплете целият чорап на тяхната задкулисна власт. Имам предвид Пеевски и онова, което събирателно наричаме „сараите на Доган“. В този смисъл директивата гласи: „Стойте до последно на всяка цена!“. Това наистина се превръща в една борба на волите: между хората, които искат да си върнат държавата и затова настояват за избори, и хората, които се опитват да ги плашат колко опасно е да има избори.

ДВ: Каква е Вашата лична роля в тези протести?

Христо Иванов: Аз съм съпредседател на „Демократична България“ и ние подкрепяме протестите, подкрепяме исканията за оставка на Борисов и на Гешев, даваме собствени политически мотиви и предлагаме собствени политически решения за това, което трябва да се случи след оставките на Борисов и Гешев. Защото тези оставки са само първа стъпка, те не могат да бъдат крайна цел. Необходимо е да реформираме прокуратурата, да гарантираме, че Гешевци няма да бъдат възможни повече в България. За тази цел трябва дълбока конституционна реформа, а за да се стигне до конституционен консенсус, ни трябва нов парламент, избран след катарзиса, до който ще доведе оставката на това прогнило управление. Само така може да се ликвидира цялата система на задкулисното управление, която всъщност представлява гръбнакът на корупцията.

ДВ: А какво точно е Вашето взаимодействие с тримата, да ги наречем така, "площадни лидери"?

Христо Иванов: Ние спазваме установилия се негласен консенсус, че те са гаранти за гражданския характер на протеста и че няма да допуснат узурпирането му от една или друга партия. На този протест са събрани привърженици на съвършено различни политически формации, които в много отношения запазват диаметрално противоположните си възгледи за бъдещото развитие на Българя. Нашата цел е да дадем шанс за нов старт на българската демокрация чрез нормалния начин, по който се оросява демократичното тяло: изборите. В този смисъл аз имам минимална комуникация с „триото“, ние сме на линия, когато те поискат някаква помощ или някаква координация. Те сами взимат решенията и самостоятелно формират тактиката на протестите.

ДВ: Каква политическа дейност извършвате в момента в страната?

Христо Иванов: Нашите структури са във висока степен на мобилизация. Ние имаме предимството, че сме особено отворени към онлайн-комуникацията и ефикасно се мобилизираме чрез нея. Можем категорично да кажем, че протестите и нашето присъствие излизат далеч извън пределите на София.

ДВ: Как ще коментирате разпространения вчера запис, в който предполагаемо се чува отново гласът на премиера?

Христо Иванов: Този запис е важен по няколко причини. На първо място той за пореден път доказва, че съществува един резерв от компромати срещу Борисов. Това само по себе си е изключително обезпокояващо. Защото означава, че българският премиер е изключително уязвим - както от гледна точка на своя начин на живот, така и от гледна точка на факта, че това го отваря за действия от страна на прокуратурата, във всеки един момент, когато тя или нейните поръчители (имам предвид пак Пеевски и „сараите“) решат, че е политически целесъобразно.

Последният запис е поредното доказателство, че първият запис е автентичен. Защото сумата на тези записи, заедно с експертизата, която беше направена не от български държавни органи, показва, че първият запис е част от тази „колекция“. Именно този първи запис е изключително притеснителен, защото той обяснява последния. Там се съдържа този забележителен „политически манифест“ на Борисов. В края на кариерата си той най-после обяви своята политическа доктрина, своето верую. То се състои от три принципа: опростачвай, лъжи и разрушавай институциите. В първия запис той разказва с изключително удоволствие как е лъгал свои европейски партньори. И го намира за връх на политическото си умение. И разбираме, че същия ден той е провеждал срещи с тогавашния главен прокурор Цацаров и тогавашния заместник-главен прокурор Гешев, за да планират общи удари срещу неугодни на Борисов в контекста на текуща кампания. Това е абсолютна ликвидация на всякаква идея за разделение на властите, на всякакво разделение между политическо ниво и оперативно ниво в службите, на всякаква идея за честни избори, в които не се използва държавен ресурс за решаване на изборните задачи на управляващите. Всичко това само по себе си е абсолютно достатъчно това управление да бъде изринато.

Тези записи косвено потвърждават и фотографиите с необяснимо големи суми пари и показват българския премиер като един човек, затънал в корупция, водещ начин на живот, който го прави изключително уязвим за всякакви шантажи и злоупотреби. А българската прокуратура в момента не предприема никакви действия по въпроса - в пълен контраст с нейния изключително агресивен подход по отношение на други политически фигури. Този контраст всъщност означава, че Борисов е „на трупчета“, той се крепи на милостта на Гешев и неговите поръчители. Защото в момента, в който решат, те ще го използват за изкупителен агнец. По същия начин, по който Луканов и заговорниците от 10 ноември принесоха в жертва Тодор Живков и го показаха в белезници, за да докажат, че са демократи. И по Хегеловата ирония на историята именно тогава започна политическата кариера на Борисов като охранител на Живков.

ДВ: Вие бяхте министър в правителство на Борисов. Той наистина ли разговаря така с министрите, с тази лексика?

Христо Иванов: С мен Борисов така не е разговарял. То е въпрос на спазване на дистанция и на това какво е готов да понася и да толерира събеседникът му. Борисов е изключително гъвкав и владее много регистри в общуването. Поддържал съм изключително формални отношения с него, защото бях не негов министър, а министър на републиката с много ясна кауза да правя реформи и да се конфронтирам с онези, на които той служи. Неслучайно краят на моя мандат настъпи не просто когато реформата беше бламирана, а когато беше бламирано и моето искане за сериозно разследване на така наречения „Янева-гейт“, в който бяха замесени имената както на главния прокурор, така и на самия Борисов. Аз бях министър на правосъдието, който фактически искаше разследване на своя премиер.