Близките на Северин Красимиров се изпокриха и не подават носа си навън от страх.

Жена му Емел се е преместила да живее заедно с майка си Айше при баба си по майчина линия в близко село до Русе.

Емел разказа, че се притеснява за живота си и не знае как ще продължи по-нататък, защото ромите от двете махали – „Тракцията“ и „Селеметя“, не я искат при тях, пише Монитор.

„Прибрахме се с майка ми в квартал „Тракцията“, където последно живяхме със Селяйдин при леля му, но циганите ни заплашиха, че ще ни пребият, убият или запалят. Изгониха ни, спала съм навън тази нощ. Избягахме и не можах да си взема нищо – дрехи нямам, нищо нямам. Не ме пуснаха в собствената ми къща да се прибера. Аз каква вина имам, да не съм го извършила аз туй нещо“, оплаква се от поведението на съкварталците си Емел. От къщата, където е сега, се страхува да излиза, за да не си навлече гняв и тук, а иначе не искала да живее на село.

Казва, че Северин й се обадил от Германия, когато пристигнал там. Готвела се да замине при него и щяла да тръгне веднага, но личната й карта не била готова и това я възпрепятствало. От две години живеели заедно без брак, обичала го и нямала да го изостави, каквото и да се случи с него.

Гледала по новините, че го връщат в България в сряда вечерта и искала да го види, но се страхува да не я линчуват. Разказва, че се разбирали и парите им стигали. Северин изкарвал по някой лев, като разтоварвал стоки. „Не знам какво точно – кашони с обувки, други такива неща разтоварваше от камиони. На частно го викаха, отиваше за час – два и се връщаше с пари“, обяснява жената.

За рода на Северин знае, че родният му баща е умрял в затвора, където лежал за кражби, но не може да каже дали е от болест или се е самоубил. Чичото на Северин и брат на баща му в момента бил в затвора, лежал там от „бая време“, имал още една година и щял да излезе на свобода. Чичото бил осъден за кражби на злато и пари.

Емел разказва и за деня, в който Северин се върнал в дома на леля си с окървавени дрехи. „Кръв имаше по дънките му и по долните му гащи. Хвърли ги за пране, ама аз нямах време да ги изпера, щото имах друга работа. Не е докарвал никакви вещи. Седна на леглото, плака, беше целият червен. Аз му казах: „Какво стана?“, той започна да вика „Не знам, не знам, не знам“. Не викаше на мене, така си викаше. Каза, че ударил едно момче и туй, взе да вика „Айде да излизаме“, пък аз „Къде, бе, да излизаме“. Не вярвам Селяйдин да е извършил туй нещо, не искам да лежи в затвора“, разказва Емел. Ако обаче получел присъда, щяла да му ходи на свиждане.