В рамките на по-малко от денонощие премиерът в оставка Бойко Борисов потвърди два пъти твърденията на свои бивши съратници от каратето, че е страхливец, който бяга от сблъсък с опасни съперници

Коментар на журналиста Иво Инджев в неговия блог

Бойко се бои от бой щом мачът не е уговорен в негова полза. Хвърли кърпата на тепиха още сутринта, когато си подаде оставката писмено в нарушение на конституцията. Тя повелява премиерът да застане пред депутатите в Народното събрание, за да предаде легитимно властта. 

Часове по-късно новото мнозинство в парламента го призова още утре да бъде изслушан в пленарната зала. Приканиха го да отговаря на въпроси за Плана за възстановяване и устойчивост на Европейски съюз.  Но Методиевич показа отново своята страхливост. Обяви, че излиза в отпуск.

Вече не му се ръководи бламираното правителство, не му се ще да го наставлява господарски пред камерите в ранни зори с монолозите пред немите си министри, за да видят всички всички колко строг и справедлив началник е. Почива му се изведнъж на неуморния пропагандатор на собствените победи.

Със селски сюжети той финтираше недоволните граждани. Близо година разиграваше гражданството с внезапни локални посещения. Изтезаваше възрастни хора при неочакваните срещи да му ръкопляскат за благоволението да им строи нещо с държавни пари или да ги дарява предизборно с по 50 лева.

Сега шикалкавещият все повече прилича на Шикългрубер. И тук” Берлин” падна, що се отнася до едноименния хотел край София, откъдето се управляваше модела Борисов от години, продаден  от Шиши в последните дни на управлението на Шиши от Банкя .

Така изглежда неадекватността на Шишигербера в последните му дни в бункера на обречената му власт, откъдето издава неадекватни на реалната обстановка заповеди.

Беглецът от възмездието става все по-жалък. И колкото по-бързо помогне  чрез своите заешки подскоци на зиг-заг на собствената проста публика да прогледне що за “смелчак” е, толкова повече шансове има да се състои промяната в България.

Не е новина, че Методиевич мрази да застава пред критична аудитория. Постара се да подчини медиите. Беше приоритетна задача на неговото путинолюбиво управление по путински образец. В “мек вариант” – т.е. без да хвърля в затвора волнодумци. “ Само” ги маргинализираше по всякакви начини. Газеше ги с властовата джипка, яхната от него.  

На него му дай да дудне без опоненти. И докато не го призоват в съда, това няма да се промени.

Още по-жалко е да се види постоянството му в това отношение, ако е възможно да има такова степенуване на падението му, при обяснението за бягството му. Неговата все по-пресирана му от реалностите пресслужба заяви: 

“Министър-председателят обяви, че възнамерява да работи целенасочено по темата и по тази причина излиза в отпуск, като ще бъде заместван от вицепремиера Томислав Дончев”.

“Работа, работа, работа”. Тя ще го направи свободен, обясняват следизборно в потвърждение на нацисткия му по звучене предизборен лозунг от щаба на неговата безпомощност.

Джон Ъпдайк е предложил аналогия още през 1960 година с романа си “Заеко, бягай”. В него главният герой Хари Енгстръм – Заека се наслаждава на безгрижната си безотговорност, вярвайки, че е постигнал някаква граница на спасението. 

Време е “верващият” Методиевич да се събуди от тази заблуда и да освободи по този начин от съня им своите прости гласоподаватели.