В България през близо 200 населени места преминава транзитен трафик без обход

Извеждането на движението и построяването на околовръстни пътища ще отнемат десетилетия, казва Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, предаде БНР.

Експертът нарича пътя Русе - Маказа най-опасният в страната:

“Този път, когато е проектиран, той нито е проектиран да има такава натовареност и толкова голям транзитен трафик, нито е проектиран да бъде безопасен. И от там нататък каквото и да правим, всяко едно кръстовище на този път Русе - Маказа, който е I - 5, е абсолютно опасно. Ако ние направим един задълбочен анализ, ще видим, че там няма нито едно кръстовище на което да не са ставали инциденти, нито едно. Самите кръстовища са проектирани така, че има лоша или обратна видимост на движението, което е напречно движение, и да не можеш да се подсигуриш и убедиш.”

Богдан Милчев припомни катастрофата с участието на Лютви Местан, която стана точно на този път: ”Точно на такова кръстовище, което от завой излиза автомобил, кривите предразполагат високи скорости, а в самото кръстовище знаците така са разположени, че ограничават видимостта на човек. Поглежда наляво, поглежда надясно, но няма никой. А когато навлиза в платното – вече някой се е ударил в него. И това нещо е по целия този път. Затова използването на изкуствени неравности е една възможност преди кръстовищата да се намали скоростта. Но като цяло това само по себе си не е достатъчно. Според мен, това което е ключово и е важно, да се направи е една цялостна реконструкция и един одит по безопасност на целия този път., и да започнем изграждането, там, където е възможно, на така наречените кръгови кръстовища. Тези кръгови кръстовища ще помогнат така, че движението да се успокои по този път.

И не на последно място, контролът на скоростта върху този път трябва да бъде много внимателно сложен. Ние трябва наистина да използваме тази възможност за засичане на средна скорост, а не на моментна, защото има страшно много приложения, които показват къде са камерите на КАТ, и мобилните, и стационарните. Шофьорите намаляват там, и после започват отново да карат бясно и да наваксват. Затова ни трябва средна скорост, за да успокоим движението. Трябва ни една цяла нова концепция, която в момента не виждаме държавата да има желание някой да я реализира.

Това което искам да кажа, и от днес ще започна да го повтарям, че много е удобно на стопанина на пътя да казва, че отговорността е споделена. Не знам дали сте обърнали внимание, че всички държавни институции когато им зададете въпроса “Защо така се случва?”, те или “Е виновен шофьора”, а когато им кажете “Ама и вие”, те казват “Не, отговорността е споделена”. Аз искам да им кажа, че това е погрешен подход, защото как те споделят отговорността със шофьора който е убил някого на пътя? Аз не знам някой от държавните институции да е споделил отговорност. Такава отговорност никой не споделя. Шофьорите си носят лична и наказателна отговорност. А доставчика на транспортната система трябва да носи общата отговорност за състоянието на безопасността. Така че, отговорностите трябва да бъдат много ясно дефинирани кой за какво отговаря. Това клише “споделена отговорност” играе изключително услужливо на тези, които не знаят какво да правят.