Смяната на часовото време трябва да се отмени, а ако останем на зимно, бизнесът може да реагира с лятно работно време, казва кардиологът доц. Сотир Марчев, изпълнителен директор на Националния кардиологичен институт. (24 часа)

- Доц. Марчев, ЕС чак сега “забелязва” неудобствата от въвеждането на лятно часово време, но лекарите винаги сте казвали, че на биологично ниво това никога не е било спорно, защо?

- Историята на “управлението” на времето започва много-много назад в историята, когато всяко населено място си е имало свое си местно часово време, по което е живеело. Ориентир е било Слънцето – когато е най-високо, е пладне, а от пладне до пладне – мярката за денонощие. Но с възникването на жп транспорта това започва да създава неудобства и тогавашният султан на Османската империя уеднаквява часовото време. Направил го е по начин, който у нас продължава да е валиден и в днешния зимен ден – когато метеорологичната служба съобщи, че е точно 12 часа, слънцето в Истанбул е в най-високата си точка. Към 12 и 15 минути става пладне над Бургас, приблизително около 12 и 30 в София, някъде към 12 и 35 – в Трън. Когато промяната се случила, българските овчари се вдигат на бунт, защото им е отнет “часовникът” – ориентирането им по слънцето. Но кой ти се интересува от българските овчари? Разбира се, че решението на султана е безусловно и времето си върви по негов модел. Любопитно е, че всъщност днес астрономическото пладне на Истанбул е пладне у нас, а не там.

Българските радиа съобщават: “12 часът”, но радиото в Истанбул в същия момента казва: “13 часът.”

На шега може да се обобщи, че има място, където истанбулското пладне е в 12, но то не е в Турция, а у нас, тъй като Ердоган отмени султанското часово време и останаха за постоянно в лятното.

Исторически у нас играта със стрелките започва на 1 април 1979 г. – годината, в която завърших гимназия и отидох войник, се въведе за първи път у нас лятно часово време. По-късно се смени датата, на която се прави промяната, за да се синхронизират разписанията на транспортните средства в Европа, но практиката остана. И станахме свидетели на невиждан по размах експеримент със стотици милиони хора.

- Какъв е резултатът?

- В медицински аспект основното е, че при преминаването към лятно часово време, т.е., ставаме 1 час по-рано, се увеличават инфарктите и инсултите. При преминаването към зимно започваме да ставаме с 1 час по-късно, намаляват инфарктите и инсултите. Създава се и физиологичен стрес за диабетиците, които са на лечение с инсулинови помпи – смущава се техният кръвно-захарен профил. Има и други групи хора, за които промените са изпитание. И ако възрастните все пак можем по някакъв начин, дори не да сме съгласни, да приемаме отнемането на 1 час сън, няма как да го обясним на малките деца, на домашните любимци, на селскостопанските животни - и върху тях се отразява скачането от часово в часово време. От внезапната промяна в медицината се калкулират само вреди.

- Логиката е грешките да бъдат поправяни?

- При желание може да се открият някакви ползи. Например за страните с развит морски туризъм удължаването на активната част на денонощието е от полза.

Вместо сутрин курортистите да спят, стават от по-рано и почват да потребяват стоки и услуги,

а вечер така или иначе се стъмва късно и също оставят парите си в заведенията и атракционите. Това е обяснението защо в Австралия в районите с морски туризъм имат лятно часово време, а в останалите райони нямат. У нас и във всички морски курорти по света туристическият бизнес печели от ранното събуждане. Има и социални ползи – свършваме работа рано и ни остава на разположение дълга лятна вечер – да се видиш с приятели, да изпиеш едно кафе или чаша друга, по-лятна течност. Илюстрация на различните подходи към времето е и Испания. Франко, за да уеднакви нещата с неговия съюзник Германия, налага на Испания местното време на Германия. Така е до днес в туристическата държава. През зимата испанците си будят туристите с 1 час по-рано, а през лятото, когато за целия ЕС важи лятното часово време – с 2 часа по-рано. От това не се оплаква никой – хората стават рано-рано по хлад, на обяд в жегата спят своята сиеста и после се наслаждават до късно на хубавите летни вечери. И местите хора, и гостите живеят с удоволствие в този ритъм, защото Франко е променил часовото време по начин, който е подходящ за тях. Но лятното часово време никак не е приятно за балтийските и скандинавските страни – носи им само неудобства и калкулират само медицинската вреда от смяната. Затова идеите за “заковаване” на часовника идва от тях.

- Вие като лекар не може да сте против?

- Отвсякъде е разумно да се премахне тази смяна на часовото време, която е изпитание за организма. Имаме си достатъчно стресове, за да ги увеличаваме изкуствено два пъти през годината. Китай още през 1991 г. отмени смяната на времето, по-късно Турция и Русия го направиха, Япония дори не е опитвала този експеримент, защото е преценен като безсмислен, но за съжаление, Европа е най-мудно развиващата се общност и чак сега се накани да обсъжда.

Разумното е да се премахне, въпросът е на кое време да останем за постоянно.

Русия например замръзна на зимно време, защото имат много северни територии, а Турция като държава с морски туризъм завинаги остана на летен часовник.

Ако ЕС удовлетвори желанието на северните държави, тук ще будим туриста в Слънчев бряг в същия час, в който ще стават гражданите на Хелзинки. Този час сън повече ще отхапе от приходите на летните курорти. Можем да рекламираме това така: елате на почивка в България, ще спите дълго на морски въздух и ще се върнете да харчите спестените пари у дома.

- За 90% от населението това е спорен аргумент - летният часовник ще му наложи принудително целогодишно ранно ставане за работа. Докато ставане по астрономическото време няма да пречи на тези, които искат да се наслаждават, докогато им е приятно на дълги летни вечери.

- Каквото и да направи ЕС, верният принцип в живота си остава един и същ: не позволявай твоето щастие да зависи от външни хора. Организирай си живота така, че да се чувстваш добре. Ако си чучулига – ставай рано, намери си работа, която изисква работоспособност сутрин. Ако си сова – ориентирай се към работа вечер. Има и трети вариант – намери си работа с гъвкаво работно време, работодател, който се интересува каква работа си свършил, а не в коя секунда си се чекирал.

- Вие как работите?

- Цял живот съм се ръководил от принципа, че има смисъл да работиш за човек, който е по-умен от теб. Ако установиш, че в една стая най-умният си ти, това е грешната за теб стая.

Човек трябва да организира живота си така, че да му е комфортно. Много хора не си дават сметка, че всъщност мразят не ранното ставане, а работата си.

Ако искам да ставам рано, никой не ми пречи да го правя, дори Евросъюзът да избере удобния за Северна Европа вариант на късно ставане сутрин. Или пък да променя работното време на болницата така, че то да започва рано и пациентите да идват по хладно на преглед, а не в най-горещото време през лятото.

- Лятно работно време?

- Защо не, ако това е в интерес на пациентите и дава възможност част от лекарите, медицинските сестри, изобщо на персонала на болниците, клиниките, лекарските практики да свършват по-рано работа.

Българският бизнес е много по-гъвкав, отколкото някои си мислят. Сигурен съм, ако Европа остане на скандинавско, зимно часово време, ще реагираме с лятно работно време. Без да тормозим децата, диабетиците, хората със сърдечносъдови проблеми, совите да си променят навиците.