Болният казва с очи „умирам”, плача и нe знам какво да отвърна!

3
Много неща за коронавируса не са ни известни, твърди медицинската сестра от Парма Свилена Панова
Много неща за коронавируса не са ни известни, твърди медицинската сестра от Парма Свилена Панова

Много неща за коронавируса не са ни известни, твърди медицинската сестра от Парма Свилена Панова в интервю с Диян Божидаров за вестник СЕГА.

Свилена Панова е на 47 години, живее в Италия. От 10 години е медицинска сестра в психиатрична болница край Парма, а от 4  - дава дежурства и на телефон 118, еквивалент на нашата Спешна помощ. От първия ден на епидемията на Ботуша тя е на най-предния фронт – постоянно контактува със заразени с коронавирус пациенти. Преди месец Панова разговаря със „Сега”, изглеждаше спокойна. Днес борбеност и изтощение се смесват, а думите й пресъздават ужаса с неговата първичност и необяснимост.

- Какво точно се случи през този месец, къде се объркаха нещата?

- Не знам къде се объркаха. Аз и много други специалисти твърдяхме, че случващото се не е по-страшно от една малко по-силна грипна епидемия. Но не е така. Може би всичко започна от мача на „Аталанта”, където се бяха събрали повече от 30 000 души. При струпването на толкова много хора – болни или със симптоми сред тях, се е предизвикал бум в Бергамо и Ломбардия. Всичко това го твърдят специалистите (има предвид двубоя „Аталанта” – „Валенсия” на 19 февруари в Милано – б.а.).

- А вие и колегите ви – редовите лекари и сестри, какво обсъждате?

- Говорим си, че започваме да имаме огромни съмнения за информацията, която ни се предоставя. Дезинфекцираме дори дрехите си по време на смяна, откритите места по тялото - също. Предпазните костюми се обличат на място в началото на смяната и накрая се хвърлят за пране. Просто не сме сигурни, че няма да пренесем нещо в семействата си. Имам колеги от болницата, чийто родители са в реанимация, интубирани.

- В България има хора, които не вярват, че положението в Италия е наистина е много тежко. Учени, сред тях и професори, съобщават данни, че в предишни години е имало доста повече починали от други видове грип. Истина ли е това според вашите наблюдения, било ли е по-зле минали години?

- Отделенията, където се третират пациенти с covid-19, приличат на най-страшните филми. Военна обстановка - количките с лекарства и инструментите са в коридорите, стаите са засипани с белина. Не ми изглежда изобщо смешно, особено когато в линейката натоваря някого. Трудно успявам да видя лицето на пациента, а и той моето - с маски сме. Виждаме си само очите. Виждам очи, жадни за кислород. Знаете ли какво е?! Така че не мисля, че нещо се надценява или подценява в Италия. Напротив, благодарна съм, че в Северна Италия успяваме по добър начин да отговорим на този страшен вирус.

- Да уточним все пак - такава ситуация в болниците виждала ли сте досега?

- Не, не, не е било! В момента по-малките болници са изпразнени, всички легла са насочени към големите центрове, където има интензивна терапия и са доставени машини за изкуствено дишане. Други заведения от региона приемат пациенти с covid-19 във фаза на оздравяване. В нашата болница, независимо че е психиатрия, също имаме хора в изолация. В момента опитваме да пратим по къщите тези, които оздравяват, за да се освободи персонал за нуждите на системата.

- Най-възрастните ли поразява предимно вирусът, както се твърди?

- Хората над 65 години са най-рисковата категория. Но както тъжно се шегува съпругът ми, доста демократичен е този вирус –  поразява и богати, и бедни, млади и стари. Имах за пациент 14-годишно момче, както и страшно много хора на 40-50 г. Бяха в тежко състояние в болницата. За много малко от тях имам информация впоследствие. Практически, ако не ти е личен приятел, трудно може да го проследиш. Вчера положителен излезе тестът и на колега от болницата, 24-годишен.

За 2-3 дни загубих приятели

Единият бе на 65 години, той имаше още здравословни проблеми. Но другите двама – на 54 и 47 години, бяха здрави хора, спортни натури. И тримата работеха със Спешна помощ. Много са тези случаи, не само край мен.

- Преди месец италианските лекари тестваха за covid-19 чрез тампони, тоест вземане на секрет. Все още такава ли е технологията?

- Основната е такава. Но не бих казала, че се правят много тампони. За дагностика се използва и компютърната томография. Който е виждал, твърди, че на нея се наблюдава перфектно как белите дробове са напълно обхванати от вируса - образът е с цвят на мътно стъкло. Ние от линейката също проверяваме за covid-19. Действа се така: когато пациент съобщи признаците на тел. 118, тръгва линейка; единият от екипа облича костюм, а самата линейка е празна, качват се само дефибрилатор, маска и бутилки с кислород; на място проверяваме съдържанието на кислород в периферната кръвоносна система на човека. Съдържанието намалява с възрастта, но ако си здрав, не си прекарвал пневмонии, обикновено то е над 95%.

При covid-19 слиза под 86, човекът не може да диша. Но случаите са различни. Виждала съм хора с 98% кислород, тоест всичко е нормално... - закараш го в болницата, направят му компютърна томография, оказва се, че 50% от дробовете са обхванати... Така че по-добре да го закараш в болницата, за да не се усложни.

- Правилно ли разбирам, че Спешна помощ на място се опитва чрез съдържанието на кислород в кръвта да провери covid-19 ли е?

- Първо това, после и по други симптоми - температура, болки в гърлото, диария, повръщане, главоболие...

- Но всички те може да не са причинени от covid-19, а друго?

- Възможно е да е обикновен грип. Аз водя заболяването като възможен covid-19. В болницата се доказва или не с изследвания.

- А възможно ли е някои от смъртните случаи да се регистрират като причинени от covid-19, e практически да не са?

- Казват, че само 12% от обявените са реално починали от covid-19. Другите са положителни за covid-19, но вероятната причина е усложнение на някое от заболяванията преди това - диабет, сърце, рак...

- Излиза, че болниците са пълни както никога досега, но не всички обявени са починали от коронавирус?

- Да. Всички планирани дейности в болниците са отменени. Отделения, считани за маловажни, са затворени и трансформирани за лечения на covid-19. Дори затворени зони са напълнени с легла, за да се увеличи приемът на болни. Вече казах за смъртните случаи - според официалната иформация не се прави разлика между починал от covid-19 и починал с covid-19.

- А кръвни тестове правят ли се?

- Доколкото знам - не. Бавни са (очевидно не говори за популярните у нас бързи тестове). Но и тампоните са бавни, резултатите излизат след 2-3 дни. Лабораториите са страшно натоварени, в моя регион Емилия-Романя акредитираните са само две - в Парма и  Болоня. В почти всички региони са по две.

- Трудно мога да си представя как вие хората, които сте на първа линия в епицентъра на световния ужас, преживявате нещата в чисто човешки план...

- Всеки реагира според характер, подготовка, семейна среда... Виждала съм хора с медицинско образование, които носят двоен чифт ръкавици. Но вместо да свалят горния пласт, за да остане чистия, мият ръкавиците със сапун и вода. Виждала съм и хора, които през тези двадесетина дни се отказаха да пият кафе, за да не свалят маската. И други, които са станали истерични, параноични, не може да се говори с тях, независимо че са лекари или сестри. Но за щастие са налице и като мен, при това достатъчно много, които карат двойни смени на по две места. Щастлива съм, че запалих и други хора. Снощи две колежки от болницата ме попитаха дали могат да дежурят и в Спешна помощ. Каква по-добра новина? Каква по-добра и от тази, че наскоро при търсенето на 300 медици откликнаха 5000 души. Хора искат да помагат, не броят нощите и дните.

- Самата вие как издържате в емоционален план?

- Страшно е. На моменти се отчайвам. Опитваш се да даваш всичко. Караш пациенти, държиш ги за ръката в линейката, виждаш трагедията в очите им... Много от тях плачат, знаят каква е ситуацията. Държат те за ръката, усещаш, че казват: „Отивам да умирам!”. Но какво мога да им кажа?! Държа ги за ръката и плача заедно с тях. И понякога, след като се прибера пребита от умора, отчаяна, влизам във „Фейсбук”, пиша, разглеждам – да изкарам някак от себе си всичко това. На следващата сутрин се събуждам, запретвам ръкави, отивам и се боря. Не знам докога ще продължи. Надявам са да не е много и да издържим!

* На снимката: "Всичко ще бъде наред!", пише на плаката, опънат от Свилена Панова (вляво) и колегите й.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

До ВиК - Русе: Асфалтират улица "Муткурова". До един час асфалтът ще е готов за рязане.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари