Бой и е*ане.

Това е то същността на любовта. Или поне така излиза, ако съдим по най-слушаните хитове на музикалния пазар у нас, а именно - тези на поп фолка, пише Всеки ден

Азис го каза най-ясно: „Удряй ме, обичам те, хабиби, спиш ли добре?". „Бий ме, обичам те", зоват редовно и неговите колежки, а фенките им ги слушат и се просълзяват от умиление. Пусне ли човек телевизия „Планета", вечно някоя певица ще му се яви бита в някой клип. Или ще му възпее боя, обидите, грубостите, а след тях - голямата любов. И по странно стечение на обстоятелствата двете на пръв поглед взаимно изключващи се преживявания идват от един и същи човек - възлюбения на лирическата героиня. 

Домашното насилие ще вземе да се окаже най-вървежният сюжет в поп фолка наред с гърдите, колите, парите, екстеншъните до кръста и изкуствените мигли. А щом върви, значи има причина. И щом е в поп фолка, значи е и в народа. Понеже, няма какво да се правим, че не го знаем, това е най-слушаната музика у нас. А е най-слушана, защото пасва с нагласите на най-много хора.

Ясно е, че бой има. Питаме сега кой го яде? Певиците ли ги бият, авторите на текстовете ли, или тези, които слушат въпросните сърцераздирателни парчета, виждат себе си в тях, та затова съпреживяват всичко, което им тече от телевизорите?

И в трите случая - жалко! Защото се доказва само едно - че въпросната философия на биенето и е*ането като два взаимно свързани процеса, които представляват любовта, е проникнала дълбоко в дебрите на родната народопсихология. И кой знае кога и дали някой ще може да отдели двете неща едно от друго.

Кралят на фолка Азис посвети цяло парче на това явление и го нарече поетично „Удряй ме!". С характерния си чувствен маниер той обяви: „Не от страх треперя, а от страст горя, палиш всичко в мен сега, удряй ме, мрази ме, после ме желай". Същата „сюжетна линия" продължи странно менящата настроенията си напоследък Емануела, която даже призна, че е яла бой не веднъж и два пъти от своя бивш любим Димитър Динев.

Вижте само каква поезия: „Да видя нежност някога от теб е като да запаля кубче лед - трудно. Съсипва ме и пак, проклет да си, по-влюбена съм в теб, отколкото преди". С развитието на авторовата мисъл става ясно, че за лирическата героиня няма значение дали ще я обиждат, стига само да има любов. Който иска, нека го тълкува.

Галена, разбира се, не остава по-назад. Още преди 3 години тя пусна хит със заглавие „Дай ми", в който го раздава жена, системно пребивана от мъжа си. И пее: „Знам, че за обичане съм ти трудна, но да си тръгна не ме оставяш, и по-добре. Зле дръж се с мене, това заслужавам си!".

последната й песен „Една жена" пък се казва: „Мен като удряш, боли ли ги бившите? Гледай ги, радват се, като съсипваш ме! Силно обичай ме ти, така по ще ги заболи!". Вместо да каже примерно „Мен като удряш, друга намери си, не съм ти боксовата круша" или нещо подобно, простете за нескопосаната поезия!

Колегите й Емилия и Борис Дали споделят в общото си парче: „живота ми вземи и ме обичай пак". А всички тези еднородни по съдържание мисли могат да се обединят под един общ знаменател, който е дело на Мария, известна още като Отварачката: „Виждал ли си обич без сълзи? Лесно щастие няма никъде".

Та това, явно, е идеята - любовта върви с боя и сълзите. Щом постоянно се тиражира, значи много хора вярват в нея. Айде, стига, бе! Стига с тези глупости! Щом сте толкова вървежни, използвайте влиянието си и кажете на хората истината. Че боят може и да върви с е*ане, но не върви с любов. И че от боя някой може и да се облажи, но този някой не е човекът, който го яде.

Защото от двата процеса - любов и побой, за него е вторият. Ето това трябва да стане ясно от всичко, което телевизорът бълва по темата, пък било и каналът за чалга. Защото трябва да има и смисъл в цялата работа с влиянието на родните уж звезди. И най-после да стане ясно даже и на феновете на чалгата, че нещата стоят по следния начин: който обича, обича, който бие, не обича. Всичко друго е лъжа.