Явно в. “24 часа” трябваше да изчака като при покойниците, за да се увери, че техният Бойко е политически труп

Коментарна статия на Иво Инджев в неговия БЛОГ

Вече не може да продаде редакцията им като три синджира роби на свой човек, както направи веднъж през 2012 година, когато погна с бухалките си в прокуратурата старите собственици Павлов и Донев, за уреди своята Венелина Гочева да ги наследи.  Така че, когато политическият труп вече не може да хапе и не се очертава този път да възкръсне, вестникът си позволява да започне да му задава въпроси с елементи на критика, каквито не се осмеляваше да му отправи докато властваше и го хвалеха. 

Така вестникът се опитва да чисти своя образ на медия, оцапана със слугинаж, хем пък не пречи на политическия труп да си трупа неговите си хвалби. Добра сделка, не може да се отрече – стига да има купувачи за стоката. 

Но понеже и това е “нещо” на фона на нищо подобното, което се случва около дългогодишния недосегаем за медийна критика бивш владетел на България, интервюто се превърна в обсъждана тема навръх Коледа. 

Акцентите в обсъжданията не са леещите се самохвалства, с каквито само той умее да се награждава по този самовлюбен начин –  въпреки старанието на толкова много лакеи да го надминат на това поприще през дългите две десетилетия негово присъствие в публичното пространство. Как да откроиш самохвалството му като нещо ново, когато той нищо друго не е казвал за себе си, освен суперлативи? 

Този път самохвалкото споменава и за някакви грешки, но не посочва нито една. Например за употребата на МВР за политически цели и лична реклама,  както и за разправа с разни конкуренти, направо топи своя бивш министър Цветанов, макар с половин уста да признава, че е знаел какво прави Цветанов ( но не го е спрял да върши нещо, което сега обявява за нередно и го хвърля на кучетата със задна дата като фалшиво признание за грешки на неговото управление). 

Няма да се хващам на въдицата да анализирам до болка познатите постулати на най-видния проповедник на века на терена на собственото его в българската политика. Но не мога да не отбележа това, което и други вадят в заглавията си: как щял да бъде канонизиран в ГЕРБ, ако ( случайно) бъде арестуван.

Досега от него сме чували какво ли не позоваване на Господ, когото наричаше началника, целувайки редовно попски ръце при обиколките си на църкви и манастири, където всъщност  му целуваха ръцете за благодарност, че си пазаруваше попска благосклонност с държавни пари, отпускани от бюджета за ремонти и инфраструктура.  Но за кандидат за светец още не се беше кандидатирал.

А как само ще му отива: “св. Бойко от Банкя, мъченик в Софийския затвор”! 

По липса на такъв колаж ( засега ), припомням как го изобразиха в Гърция като Бай Ганьо на илюстрация на преводното издание.

Но по аналогия повече ми пасва снимката на руски генерал, който козирува на Гундяев, което породи в руските мрежи въпроса какъв ли ще да е чинът на руския патриарх днес щом цял генерал му козирува. 

Нашичкият козируваше на Меркел, на холандския премиер Рюте и и на кого ли още не от раздавачите на траншове в Брюксел, но на патриархът не се беше сетил да удари токове. Вече е късно. Кой ще го кани да козирува след като вече е бита карта!