Не за първи път в магазин СБА /бившите градски хали/ се случва да ми продадат развалено пилешко месо

Първите два пъти просто шумно преглътнах, хвърляйки пари в кофата за боклук, но този път ми писна! Разбирам, че е трудно да имаш добре обучен и мотивиран персонал, но да излагаш на опасност живота на хората, съвсем не си го обяснявам!

Отивам аз да купя на щанда за месо пилешки бутчета и крилца и се оказва, че трябва да чакам незнайно колко, понеже няма продавач. Събрахме се 5 – 6 човека, все пак пиково време е 18:00 часа, а на щанда….никой. Минаха 5 минути, минаха още 5….и тогава от съседния щанд благоволи да дойде една жена. Взе да обяснява, че колежката ѝ навярно има много работа „отзад“. Мъжът до мен я репликира „Ама това е всяка вечер, бе госпожо. Все няма никой на този щанд. А идвайки към халите, виждам как пушат на рампата, не ми обяснявайте“.

Нормално е, казвам си, жега, хората са изнервени от живота си – протести, никакво заплащане, безперспективност в малкия градец… Оптимист го раздавам! Вземам си пилешкото месо, прибирам се в къщи и гордо обявявам на челядта, че ще правя пикантни крилца и бутчета. Следва възторжен индиански вик на радост, все едно съм заклала за вечеря бизон. Но отваряйки пакета, всичко живо във вигвама онемя щото се понесе страшна миризма на разлагащо се месо. Кучето директно се изнесе. Безмълвно.

То ясно, че не ядохме ни крилца, ни пикантни бутчета. Но се питам как може тая женица зад щанда да усеща какво ми слага, да гледа малките ми деца в очите и грам да не й пука, че ще ни натрови??? Аз на това съм склонна да му лепна етикета „Опит за съвсем умишлено натравяне“.