"Още с изгряването на слънцето виждам как започват да намаляват разходите ми за ток. На екрана на телефона, в реално време се показва колко произвеждат соларните панели и колко се купува от мрежата"

Това споделя за "Капитал" Иван Терзиев, който има хотел в Родопите и преди година е изградил малка фотоволтаична централа на покрива. Той и стотици други бизнесмени вече са направили първата крачка към енергийната независимост на обектите си и усещат разликата. Много повече са тези, които в момента работят върху проекти за соларни централи за собствени нужди. Според фирмите, които изграждат такива, през 2021 ще има истинска революция в това отношение.

Причината е в съвпадението на няколко важни момента. Първо, след растящата печалба всеки бизнес обича най-много намаляващите разходи. А екзотичната доскоро инвестиция в соларни системи вече носи моментални реални ползи. Соларите поевтиняват, а собственото производство на ток излиза два-три пъти по-евтино от покупката му от борсата. Вторият важен момент е откачането от държавата и бюрокрацията ѝ. Докато държавната енергетика потъва под диктата на няколко ключови играча и вкопчването във въглищата, бизнесът години наред понасяше цената за това. Възможността да правиш поне част от енергията си сам и да не зависиш от скимванията на чиновници понякога е дори по-важно от първоначалните разходи за инвестицията. А те също драстично намаляха. Нужните средства за изграждането на такива мощности в момента са 10 пъти по-малко спрямо 2010 г., за което помогна и пандемията.

Заводи като тези на "Аурубис" или "ЗММ Сливен", цехове като тези на "Солид-55" в Елин Пелин или русенската "Делта текстил", складове бази като "Бизнес логистичен център София", магазини като "Метро" и "Лидл", офиси като Garitage Park в столицата - обекти от всякакъв мащаб вече имат възможността да заменят част от потреблението на електроенергия със собствени соларни мощности.

Освен чисто финансов аспект тази тенденция е важна за българските енергетика и геополитика - производството на ток за ползване на място намалява нуждата от централизирано производство в ТЕЦ и АЕЦ, премахва напълно загубите по мрежата и най-вече спомага силно за постигането на общоевропейските цели по т.нар. Зелена сделка. Ако всички проекти догодина се изпълнят например, е възможно да достигнат поне половината от средното натоварване на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" - около 200 мегавата. Това ще значи още по-малко работа за ТЕЦ-а и още по-голяма нужда от съкращения.

И слънцето изгря...

След 2012 г. в България нови ВЕИ мощности почти не са изграждани. Правеха се предимно много малки покривни инсталации (до 30 кВт), тъй като само от тях държавата изкупува тока по преференциални цени. Но с драстичното поевтиняване на панелите и другите технически компоненти (най-вече след отпадането на митата за внос от Китай), в комбинация с постоянно повишаващата се ефективност на технологиите, интересът към по-големите проекти започна да се възвръща. "Кризата с коронавируса още повече намали инвестиционните разходи и засили интереса към такъв тип проекти", казва Красен Матеев, който е изпълнителен директор на "Соларпро холдинг" - една от българските компании, които изпълняват такива проекти. "Разходите за труд за единица инсталирана мощност също се понижиха, защото върху една и съща площ, с по-малко кабели и инвертори, вече може да се направи централа с 50% по-голям капацитет."

При собствено производство се спестяват разходите за мрежовите услуги, в това число поддръжка на мрежата и преносът на ток, които са около 12%. Така нетния ефект от подобни инвестиции става дори по-голям, защото 100 мегавата такива мощности буквално се равняват на 112 мегавата в някоя голяма електроцентрала, която обаче е отдалечена от мястото на потребление.

Според Кръстю Икономов, управител на "ЧЕЗ ЕСКО БЪЛГАРИЯ", част от "ЧЕЗ груп" в България, преломния момент за анализа разходи/ползи е настъпил още през 2018 г. и именно тогава започват първите по-сериозни разработки за нови индустриални проекти в заводи, които да покриват част от нужната електроенергия.

Ключовата промяна, изиграла ролята на катализатор обаче, бяха одобрените нови текстове в Закона за енергетиката от 1 юли 2019 г. С тях се премахна заплащането на всички мрежови такси за електроенергията за собствени нужди, произведена от нови ВЕИ централи и доставена по директен кабел до потребителя.

От края на 2019 г. съществува и възможност фотоволтаиците да се далеч от мястото на потребление и да няма директен кабел. Тогава може да се сключи договор за директно изкупуване, като в този случай не се дължи цена задължение към обществото, но има мрежови такси (виж инфографиката). Въпреки това подобни проекти са изгодни за по-големи предприятия, които не разполагат с достатъчно подходящи покриви или терени на територията си. "Тук говорим за инсталации с мощност 10-15 мегавата и повече, като тепърва започва разработката на проекти с такъв капацитет", смята Матеев.

Използването на вятърни турбини за собствени нужди засега е почти неприложимо, тъй като при тях задължително се прави Оценка на въздействието на околната среда, а и изискват много по големи терени и отстояние от сгради.

Какво показват сметките

Ако енергията на свободния пазар струва, образно казано, 100 единици, за да се достави и консумира в даден обект, има допълнителни мрежови такси и цена "Задължение към обществото", които правят разхода 150 единици. При централа за собствени нужди всички тези допълнителни такси отпадат, а самата енергия е буквално безплатна. За изплащане на инвестицията средно биха се харчили около 40% от обичайните разходи за тока, който централата замества. Или, казано иначе, през първите до 7-8 години от изграждането на такава соларна инсталация, докато инвестицията се възвърне, токът от нея ще е средно с 60% по-евтин от пазарния, а след това - в останалите 15 години от живота на панелите, ще бъде безплатен.

Засега е абсурдно да се смята, че ВЕИ може да замести напълно тока от мрежата - батериите са все още твърде скъпи и неефективни. Масово се правят проекти, които покриват от 5% до 35% от консумацията.

Кръстю Икономов от "ЧЕЗ ЕСКО БЪЛГАРИЯ" обаче обяснява, че е много важно да се избере оптималният размер на соларната централа. "Анализират се два основни параметъра - почасовото потребление на клиента и възможностите за инсталиране на соларни панели. Целта е да се направи такава централа, че възможно най-голяма част от произведената енергия да се консумира на място", казва той. Ако наличните свободни площи са малко и запълването им на 100% няма да задоволи нуждите на предприятието - анализът е сравнително лесен. Ако обаче има много големи терени, които могат да се ползват, трябва да се прецени с каква мощност точно да е централата, така че да не се налага в дадени моменти част от панелите да се изключват или излишната енергия да се връща в мрежата.

Първият вариант намалява ефективността на инвестицията. "Имаме обект, при който има само 3-5% неизползван капацитет и системата изкуствено се ограничава", казва Икономов. "Вторият случай, при обратно отдаване в мрежата, усложнява твърде много целия процес - изискват се допълнителни документи и разрешителни, тъй като проектът реално става производствена мощност. Трябва да се сключат и договори с координатор на балансираща група, а освен това продажбата на излишна енергия става на по-ниски цени, като за нея се дължат мрежови такси и 5% вноска към фонда "Сигурност на електроенергийната система". Според Матеев в повечето европейски страни няма такива утежнения и затова се правят и по-големи проекти, които връщат излишната електроенергия в мрежата или пък я продават на съседни консуматори.

Тихо, да не чуе държавата

Показателна за бизнес климата в страната е тишината, която обгръща тази революция. Изграждането на собствена електроцентрала прави компаниите отчасти автономни и по-малко зависими от централизираните държавни производители и Електроенергийния системен оператор, затова повечето от тях все още предпочитат да не се хвалят с инвестициите си. Тези, които говорят открито за новата ВЕИ революция, са основно големи международни играчи или български фирми с развит международен бизнес (виж на стр. 16).

Собствени соларни централи правят например три от дружествата на "Стара планина холд" - "М+С хидравлик", "Елхим искра" и "Хидравлични елементи и системи", както и "Спартак", което също е свързано с тях. Директорът по развитието на холдинга Георги Василев обяснява, че са взели решението за тази инвестиция още в края на 2019 г. след поправките в Закона за енергетиката. Друг мотив са били сравнително високите цени на електроенергията на борсата през миналата година.

"Решихме да организираме конкурс за избор на изпълнители, така че да постигнем възможно най-добра цена. Изпратихме покани до няколко български фирми, които изпълняват такива проекти и получихме съответните оферти, които след това сравнихме и избрахме най-добрите за отделните заводи", казва Василев. Става дума за общо около 3 мегавата соларни мощности в четирите завода, които все още са в процес на изграждане. Първоначалните очаквания са били, че проектите могат да се случат за до два месеца, но реално изпълнението отнема 6-7 месеца.

Соня Кадиева от "Енерджи съплай", които също изграждат системи за собствено производство, казва, че проектите могат да се случат за два месеца, ако са подготвени всички необходими документи. "Процедурите минават през заявления към разпределителното предприятие, ЕСО, проект, предварителен договор с разпределителното предприятие, съгласуване на проекта за изграждане на соларната инсталация, разрешение за строеж. Предимство на тези проекти е, че не минават през приемателни комисии, тъй като са обекти 6-а категория строителство и влизат по-бързо в експлоатация", обяснява тя.

Важното е, че всички такива соларни системи, които се изграждат сега, могат да бъдат разширени в бъдеще при налични площи. "Пазарът се променя, нормативната база също, възможностите за съхранение на енергия се развиват. Всичко това може да стане причина за увеличаването на мощността на дадена соларна инсталация", казва Кръстю Икономов от "ЧЕЗ ЕСКО".

Как става инвестицията

Конкретно за дружествата от "Стара планина холд" е решено да се използват собствени средства за реализирането проектите, които са в приблизителен размер от 3 млн. лв. - около 1000 лева на киловат инсталирана мощност. Възможностите за финансиране обаче са разнообразни. Има банкови кредити, но и повечето фирми, които се занимават с изграждане на соларни централи за собствени нужди, предлагат лизинг или наем.

"Соларпро" например предлага принципа "Дългосрочно споразумение за наем". При тази схема дружеството инвестира в проектирането и инсталацията на фотоволтаична система на клиента си, като покрива и всички разходи по оперирането на системата. Потребителят на електроенергията предоставя само своя земя или покривна площ за инсталиране на фотоволтаичната система. Подписва се дългосрочен договор за наем със (10/15/20-годишен), при който наемът се изчислява на база на консумираната електроенергия от соларната централа по договорена фиксирана цена, която е по-ниска от пазарната.

"Има нарастващ интерес от индустриалните потребители към подобен бизнес модел, който разпределя справедливо между двете страни икономическите ползи от проекта във времето. Този тип договори (Private PPA's) са двигателя на енергийната трансформация към нисковъглеродна енергетика в Европа в момента", казва Красен Матеев. Дори при този модел пак има възможност за придобиване на собствеността върху фотоволтаичната система след откупуването на инвестицията.

"ЧЕЗ ЕСКО" пък предлага вариант за разсрочено изплащане на инвестицията. Обикновено периодът на договора е 60 месеца, като се изисква първоначална вноска в размер само на 20% от инвестиционните разходи. Останалата сума се разсрочва за периода на договора при определено минимално оскъпяване. Търсената цел е да се постигне почти пълен паритет между месечната вноска по лизинга и реалните спестявания от сметките за ток, които могат да се постигнат. В оптималния вариант спестяванията дори могат и да са повече. След периода на изплащане целият нетен ефект от електроенергията остава за клиента.

Възможен е и моделът на чистия ЕСКО договор - инвестицията е изцяло за сметка на изпълнителя, като се възвръща от направените спестявания за определен период от време, в който потребителя продължава да плаща според предишните си сметки за ток.

Много "умни" мрежи и една глупава

Интересното при централите за собствени нужди е, че освен по-евтин ток винаги предлагат и т.нар. системи за енергиен мениджмънт. Това именно позволява на Иван Терзиев в Родопите да проверява на телефона си

При наличието на зарядни станции за автомобили системата например автоматично може да започне да ги зарежда, ако има излишък на енергия. А по-късно, когато слънцегреенето намалее, би могла да използва обратно съхранения в електромобилите ток, при положение че те не са били използвани. Така се постига още по-голяма ефективност. Този модел на работа ще става все по-масов с навлизането на батериите за съхранение на енергия.

Прогнозите на експертите са, че до 5-7 години инсталациите за собствено производство на електроенергия ще окажат съществен ефект върху енергийната система и могат коренно да променят плановете за нейното развитие.

Например ако бизнесът успее да замени само 10% от потреблението на ток от мрежата със собствени мощности, това би означавало над 12% по-малка необходимост от брутно производство на енергия в големите ТЕЦ или АЕЦ. Заедно с енергийната ефективност, която се очаква да намали потреблението на ток в бита и индустрията с още 10% в следващите няколко години (само от началото на тази година спадът е около 4%, през 2019 е 1%, а през 2018 - 3%), това изисква съвсем нов поглед върху бъдещето на енергийната мрежа в страната. ВЕИ производството е непостоянно и в облачен ден индустрията ще има нужда от повече ток от мрежата, поради което балансирането на мощностите става още по-сложно, а и вероятно скъпо. Как държавата може да компенсира това бързо, ефективно и умно е въпросът, с който си заслужава да се занимава министерство на енергетиката.

Как го правят другите

България не планира по никакъв начин да стимулира финансово изграждането на соларни паркове за покриване на собствените нужди от енергия на бизнеса. Този процес е оставен изцяло на пазарните принципи и въпреки това се развива успешно. В същото време Румъния залага на коренно различен подход. Там малките и средните предприятия в сектора хотелиерство и ресторантьорство ще могат да кандидатстват за стимули за инсталиране на слънчеви енергийни системи и зарядни устройства за електрически превозни средства.

Програмата, наречена Electric-Up, предвижда общо 200 млн. евро стимули за възобновяеми енергийни източници и зарядни устройства за електрически автомобили. Компаниите могат да кандидатстват за средства за инсталиране на фотоволтаични системи между 27 кВт и 100 кВт или за зарядни станции от 22 кВт. Държавната помощ ще е до 100 хил. евро на бенефициент, което при сегашните цени е напълно достатъчно за изграждането на инсталация от 100 кВт и няколко зарядни станции. Одобрените компании могат да получат до 30% от сумата предварително.

Програмата има за цел да помогне на фирмите да преодолеят въздействието на пандемията от коронавирус и че е стартирана в рамките на Националния план за инвестиции и икономическо възстановяване, приет през юли. По този начин се дава реална възможност на фирмите да спестят част от разходите си за енергия, но от друга страна се прави крачка за постигането на националните цели за дял на зелената енергия и за енергийна ефективност.

Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, ако подобна схема се приложи и у нас, тя би имала огромен ефект. "Ако съфинансирането на инвестиции в соларни проекти на бизнеса е 25%, отпуснати от държавата 1 млрд. лв. биха ангажирали още 3 млрд. лв. от частния сектор. А това ще създаде много добавена стойност както за самите фирми, така и като заетост на тези, които изпълняват проектите", смята той.

Румъния вече одобри и субсидии от 52.1 млн. евро за домакинствата, които искат да инсталират соларни панели на покривите си. В България подобни планове не са заложени в нито една енергийна стратегия или план.