Ниски заплати, издръжка от родителите, недобро образование и мързел са сред най-честите причини младите в България да не работят

1725 младежи на възраст до 29 години са регистрирани като безработни в Бюрата по труда в трите области на Северозападна България по последни данни на Агенцията по заетостта. В област Видин са 447, във Враца- 715, а в Монтана- 563. В национален мащаб около 140 000 млади хора нито учат, нито работят. Данните бяха представени кръгла маса на тема „Работа за младите, младите на работа“, организирана от евродепутата Петър Витанов.

„България през последните години е изправена пред каскада от кризи, които създават основен проблем пред работната сила“. Това каза ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Според национално представително проучване на „Тренд“, представено от социолога Евелина Славкова, 88 на сто от запитаните смятат, че трябва да има повече държавни политики, насочени към безработните младежи, информира БНР.

"Около 60 процента от анкетираните смятат, че образователната система не подготвя достатъчно младите да си намерят работа, 25 на сто са на обратното мнение. 75 процентни пункта от запитаните посочват ниското заплащане сред причините младите да не могат да си намерят работа; лоши условия от работодатели и без договори – 51 процента; 50 на сто изтъкват липса на работни места; липсата на опит отбелязват 48 процента; 38 на сто – липса на инициатива да си търсят работа. 42 процента, най-вече между 18 и 29 години, отговарят, че държавата е длъжна да осигурява работа. Намирането на работа е лична отговорност, смятат 51 на сто. На въпрос има или няма достатъчно възможности за реализация 33 процента от реципиентите отговарят положително, докато 55 на сто са на противоположното мнение. 34 процента смятат, че трябва да има повече възможности за преквалификация, 13 на сто– че е необходима реформа във висшето образование. Според 75 на сто от запитаните младите могат да си намерят работа само в големите градове, а 56 на сто смятат, че е по-лесно в чужбина. 66% от българите смятат, че младите хора трябва да имат връзки, за да си намерят добра работа. Когато ги попитате защо не искате да работите или да учите, казват, че родителите им са в чужбина и ме издържат. В по-малките населени места парите, които получават от родителите си в чужбина, са много по-високи от заплатата, която биха получили в това населено място. Младите хора в България са мързеливи и заради това не могат да си намерят работа, смятат 32% от анкетираните."

В дискусията участва и Даниел Парушев, председател на Националното представителство на студентските съвети. Той очерта проблемите в подготовката на младите хора за пазара на труда. Той обърна внимание, че във висшите училища влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите продължават да бъдат ниски, недобри са условията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е сред причините студентите да не посещават лекции и упражнения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, достатъчно платени стажове за студентската общност. Българските фирми проявяват слаб интерес, но все пак висшето образование у нас много е израснало, констатира още Парушев.

В глобален контекст пазарът на труда се променя с изключително голяма скорост, излизат технологични разработки и нововъведения, каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Такъв ще бъде 21 век– век на предизвикателства, на нови компетенции, които трябва да придобиваме всеки един ден, коментира той. Пеканов посочи, че с всеки изминал ден трябва да се работи младите хора да имат достъп до тези компетенции. Не трябва да забравяме нещо, което ще бъде нужно на всички нас– умението да се учим цял живот, каза вицепремиерът.

Над 140 хиляди младежи не са заети и не участват в никакви форми на обучение, отбеляза заместник-министърът на труда и социалната политика Емил Мингов. По думите му това е огромен резерв, въпросът е да можем да го раздвижим. Ние сме изправени пред нееднородна маса младежи, които не работят и не учат, посочи той и допълни, че една част са в уязвимо положение, включително от ромската общност, но има и други, които въпреки всичко, не желаят да работят. По отношение на първата група, заместник-министърът каза, че в момента се разработва модел на центрове в самите ромски общности, където да се установи какво може да активира младежите да работят и как да се промени сегашната практика, при която част от хората работят нерегламентирано и едновременно с това взимат социални помощи.

Тенденцията в момента е децата да остават в България, за да завършат тук първата бакалавърска степен и след това чрез магистратурите да видят и чуждестранния опит, каза на кръгла маса, посветена на младите хора, служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов. „От записаните студенти завършват 60%, другите се отказват, защото не искат да учат“, посочи просветният министър.

Проблемът с младежката заетост е по-всеобхватен, но причините за високата безработица сред младите хора са по-скоро прозаични. Това отбеляза Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Когато направим средата в България по-приветлива за младите хора, тогава можем да очакваме да останат тук да учат, да правят семейства и да създават деца. В противен случай ще продължаваме да се редим на Терминал 2. Няма как да продължаваме по този начин, особено ако управляващите продължават да си затварят очите за такива ключови проблеми като ниското заплащане, експлоатацията, невъзможността да учиш нормално в България."