Невъзможно е тротинетките да бъдат контролирани, заяви експертът

Близо 90 процента от българските шофьори смятат, че държавата използва камерите за скорост предимно, за да пълни хазната, а не за да въведе ред по пътищата. Множество от тях смятат, че мобилните устройства за измерване на скоростта се залагат на места с изкуствено създадени ограничения, наричани „хранилки“, което води до значителни приходи от глоби. В същото време, въпреки усилията на пътната полиция, броят на тежките катастрофи за първите месеци на 2024 г. е с над 200 повече в сравнение с миналата година. Въпреки това, убитите са с повече от 60 по-малко, а ранените – само със 7 по-малко от предходната година.

Този въпрос коментира в интервю пред Труд инж. Богдан Милчев, бивш ръководител на КАТ-София и настоящ директор на Института за пътна безопасност, за да получим неговото мнение относно тези противоречиви данни и как шофьорите възприемат камерите за скорост.

Институтът за пътна безопасност наскоро проведе допитване, според което 86% от българските шофьори смятат, че държавата основно преследва финансови цели с използването на камерите. „Камерите са възприемани като капани, които не допринасят за сигурността на пътя, а се използват за събиране на глоби“, обясни инж. Милчев. Според него, мнозина шофьори са убедени, че камерите често се инсталират на места, където пътнотранспортните произшествия са редки, но ограниченията на скоростта са необичайно строги.

Инж. Милчев разказа, че тези устройства продължават да се поставят на неподходящи места, което води до недоволство сред шофьорите. Той подчерта, че дори многобройните заявления от вътрешни министри за промяна на политиката за разполагане на камерите не са довели до съществени промени. Той също така подчерта, че продължава да се използват системи, които често не издържат на удари, а голям процент от обезопасителните системи по пътищата, като мантинелите, са неправилно монтирани, което застрашава живота на шофьорите.

Според Милчев, статистиката на МВР относно намаления брой на убитите в ПТП-та може да е манипулирана, като изтъква, че без конкретни обяснения за това намаление, то може да се дължи на нерегистрирани инциденти. Той подчерта, че намаляването на жертвите не съответства на увеличаването на броя на катастрофите.

Относно инцидентите с тротинетки, Милчев коментира следното: "Колкото по-бързо бъдат забранени индивидуалните електрически превозни средства, така наречените тротинетки, толкова по-малко пострадали и убити наши деца. Този извод е не само български, а и европейски, защото такива забрани вече са въведени в столици като Мадрид, Париж и Осло и в много други големи градове. Забраните се налагат, защото е невъзможно тротинетките да бъдат контролирани. Дори в такива големи страни като Испания и Франция, общинските и полицейските власти нямат ресурс да наложат спазване на правилата от тези участници в движението. Същото е и в България – има изисквания по закон, но никой не може да следи технически дали тротинетката е настроена да се движи със скорост до 25 км/ч. Никой не знае кой я кара – виждате дете, което се качило, но никой не проверява то на 14 години ли е, или под тази възраст, виждате тийнейджър на тротинетка без каска, но не знаете навършил ли е той 18 години или не е...Хората в Европа се видяха в чудо от тротинетките и ще видите, че там ще ги забранят, докато ние продължаваме да броим пострадалите деца.".