Мярката не е заради кризата, а заради спецификата на работата, заяви зам.-председателят на БХРА

ДДС за ресторантьорския бранш да остане 9 на сто като постоянна мярка, както е в повечето европейски страни. За това настояват от бизнеса. Към момента намалената ставка е в сила до края на годината, но ако тя не бъде продължена, голяма част от заведенията ще фалират или ще се принудят да работят в сивия сектор. Това заяви зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Атанас Димитров, предава “Труд News”.

Той подчерта, че в 22 от страните в ЕС има диференцирана ставка на ДДС, която действа от преди възникването на кризите през последните 2 години.

Мярката в ЕС е въведена заради спецификата на бизнеса, при която единица продукт се произвежда и реализира от много служители, а у нас изигра роля по-скоро като мярка за запазване на персонала, отколкото като икономическа, обясни Димитров. И подчерта, че от бизнеса държат мярката да остане, защото в противен случай връщането на ДДС на 20 на сто може да ликвидира сектора, който през последните 2 г. преживя поредица от криза, като всяка една задълбочаваше следващата.

Както в цяла Европа най-сериозният проблем през сектора е кадровата криза, тя обаче бе задълбочена от затварянето и мерките вследствие на пандемията, последва 600% увеличение на цената на тока и поскъпване на всички енергоносители, след това продоволствена криза, войната в Украйна, която увеличи инфлацията, сви потреблението и повиши цената на всички доставки. Така заведенията се принудиха да работят при все по-неизгодни условия съчетани с намалено потребление. Държавата трябва да помисли как да запази този бранш, който още преди 2 г. вдигна минималната заплата в сектора и осигури допълнителни приходи в бюджета. С увеличаването на ДДС в момента ще се стигне до ликвидиране на бизнеса и окончателно изгонване на и без друго малкото служители от него, подчерта Димитров.

Той посочи, че при отмяна на намалената ставка ще могат да оцелеят единствено заведенията в централните градски части на големите градове, а другите ще се изправят пред невъзможния избор да затворят или да се влеят в сивата икономика. Като краен резултат ще намалеят и постъпленията в бюджета, обясни Димитров.

Производството и реализацията на единица продукция в заведенията е много трудоемко и се изискват повече служители, категоричен е зам.-председателят на БХРА. При реализиране на 1000 лв. дневен оборот в заведения са нужни 10 човека, но за 5000 лв. вече са необходими 50 души, даде за пример той. Наистина доставната цена при нас е в пъти по-малка от продажната и това в идеални условия води до висока брутна печалба. Но ако купиш нещо за 100 лева и го продадеш за 300 лв., ти задлъжняваш с ДДС-то за разликата от 200 лв. - тоест с около 40 лева. На труда не се начислява ДДС и с колкото повече хора реализираш единица продукт, толкова повече трудът изяжда печалбата, подчерта Димитров. ДДС реално се плаща от потребителите, но ако с начисляването му продуктът надвишава пределно допустимата от пазара цена, тогава предприемачът трябва да го плати, защото иначе никой няма да ползва услугите му. Така един косвен данък се превръща в пряк за бизнеса, обясни Димитров. Именно заради тези специфики и 22 държави в ЕС са приели по-ниска ставка на ДДС за заведенията, подчерта той.