Няколко пъти ми казваха: "Господин Балтаков, тук е България, а не Америка". Каквото и да означава това

Това коментира Андон Балтаков в интервю за вестник 24 часа

- Буквално дни след като оставката ви беше приета от СЕМ на 4 август, вие заминахте за Америка, г-н Балтаков. Къде се намирате сега и какво се случва с вас?

- В момента съм обратно в Ню Йорк - при съпругата ми и синовете ми. Влизам отново в активната, пълноценната и най-важна функция, семейната.

Вижте, това решение не беше лесно. Най-малкото, защото веднъж го бях взимал - преди повече от 20 години.

България винаги е била у мен и е част от мен и за разлика от 2000-ата година, през изминалите 18 месеца видях една наистина променена държава. И както навсякъде - имаше неща, които прегърнах, но имаше и неща, които никога не можах да разбера, най-вече безпричинното озлобление.

- Единственото интервю, което дадохте по повод оставката си, беше смразяващо. В него става ясно колко сериозен е мотивът ви, свързан с личната ви сигурност, тъй като е имало опит за сплашване. Какво открихте в дома си през юни? Преместихте ли се да живеете на друго място?

- Много неща останаха неизказани в интервюто, което споменавате, поради факта, че в началото на август все още не бях анализирал последните 4 месеца, за да си оформя мнението за това, което се случи. Ненапразно казвам 4 месеца, защото масираната, координираната акция срещу моето ръководство започна същински след изборите на 4. 4. 2021 г.

Юни беше много динамичен месец за мен като човек и като ръководител на най-мащабната и, смея да твърдя, най-влиятелната журналистическа организация в България. Бях си поставил за цел да завършим реформата за оценка и заплащане на труда в цялата система на БНР, както и да приключим с работата по някои от препоръките на Сметната палата.

От професионална гледна точка, започнахме месеца ударно с управленски семинар в Правец, подготвен от медийната програма на фондация "Конрад Аденауер", на който присъстваха главните редактори и някои от директорите на всички програми на БНР. Целта беше да се придобият познания и умения за управление на промяната. Разговорите и семинарите с активното участие на колегите ми дадоха увереност, че сме на прав път и еволюцията в мисленето и в начина, по който ръководителите виждат тяхната роля в прокарване на промяната, наистина се случва.

Десетина дни по-късно отпътувах за Североизточна България - за срещи с колегите от Радио Варна и Радио Шумен. Но именно това са дните, в които се случиха събития, които в ретроспекция поставиха началото на преждевременния край на моя мандат.

Ще започна с малко странични обстоятелства, които ще дадат пълнота на картината. Ден преди да тръгна за командировка, на 22 юни, направих внезапна проверка на имот, който БНР отдава под наем от над 10 години в Националния радио-телевизионен център на бул. "Цариградско шосе". Фирма "Амарант" наема хале с площ от около 800 кв. м и го е превърнала в депо за ремонт основно на катастрофирали автомобили. При проверка на Сметната палата през 2019 година се установява, че фирмата ползва 5 пъти по-голяма площ - над 4 хиляди кв. м. Още в началото на моя мандат поисках от фирмата да освободи неправомерно ползваната площ, за да може да отдадем имота под наем на търг. Проведохме два търга и никой не се яви, дори фирмата, която го ползваше неправомерно, не подаде документи. Което предизвика и моята лична проверка, при която установих, че фирмата е разкъсала лентовите заграждения и отново ползва имота. Изпратих комисия да документира нарушението по надлежния ред и поисках договорът за наем с фирмата да бъде прекратен, за да направим нов търг и отдадем цялата площ под наем. Става въпрос за потенциален доход от над сто хиляди лева на година, от които БНР се е лишавало повече от десетилетие.

Ден по-късно, в сряда, 23. 6. 2021 г., след като пристигнах във Варна, от София ми съобщиха за писмото със заплашителния тон от доставчика на електроенергия "Кумер". Това беше второто подобно писмо от тази фирма. Първото пристигна през май. В късните вечерни часове провеждах разговори с ЧЕЗ, за да се убедя, че фактическо спиране на тока за сградите в София и Благоевград е невъзможно.

На следващия ден, докато пътувахме от Варна за Шумен, получих писмо от г-н Милен Врабевски, председател на Обществения съвет на БНР, който за пореден път се намеси в работата ми на генерален директор. (В писмото се поставят проблеми на радиото като премахнатите хонорари, брожение сред музикантите заради конкурса “Пролет” и др., но интересно е твърдението, че политиката в ефира през уикенда е много - “Политически НЕкоректно" в събота с Петър Волгин, в неделя - със Силвия Великова, както и “150”-ките (така са наречени “Събота 150” и “Неделя 150”). Допълнено е, че когато през уикенда са се излъчвали повече музикално-развлекателни предавания, слушаемостта била по-висока. Писмото е в редакцията ни - б.а.)

Веднага последваха оставките на Еди Емирян и Стефан Командарев в знак на несъгласие, а Александрина Пендачанска поиска оставката на г-н Врабевски като председател на ОС. Светла Петрова изрази възмущение и призова за трезви, обмислени действия.

Писмото е христоматиен пример за това какво не трябва да прави един обществен съвет на обществена медия. Дори Управителният съвет на БНР не би си позволил подобна намеса в оперативната дейност и програмната политика, водени от генералния директор, които са гарантирани от Закона за радиото и телевизията и договора за управление на БНР.

Съобщавам тези факти едва сега, тъй като новият генерален директор ще има свободата да си подбере нови членове на обществения съвет, а евентуално и да промени правилника за дейността на този съвет, за да предотврати подобни опити за намеса в работата му.

За мое огромно съжаление, още от самото начало съветът се движеше по тънък лед. Веднага след изразената подкрепа за възстановяване на сумите в бюджета на БНР съветът излезе с позиция по един коментар на Петър Волгин в предаването "Политически НЕкоректно", с която поиска от ръководството на БНР да поднесе извинения за коментар на г-н Волгин https://bnr.bg/aboutbnr/post/101479308. Разбира се, поисках мнението на директора и на редколегията на програма "Хоризонт", които бяха категорични, че е право на всеки журналист да изразява мнение в коментарно предаване, особено когато е рамкирано като лична позиция.

Свободата на словото, за мое огромно съжаление, се оказва променлива величина. Прибрах се в София на 27. 6. 2021 (неделя) с идеята да преосмисля ключовите точки по отношение на вътрешноорганизационната стабилност, външните опити за разклащане на БНР, водещите оперативни задачи за второто полугодие на 2021 г. от управленската ми концепция и подготовка на инвестиционната програма за 2022 година.

След като влязох в апартамента и видях калните стъпки в коридора, отидох в гостната и видях гардероба отворен. В спалнята - още кални стъпки, а дрехите в скрина разхвърляни. В дневната - кутия с чай и мръсна чаша на плота. На един от столовете около масата някой спокойно си беше седял да си почива. Проверих документите си - нищо не липсваше.

Проверих прозорците и видях, че алуминиевият панел на вратата към терасата е разрязан.

Потърсих резервните ключове, които оставям в ниша до вратата - нямаше ги. Минаваше 19,30 ч. Отидох до паркинга на БНР, взех автомобила, върнах се до кооперацията ми, взех си неразопакования куфар и един костюм и заминах за Благоевград, където живях пет дни.

Защо не сигнализирах полицията веднага - опасявах се, че дни преди изборите и аз, и БНР щяхме да се превърнем в новина и да бъдем използвани в политически контекст.

На следващия ден, понеделник, в 10 часа беше награждаването на Детския хор на БНР от президента. В 9,50 ч паркирах колата ми на мястото на бившия мавзолей. И така до петък: София-Благоевград-София. Всеки ден пътуване по 100 км в едната посока, докато се сменят вратите на апартамента и се инсталира видео наблюдение и аларма.

Дни по-късно открих, че от дрехите липсваха сако и чифт панталони, както и бизнес чанта. Цялото това усилие за стари дрехи...

- Имате ли представа от кого и защо е този опит за сплашване?

- От разказа ми дотук човек може да си изгради хипотези. Почти минимална вероятност има сценарият за грабеж чрез взлом. Престъпниците са имали цялата свобода и възможност да изнесат целия апартамент без проблем, тъй като са имали ключовете за входа на кооперацията и апартамента.

Хипотезата за "изпращаме ти сигнал да внимаваш" е с по-висока вероятност (както ми казаха и криминалисти) - политически или икономически - не знам. Както е видно от снимките, взломът е направен, така че да останат следи, защото можеше да бъде направен и много ювелирно.

БНР винаги е било поле на политически и бизнес интереси - партии, фирми по обществени поръчки, организации, които са се възползвали от активи и творчески ресурси на БНР. Сметната палата осветли много от порочните практики, а по мое време дадох прозрачност на поръчките с обществени средства. Предполагам, че действията ми да огранича подобни практики са се сторили на някои хора заплашителни. Няколко пъти вече ми бяха казвали: "Господин Балтаков, тук е България, а не Америка." Каквото и да означава това. А и фактът, че 18 месеца опитите да ме "направят послушен" удрят на камък, сякаш оставиха физическата заплаха като единствена опция.

- Какво разказахте на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков и на служебния премиер Стефан Янев за случилото се с вас?

- С Бойко Рашков разговарях във вторник, 29. 6., бях в средата на срещата ми с музикантите от Оркестъра за народна музика в Първо студио на БНР, когато телефонът ми вибрира. Излязох в коридора да разговарям с министър Рашков. Разговорът продължи не повече от 3-5 минути поради факта, че и на двама ни денят беше пълен. Разказах за инцидента, за съмненията ми.

Междувременно се свързах с Бетина Жотева и поисках среща с нея. На 30. 06. се видях с г-жа Жотева, за да я информирам за притесненията ми. В този разговор я информирах за опитите за саботаж, които наблюдавам от няколко месеца. Тя не се учуди, напротив, сподели за атаки от всички възможни страни срещу мен, както и за опити за дискредитиране на професионалното ми име и управленския ми подход. Изрази - за пореден път - подкрепа за всичко, което върша.

На 4 юли разговарях с министър-председателя в кабинета ми. Г-н Янев гостуваше в "Неделя 150".

- Пред журналисти Стефан Янев е казал по повод срещата ви в БНР, когато сте му обяснили за какво става въпрос: "Ако се е оплаквал от нещо, нека каже какво му казах докрай". Какво има предвид Янев, какво ви е казал?

- Не го споделих в интервюто, защото прецених, че това е лична информация. Като журналист никога не бих казал нещо без позволение на съответната страна. Но приемам това послание като разрешение да споделя.

Това, което ми разказа г-н Янев, е също толкова шокиращо. Предполагам, направи намек за дълбоката държава, за задкулисието и как се действа на определени нива. Разказа ми как, след завръщането му от САЩ през 2015 г., е намерил - по подобен начин - апартамента си разбит и "претършуван". И до ден днешен той няма яснота кой, какво и как...

- Преди месец-два се чу за пътен инцидент с вас и служебния ви автомобил в Благоевград, въпреки че проверка на нашия кореспондент в тамошния КАТ показа, че такова нещо няма. Вие самият казвате, че е имало такъв в района на град Рила, област Кюстендил. Бихте ли разказали какво точно се случи и кога?

- Беше 11. 6. 2021 г., петъкът след тридневния семинар в Правец. Бях в БНР докъм 14,00 ч и реших да отида до Рилския манастир следобед. На връщане от манастира реших да мина по селския път, свързващ гр. Рила с магистрала "Струма" през с. Смочево. Малко преди да направя остър (прав ъгъл) ляв завой, оттам изскочи движещ се с висока скорост (спускайки се по надолнище) велосипедист. Колизията беше неизбежна.

Веднага се обадих на 112, като велосипедистът отказа линейка. Минаха около 30 минути, но никой не пристигна. Обадих се в РПУ-Рила и попитах кога да очакваме техен патрул. Дежурният полицай ми каза, че при тях няма сигнал от 112 и попита как се чувства пострадалият и дали има някакви претенции. Съответно аз попитах колоездача и той каза, че няма никакви претенции и иска да се прибере у дома. Дежурният полицай ми отговори, че мога да напусна мястото на ПТП и да закарам пострадалия, където пожелае. Казах му, че ще закарам пострадалия в дома му в Благоевград и ако има въпроси, да ми се обадят допълнително и ще изчакам полицията на паркинга на РТЦ Благоевград.

Качих се в автомобила и след като влязох в Кочериново, ми се обадиха от 112, за да ме попитат за ситуацията. Бях лаконичен, тъй като шофирах. Обясних, че ще оставя велосипедиста в дома му в Благоевград и ще изчакам полицията на паркинга на РТЦ Благоевград.

Оставих пострадалия в дома му, след което паркирах автомобила пред РТЦ Благоевград и изчаках полицията, които ми казаха, че снемат само обяснения, които ще изпратят на колегите им в РПУ-Рила, където е станало ПТП и да очаквам обаждане от тях, за да отида лично да дам показания. Както и стана. След седмица бях в гр. Рила да дам обяснения.

- Този пътен инцидент има ли връзка с оставката ви? Подозирате ли, че може да е бил нарочен?

- Абсолютно не! Както биха казали французите - мал шанс. Но това, което ме учуди, е скоростта, с която се разпространи информацията из жълто-кафявите медии, след като споделих информацията с колеги в БНР в понеделник. А още по-ужасно беше, когато казах каква е професията на колоездача (само на двама души) и това се появи в тези медии на минутата. И тук не може да се обвинява МВР за теч. Защото дадох информацията изключително контролирано, за да се убедя в лоялността на определени хора.

- Докато ръководехте БНР, показахте съвсем друг стил на управление - всичко, което вършихте, бе публично и за хората в радиото, а и за всички, които се интересуваха, тъй като публикувахте всичко в профила си във фейсбук. Не огласихте обаче нещата, които се случват около вас, защо?

- Задават ми често този въпрос. Животът ми в Америка ме е научил да се справям сам с всички предизвикателства. Не съм разчитал на никого и съм постигал всичко на базата на това, което съм. И поради тази причина, когато става дума за мен или семейството ми - това е неприкосновена територия.

Разбира се, осъзнавам ролята на генералния директор на БНР и отговорността, която се носи, но в същото време много добре знам конституционната ми защита за неприкосновеност в личен план.

Не огласих всичко това, воден единствено от интегритета на БНР. За да предпазя хората, които работят в БНР и да не допусна БНР да стане новина в момент, когато трябва да бъде новинар.

И в мръсните игри има форма на цивилизованост. Не съм наивник. Дори със съпругата ми си говорихме, че това, което изпитах през последните месеци, преди да напусна, явно е било неизбежно, но просто е било забавено от COVID-рестрикциите.

- По думите ви от няколко месеца е имало саботаж на работата ви в БНР и това също е една от причините за оставката ви. Какво имате предвид, кой ви е саботирал и как? Вътре в радиото ли са проблемните хора, или отвън?

- Първо бих казал, че в БНР имаше две тотално различни вселени - една на реалността и хора, които действително искаха промяна и виждаха, че БНР може да стигне далеч и да бъде наистина независима, надпартийна, неполитизирана информационна система, която служи единствено и само на обществото; и друга, много по-малобройна, но относително влиятелна - на директори и журналисти, които са изразявали подкрепа в началото, но които поради факта, че загубваха сферите си на влияние, се оказаха готови на всичко, за да променят хода на промяната. Притеснявам се, че втората печели. Дано не се окажа прав при следващия избор на директор.

Не съществува организация, в която да няма недоволни от решенията на ръководния екип - било то на пряко, средно или високо ниво. Беше ми известно за опити - чрез невярна информация и слухове за предстоящи съкращения, закриване на звена или премахване на допълнителното материално стимулиране - да се дестабилизира БНР. Всяка една от тези информации приемах сериозно, поради което се срещах директно с екипите, за да отговоря на всички въпроси, които имат. И мисля, че успявах да успокоя обстановката.

Но когато част от екипа ми започна да използва похвати, които можеха да доведат до моето пряко компрометиране, тогава усетих, че играта загрубява.

Най-фрапантният случай беше, когато ми бе даден за подпис документ с невярно съдържание. Нямам представа защо един професионалист ще постави на карта кариерата си, за да направи подобни стъпки.

Забавяха се със седмици прегледи на документи и проекто-правилници без видима причина, въпреки срокове, поставени с решения на УС и неизпълнението на които можеха да доведат до негативни последици за мен като ръководител. Едва след като поставих ултиматум за изпълнение, работата потръгна.

Друг директор ми съобщи, че няколко души са се опитали да предложат да работи против моите решения.

Няма нужда да продължавам да изброявам други случаи. Едно е да си несъгласен, съвсем друго е да организираш саботаж.

- Вие работихте с Управителен съвет, оставен ви в наследство от предишния генерален директор на БНР, тъй като по закон УС е с мандат, различен от вашия. Това как се отразяваше на работата ви?

- Не мога да кажа, че членовете на УС са искали моя успех. Напротив.

А и самите членове на УС се борят един с друг - например един член на УС беше инициирал процедура за подаване на сигнал срещу друг член на УС за конфликт на интереси. Не знам докъде е стигнало това безумие. Изключително токсична обстановка за работа. А обществото очаква от подобни хора отговорност.

Моето мнение за УС съм го дал още преди година. Генералният директор трябва да работи с екип, подбран от самия директор, а договорите на членовете на УС да бъдат обвързани с този на директора. УС не би трябвало да бъде равнопоставен на директора. Този орган, по логиката на съвременната архитектура на една организация, би могло да стои над директора и да играе ролята на надзорен съвет (изземвайки функции на Съвета за електронни медии) или да бъде подчинен на директора, поемайки функции на оперативното ръководство под формата на заместник-генерални директори, които наблюдават и ръководят няколко функционални направления.

Сегашният модел създава двуполюсност при взимане на решения, а управленско-организационната йерархия размива отговорността на УС, поставяйки цялата тежест върху директора.

- Казвате, че не сте получили подкрепа от журналистическата гилдия в България за това, което правите. Как усетихте тази липса? Каква според вас трябваше да бъде тази подкрепа?

- Подкрепа в БНР винаги е съществувала. Благодарен съм на всички колеги в "Хоризонт", "Христо Ботев", регионалните програми, оркестрите и администрацията, които са вярвали във визията за едно по-добро и проспериращо БНР. Но БНР няма как да бъде остров.

Подкрепата за една или друга кауза не се изразява във фейсбук писания. За съжаление, посланията на по-прогресивно мислещите колеги в гилдията се фокусираха върху това как да се махне директорът на БНТ или какъв е сегашният състав на Съвета за електронни медии, а не да се помисли и гилдията да се обедини около фундаментални насоки за бъдещето на обществените медии в България.

Защото в момента подобна визия не съществува. Поради което е много лесно да се тиражират идеи като: да обединим БНР и БНТ; директорите да се избират от парламента; да променим състава на СЕМ, и други подобни.

Искрено ми се щеше в академичните или интелектуалните среди да се проведат дискусии през 2020 или 2021 година за истинските недостатъци на съществуващия Закон за радиото и телевизията. Или да се проведе разяснителна кампания сред обществото за това защо е важно да има независими обществени медии и какво всъщност е "обществено радио" или "обществена телевизия". Или да има политическа партия, която е готова да погледне на проблема БНР/БНТ фундаментално.

Но една от проявите на подчинението е конформизмът. Или обратното.

- Вие се явихте на конкурса за генерален директор на БНР с ясна, новаторска и много задълбочена концепция за развитието на националното радио. Защо в крайна сметка се отказахте да я следвате и си тръгнахте?

- Следвах концепцията до последния си ден като ръководител. Тя е била част от договора ми, а аз не бих изменил на поетите ангажименти като управленец. БНР може да бъде пример за обществена журналистическа организация на Балканите - независима, модерна, просперираща. И това е единствената цел, която ме е водила като ръководител.

БНР има нужда с големи скокове да влезе в третото десетилетие на XXI век. По отношение на създаването на съдържание трябва да еволюират тези практики, с които модерната журналистика в съвременните радиотелевизионни организации отдавна се е разделила.

За да бъдат промените устойчиви и необратими, трябваше да се извършат първо необходимите организационни реформи, да започнат да се обучават журналистите на нови умения, да се инвестира в нова информационна структура, която да активира нови работни процеси.

2020 беше година на лишения - знаете, наследих огромен дефицит от 5,5 милиона лева, който отне от възможността да се инвестира в каквато и да било дейност. Отделно, пандемията оказа пагубно влияние върху търговската дейност на БНР.

И планирах 2021 година да бъде период на инвестиции и въвеждане на нови практики. Уви, нямаше как да се получи.

Но успяхме да променим БНР много в програмно, административно, но не толкова в технологично отношение.

Ако погледнете тригодишната ми програма за управление, която е базирана на концепцията, с която спечелих конкурса за генерален директор, ще видите, че много от целите, заложени в нея, са изпълнени.

Основна цел на моя мандат беше утвърждаването на БНР като безспорен информационен лидер в ефира и на дигиталните платформи. Числата от юли 2021 година говорят сами за себе си.

Програмната дирекция беше преструктурирана и е основното звено, което провежда активна програмна политика по стратегическо планиране, анализ и контрол върху цялостния процес по създаване, реализиране и разпространение на съдържание от БНР - ефир и дигитални платформи.

Стартира нова жанрова линия за БНР - токшоу - която създава съдържание, импониращо на интересите, вкуса и информационните нужди на по-млади хора.

През 2021 година БНР обеща и предложи на обществото нов информационен дигитален продукт - "Аз избирам с БНР", който подпомага избирателите да се ориентират в очакваното море от информация за кандидати, партии и избирателни райони и листи.

Не успяхме да стартираме специален дигитален екип, чиято основна цел да бъде борбата с дезинформацията, пропагандата и фалшивите новини.

В "Хоризонт" подсилихме мрежата от сътрудници зад граница, но не успяхме да реализираме плана за разрастване на мрежата от кореспонденти и сътрудници в страната поради финансови ограничения.

Започнахме, макар и плахо, задълбочени журналистически разследвания. В резултат на едно от тях дори е сформирано парламентарно разследване. В ход е по-тясна координация между националните и регионалните новинарски екипи. Осъвремени се звуковата стилистика на емисиите чрез нови звукови сигнали, придаде се по-съвременно звучене на емисиите и осведомителните бюлетини.

В музикално отношение програмата се подобри с по-ясен музикален облик и ярко присъствие на музика от български и европейски автори.

В програма "Христо Ботев" се въведе програмна схема с нови обзорни предавания през почивните дни, които стават притегателен дискусионен център по теми, вълнуващи културните и интелектуалните кръгове в България.

Детското БНР намери своя дом в сутрешните часове на програмата. Поради финансови ограничение не успяхме да обновим дигиталното измерение на продукта.

Едно от основните предизвикателства пред разкриването на пълната мощ на БНР беше прекаленото изолиране на индивидуалните регионални програми от самата система на БНР. Програмната дирекция въведе пълна прозрачност при програмирането на съдържание в РРС.

След години мълчание Радио България започна да възстановява звуковите програми на чужди езици.

Дигиталната дирекция активно започна да координира развойната дейност по подготовката и стартирането на нови текстови и звукови продукти - успехът на подкаст продуктите, новите графични елементи на страниците, продуктите по време на изборите - всичко това е резултат от работата на дирекцията.

За съжаление, не успяхме да започнем проектите, свързани с архива на БНР, поради липса на финансов ресурс. В момента БНР кандидатства по две програми за финансиране, където се очаква в БНР да влязат няколко милиона лева за дигитализация. Голяма хапка за определени фирми. Вярвам, че ще се намери професионална фирма, която да знае какво трябва да се направи.

Проблем остана и технологичното обновление на инфраструктурата за програмна реализация в ефир поради ограничения в бюджета.

Постигнахме основен стратегически приоритет да бъде изработен и въведен механизъм за оценка на труда в БНР и реформирането на структурата на трудовото възнаграждение с цел нормализиране нивата на заплащане в БНР.

Не успяхме да въведем по-агресивна търговска политика поради влошените пазарни условия, предизвикани от пандемията, но успяхме да синхронизираме рекламните тарифи из цялата система на БНР.

- Бяхте много активен заедно с други професионалисти от радиото при подготовката на промяна на Закона за радиото и телевизията. Тази промяна така и не се случи. Проблем ли беше за вас, че мандатът на генералните директори на беше удължен от 3 на 5 години?

- Продължителността на мандата никога не е стояла пред мен като проблем. Поех управлението на БНР с ясна концепция и тригодишна стратегическа програма за постигане на целите в концепцията.

- Кой и как ви информира за конкурса за генерален директор на БНР, има ли някой, който ви покани да се явите? Има ли политически момент в явяването ви?

- Следях събитията със спирането на "Хоризонт" през септември 2019 година. Една сутрин в края на октомври, докато бях във фитнес-центъра, получих въпрос от моя позната - Евелина Андреева, която ме попита дали имам петгодишен стаж в радио. На което написах - 5 години, 1 месец и 15 дни. Това е целият ми доказуем стаж в България до онзи момент. Проведох разговори с бивши колеги, с които бяхме започнали кариерата си в БНР заедно - Катя Лещанска, Диана Янкулова, Петър Волгин, Веси Антонова - и седнах да напиша концепция. До последно не вярвах, че ще спечеля, макар че бях убеден в достойнствата на концепцията ми.

Но това, което истински ме изненада, беше кампанията на омраза и манипулация, която започна в момента, в който обявиха имената на кандидатите. Клевети, обиди и пропаганда. Изпитани номера от книгите на съветската дезинформация. За съжаление, подобни подходи виждаме за много други хора в България.

- Въпросът ми е свързан по-скоро с факта, че оставихте проспериращата си медийна кариера в САЩ. В името на какво го направихте?

- Вярвах, че ще мога да допринеса с нещо за България. Въпреки първоначалната съпротива на семейството ми. За жалост, народната мъдрост се оказва необорима - не оказвай помощ, която не е поискана.

- Сега, гледайки отстрани и от много далече, как оценявате българските медии? Какви са плюсовете и минусите им?

- Не мога да поставя всички медии под един знаменател.

Липсата на истинска конкуренция, която се движи от пазарни механизми, води до подобни изкривявания, които наблюдаваме в България. Докато не се извади на светло и последната стотинка, с която се финансират дигиталните и аналоговите медии в България, общественият дискурс ще бъде на ниво от типа "преразказ по картинка", а медийният сектор ще продължи да търси път, който да го изведе от тази омагьосана спирала на зависимости.

Комерсиалните медии би трябвало да имат много прост модел на финансиране - търговски съобщения, покупка от потребител и/или абонамент.

Рекламният пазар е много малък в България, за да издържа всичко това, което се нарича медия в България

Следващият път, когато читателят отвори някой сайт, нека се попита - колко платих, за да прочета това, което чета; или има ли достатъчно рекламни съобщения на страницата, за да финансират моето четене.

Преди дни с колега от Асошиейтед прес си говорихме за медийния климат в България и тя ме попита за студентите по журналистика дали истински вярват в силата на "четвъртата власт". Отговорих с реалистична доза надежда, че доброто тепърва предстои.

- Как семейството ви реагира на оставката ви от БНР? То имаше ли намерение да се върне отново в България?

- С въздишка. Но до последния момент Деси (съпругата му - б.а.) ме питаше това ли е решението, което държа да взема. През зимата, когато семейството ми беше в София, обсъждахме варианти за следващия двегодишен период. Дори малкият ми син кандидатства и бе приет в едно училище в София.

- Какво ще правите оттук нататък? Зачеркнахте ли пътя си за обратно връщане у нас?

- България е част от мен. Но засега искам да продължа в САЩ с нещо ново и футуристично - изкуственият интелект и ролята на машините в процеса на журналистическата работа. Защото това е бъдещето.

CV

Андон Балтаков е роден през 1974 г. в Димитровград, след което родителите му се местят в Сандански

Завършва езиковата гимназия в Благоевград, след което и УНСС в София

Работи в радио "Войс ъв Америка" (по-късно "Витоша") и в новинарския екип на "Хоризонт"

Прави магистратура в университета "Йейл", работил е на ръководни позиции в Асошиейтед прес и Си Ен Ен, както и по проекти на агенция Ройтерс

На 22 януари 2020 г. е избран от СЕМ за генерален директор на БНР

На 2 август 2021 г. подава оставка, която е приета от СЕМ на 4 август. Мотивите му са "дълбоко лични".