Фискалната политика през 2022 г. трябва да остане консервативна

Приоритетите трябва да са насочени към здравеопазването, подпомагането на засегнатите от временните високи цени на енергията и към програми за преодоляване на негативните последици от пандемията.

Състоянието на държавните финанси е добро, дори близко до отлично в извънредните обстоятелства на 2021 г.

Забавянето на приемането на Бюджета за 2022 няма да се отрази на текущото осигуряване на разходите, но големият въпрос е с трансфера за НОИ, който е необходим за трайното повишаване на средната пенсия.

Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът и финансов анализатор Борис Петров:

БГНЕС: В какво състояние се намират финансите на българската държава? Има ли неща, за които българските граждани и политици да се притесняват?

Борис Петров: Бих определил състоянието на държавните финанси (извън това на някои държавни предприятия), като много добро, дори близко до отлично в извънредните обстоятелства на 2021. На фона на колебливото икономическо възстановяване от Ковид-пандемията и трудния политически преход у нас, на който сме свидетели, консолидираната фискална програма завършва месец ноември по предварителни данни с излишък от 540 млн. лв. или 0,4% от прогнозния БВП.

До края на годината бюджетният дефицит по КФП ще остане в границите, гласувани с приемането на промените в Закона за Държавния бюджет за 2021 през месец септември. Да припомним, че през септември Народното събрание актуализира дефицита с по-малко от 200 млн. лв. спрямо този приет от редовното правителство в края на 2020. Убедено можем да твърдим, че служебното правителство водеше една консервативна и устойчива фискална политика с приоритети, насочени към подпомагане на сектор здравеопазване и преодоляване на негативните икономически последици за бизнеса и домакинствата от пандемията.

БГНЕС: За пръв път в най-новата ни история няма да можем да внесем бюджета за следващата година навреме и той ще се разглежда през януари. Какви рискове крие това за държавата и икономиката?

Борис Петров: Както стана известно миналата седмица служебното правителство е следвало стриктно бюджетната процедура, предвидена в чл. 79 на Закона за публичните финанси и ще внесе в Народното събрание проекто-бюджет за 2022 г. Технически обаче приемането на бюджета от парламента може да се забави, тъй като е необходимо да се изберат съответните членове на комисии в Народното събрание, като разбира се водеща за приемането ще е докладът и становището на Комисията по бюджет и финанси.

Дори да се забави приемането на бюджета за 2022, до неговото приемане ще се следва процедурата по чл. 87 на ЗПФ, където е предвидено извършването на разходите и предоставянето на трансфери от бюджета да е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година. В този смисъл не съществуват рискове по отношение на текущото осигуряване на разходите и трансферите на бюджетни средства, но тук големият въпрос стои с трансфера към НОИ, който би бил необходим за трайно повишение на средната пенсия. За да се реализира тази задача е необходимо да се приеме Закон за Държавния бюджет за 2022 г.

БГНЕС: Какви политики трябва да бъдат заложени в предстоящия бюджет, имайки предвид, че се намираме в няколко кризи, които ни заливат – здравна, финансови и висока инфлация?

Борис Петров: Фискалната политика през 2022 трябва да остане консервативна и устойчива с приоритети, насочени към осигуряване на нуждите на сектор здравеопазване, на програмите за преодоляване на негативните икономически последици от пандемията и акцент върху социалното подпомагане на негативно засегнатите от временния ръст в цените на енергията домакинства.

Пред фискалната политика има предизвикателства, заложени от предходната администрация и най-вече, свързани с неразплатени задължения за строителство и ремонт по договори, сключени от АПИ и Автомагистрали. Поемането на тези задължения по тези договори могат да доведат до съществено нарастване на държавния дълг през 2022.

БГНЕС: Какви мерки трябва да се предприемат за подобряване на бизнес средата у нас и за насърчаване на инвестициите, които през последните две години са буквално катастрофални?

Борис Петров: Съставянето на реформаторско и бизнес ориентирано правителство, което да работи за възстановяване на върховенството на закона, за реформата в съдебната система, за санкциониране и преустановяване на корупцията и така да гарантира трайно правата за управление на собствеността и конкуренцията, като прекрати практиките за корпоративно превземане през съдебната система и държавната администрация. Всички тези действия ще възстановят доверието сред чуждестранните инвеститори и интереса към България, като инвестиционна дестинация ще се върне.

Глобално е в ход възстановяване на глобалната инвестиционна активност – силно засегната от Ковид-пандемията. България може и трябва да се позиционира, за да реализира полза от този процес на обратно пренасочване на производствени мощности от териториите на бързоразвиващите се пазари в Китай и Далечна Азия към т.нар. стари индустриални икономики в Европа и Северна Америка.

Важен инструмент за възстановяване на инвестициите са проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, които ще дадат възможност за привличане на международни транснационални компании, включително от перспективните индустрии, свързани с дигитализацията, зеления преход и нисковъглеродната икономика по подобие на успешно развиващите се подобни проекти в други държави-членки на ЕС. Съставянето на редовно правителство ще е стъпка за съгласуване и приемане на плана от Европейските институции.

БГНЕС: Как трябва да се подпомогнат бизнеса и обикновените граждани заради високите цени на електроенергията?

Борис Петров: На първо място нека да подчертаем, че нарастването на цените на енергията в по-голяма степен е временно и се поражда предимно от конюнктурни фактори, включително и геополитическо противопоставяне във връзка с трудни за преодоляване енергийни интереси за доставка на газ за Европа през определени трасета.

На второ място, в държавите-членки на ЕС функционира единен енергиен пазар, който е създаден на базата на свободно презгранично предлагане и доставки на електрическа енергия на базата на единни правила, установени с регламент, действащ за всички държави-членки. Пазарът на електрическа енергия у нас, с изключение на този за домакинствата, който е регулиран от КЕВР, е интегриран с Европейския пазар и се подчинява на принципите-свободно ценообразуване и формиране на цени на базата на търсенето и предлагането. Регламентът позволява сключването на дългосрочните договори за доставка на електроенергия да се договаря извънборсово, при спазване на правото в областта на конкуренцията.

Подпомагането е въпрос на бюджетни възможности и дизайн на конкретни целеви мерки, в рамките на възможностите и процедурите за нотификация на Европейската комисия, предвидени в законодателството. По отношение на енергийно бедните и уязвими битови клиенти това следва да се реализира чрез временни и пропорционални на нуждите им програми за социално подпомагане и осигуряване на тяхното финансиране с трансфери от държавния бюджет.

За бизнеса прякото подпомагане е възможно, но мерките трябва да са съвместими с правилата за оказване на държавна помощ и подлежат на одобрение от Европейската комисия. Публичната интервенция при определянето на цените за доставка на електроенергия се прилага само под формата на задължения за обществена услуга и при спазването на определени условия, посочени в директивата за общите правила за функциониране на пазара на вътрешна енергия. Изисква се задълженията за обществена услуга да имат временен характер. Също така публичните интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия не следва да водят до пряко кръстосано субсидиране между различните категории клиенти. Съгласно този принцип ценовите системи не трябва изрично да натоварват определени категории клиенти с поемането на разходите за ценовата интервенция, която засяга други категории клиенти.

При спазване на тези принципи е възможно чрез специално създадена програма временно да бъдат предоставени пропорционални на нуждите на бизнеса помощи до преодоляване на енергийната криза.