Французите не се интересуват от Балканите

Френските граждани по принцип се противопоставят на приемането на Северна Македония и страните от Западните Балкани в ЕС, но, както показва нов анализ, те знаят малко по тази тема. Защо тогава Елисейският дворец спусна рампата, коментира македонската редакция на Deutsche Welle, цитирана от агенция Фокус.

Изминаха две години, откакто бившият френски министър за Европа Натали Лоазо заяви в Белград, че разширяването на ЕС не е възможно, докато самият ЕС не бъде реформиран. Оттогава това ясно послание е повтаряно няколко пъти от самия президент Еманюел Макрон.

Избран като либерална надежда и отпор от евроскептичните популисти на Марин Льо Пен, Макрон изостави разширяването на ЕС с шестте държави от Западните Балкани влизането си в Елисейския дворец. Скопие и Тирана знаят това много добре, защото Макрон през есента на 2019 г. блокира началото на преговорите им с Брюксел, въпреки зелената светлина от Европейската комисия.

Разбира се, дясната популистка опозиция седи на главата му, която не иска повече имигранти във Франция и така или иначе е против ЕС. "Но това със сигурност не трябва да подкопава общата политика на ЕС," пише в коментар кореспондентът на DW в Брюксел Бернд Ригерт.

Французите не се интересуват от Балканите

От предположението, че Макрон подкопава разширяването на ЕС за печелени на политически точки у дома, започва анализът на Фондация „Отворено общество“, публикуван на 2 февруари.

"Администрацията на Макрон е много предпазлива", каза Сърджан Цвиич, един от авторите на изследването, пред DW. "Не мисля, че те са фундаментално против разширяването към Западните Балкани, но се страхуват от последствията, ако има схващане, че те са го подкрепили."

На пръв поглед изглежда, че стратегиите на Макрон са правилни - разширението сред французите е толкова непопулярна, колкото почти никъде другаде континента. В проучване, проведено от Cvijic и колеги, около 59 процента от французите казват, че приемането в Западните Балкани ще бъде лош ход, докато само 22 процента казват, че е правилно.

Подобно е мнението, когато става въпрос за отделни държави. Докато по-голямата част от французите биха приветствали приемането на Норвегия (81%) или Исландия (75%), това не е така на Балканите: Черна гора (27%), Украйна (26%), Северна Македония (25%) ), Сърбия (22%), БиХ и Албания (20%), Косово (15%) и Турция (12%).

Но нещата се променят, когато попитате французите доколко разширяването на ЕС би повлияло на техния живот. До 30% смятат, че присъединяването на Турция "би имало голямо въздействие", докато за Западните Балкани само 8% от анкетираните предполагат подобно нещо.

Интуиция и повърхностни изследвания

В статия на Bloomberg от ноември 2019 г. се предполага, че сценарият за европейските маневри на Макрон - от искания за реформа на ЕС, по-малка зависимост от НАТО до противопоставяне на разширяването - не се създава в Елисейския дворец, а се пише от партийните му стратези. Позицията на Макрон е постоянна кампания и в търсене на популярни ходове.

"Моята хипотеза е, че французите никога не са правили реално проучване на общественото мнение за Западните Балкани, а са разчитали на интуиция и повърхностни изследвания, при които хората просто се чудят дали са за разширяването", каза Цвиич. "Балканите не са от голямо стратегическо значение за тях, затова те решиха, че е по-малко рисковано да блокират този процес."

Според проучването само 22% от анкетираните имат силно негативно виждане за разширяването на ЕС към Западните Балкани. Сред тях така или иначе мнозинството няма добро мнение за ЕС.

„Противопоставянето на разширяването е проява на френската опозиция срещу ЕС, както те го виждат. "Така че няма специални предразсъдъци спрямо страните от Западните Балкани," обясни Цвиич.

Дълга история на скептицизма към разширяването

Макрон не е единственият, който иска да скрие разширяването на ЕС под килима. През април 2019 г., в навечерието на изборите за Европейски парламент, в телевизионен дебат за кандидатите в парламента един от въпросите беше: „Трябва ли Сърбия да се присъедини към ЕС до 2025 г.?“ От 12 кандидати само двама казаха „да“ , единият беше сдържан, а останалите отговориха „не“.

Темата има дълга история в политическия Париж. Като президент Жак Ширак убеди гражданите да гласуват за Европейската конституция през 2005 г., обещавайки да промени френската конституция - така че гражданите да могат да потвърдят присъединяването на всеки нов член на ЕС на референдум. По това време се говореше, че Турция може да стане член, на което французите винаги са се съпротивлявали.

По-късно конституцията беше променена, но прагът за приемане на нови членове остава висок. Вместо референдум, одобрението се дава с мнозинство от две трети в двукамерния парламент. От постоянна бдителност преди поредните избори, Макрон обаче не се застъпва за разширяването.

„Французите някак си свалиха рампата. "Но ако се обърне внимание на точните данни, може да преразгледат позицията", каза Цвиич, прогнозирайки това и може да се случи след изборите за Европейски парламент през 2024 г.

"Ако Франция беше в същата позиция като Берлин, форсирайки разширяването на ЕС, тогава всичко щеше да има различен резултат", каза той.

Междувременно Макрон е изправен пред несигурни избори през следващата година, на които се бори за втори мандат. Би било изненада, ако той не се изправи отново пред шефа на Националния съюз Льо Пен на втория тур. Според анкета на списание Politico в момента Льо Пен има преднина от два процента в анкетите.