Начи, понеже май пак ще се ходи по най-кошмарния път на Борисов до Русе, да ви светна. Искате да наемете апартамент, който да не е Балкантурист.

Намирате такъв луксозен с изглед към реката.

Малко преди заминаването получавате код за достъп.

Пристигате там в някаква уличка. Много ви се ходи до тоалетна.

В бързината намирате решетъчна врата и табло с бутони. Няма рецепция. Спомняте си за кода и го въвеждате.

Вече едвам издържате. Влизате в асансьор, но той не тръгва.

Пак в проблясък на мисълта натискате кода. Тръгва. Едвам се влачи. Стигате до апартамента. Няма ключ. Но вече сте печен и въвеждате кода. Отваря се вратата. Влизате.

Вътре е тъмница. Няма време да търсите лампи.

Намирате пипайки вратата на тоалетната и пикаете с последни сили.

Отдъхвате и започвате да търсите осветлението. Постепенно се разкрива разкошен апартамент.

Сега трябва да си вземете багажа от нещастната кола.

Да, но вратата не се отваря. Изпадате в паника. Има някакво табло, но вездесъщият код не работи.

Звъните късно вечер на фирмата, която ви е взела парите.

Те казват, че нищо не знаят. Дават ви телефона на охранителната фирма. И те нищо не знаят.

Накрая, след паниката, съзирате малко копченце на вратата.

Натискате и, о, чудо. Вратата се отваря навън.

Слизате долу. Да не си забравите кода за асансьора.

Но има изненада. Външната врата не се отваря, защото таблото с кодовете е недостижимо.

Звъните пак на заспал охранител.

Той ви казва да се отдалечите на 10 метра от вратата, за да ви гепи камерата. Тогава се чува зум и трябва да тичате, за да не спре. Така отваряте вратата.

Така се настанихме в един разкошен апартамент в Русе преди няколко години.

Който каже, че Русе не е Европа, а ние не сме селяни, пасти да яде.

Сега съм напълно убеден, че 99% от българските депутати, ако изобщо бяха влезли в тоя луксозен апартамент, нямаше да изпълзят обратно.

Русе, обичам ви!

Богомил Бонев