Поклонението пред обичания актьор се състоя в Сатиричния театър „Алеко Константинов“

"Отиде си един от най-ярките представители, изградили не само Сатиричния театър, но киното и телевизията. Един изключителен театрал, последен мохикан, който вече е в небесния театър и който ще липсва много". С тези думи близки и приятели изпратиха големия български актьор Славчо Пеев в последния му път.

"Отиде си от нас един от най-ярките представители на това изключително поколение, което изгради не само Сатиричния театър, но изгради киното, телевизията, даде съвсем друг тласък", това заяви директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов. И призова почитателите да не забравят нашите велики личности.

"За мен е много важно да не забравяме, да знаем кои са хората, благодарение на които днес сме тук, и които са ни дали всичко от себе си. Мисля, че е наше задължение да градим мостове във времето", каза още Калин Сърменов, след което обясни, че великият ни актьор Славчо Пеев ще има стол в Сатиричния театър, който ще носи неговото име. "За всички вдъхновители на Сатиричния театър има и QR-код, чрез който посетителите на театъра могат да се запознаят с тяхното творчество и изкуство. Такъв код ще има и за Славчо Пеев", каза Сърменов, цитиран от БГНЕС.

Министърът на културата Кръстю Кръстев също изпрати знаменития ни актьор в последния му път.

"Славчо Пеев първо беше голям театрал, после беше изключителен актьор, после най-скромният човек, който съм виждал, с онова, което правеше, и онова, което създаваше. Той бе смирен, в същото време целеустремен, знаейки какво иска да направи, и отстоявайки неговата правда до край. За мен той е един от истинските мъже на България", каза министърът на културата Кръстю Кръстев.

Актрисата Александра Сърчаджиева заяви, че винаги трябва да имаме памет и да направим така че никога да не забравяме личности като Славчо Пеев, защото едва ли ще има повече като него. "Нито един от нас няма да има шансовете да изиграе като техните роли", смята актрисата.

Актрисата Стефания Кочева сподели, че винаги Славчо Пеев е бил усмихнат човек и във всеки труден момент е намирал сили да се усмихне и да каже някоя добра дума. "Това е човек, който ме прие с такава любов в театъра, когато ме е виждал, че съм несигурна в себе си, винаги ми разказваше нещо, за да се почувствам по-добре, да ме накара да вярвам в себе си. Много ще ми липсва, защото той беше приятел на всички нас", каза още Стефания Кочева.

Актьорът Теодор Елмазов заяви, че и последният "мохикан" вече е в небесния театър. "Всеки край е тъжен, но неговото присъствие, тук, в тази сграда, не прекъсва с физическата му кончина. Той продължава да живее чрез нас", смята Елмазов.

Големият български актьор Славчо Пеев е роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1964 г.

Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков" Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов" (1967 –), където е директор до 1989 г. Бил е директор на Българската академия за култура в Рим и на Централния студентски дом на културата.

Актьорската кариера на Пеев включва десетки роли в театъра и над сто на малкия и голям екран. В театъра Пеев дели сцената и с "кралицата на българската комедия" Стоянка Мутафова, с която България се прости през 2019 година. Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов - „Римска баня" (1974), Иван Андонов - „Сако от велур" (1976), Виртуоз - „Рейс" (1980), Лекар - „Максималистът" (1984), Директор на театър - „Балкански синдром" (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня" на сцената на Сатиричния театър.

Измежду филмите с негово участие са „Конникът" (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „С деца на море" (1972), „Мисия Лондон" (2010) и много други.

През 2018 година актьорът бе удостоен с Награда за цялостен принос към хумора и сатирата на името Георги Калоянчев.

Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние" от Рей Куни и „Таблата" от Димитрис Кехаидис.