Контролът върху търговете за лекарства, които се правят от най-големите държавни болници, е ключов икономически ресурс, което предизвика и политическите разправии

Политическите борби за установяване на контрол върху големите държавни болници се превръщат в един от рисковите фактори пред българското правителство, което се крепи от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС – широка, но нестабилна коалиция.

На 30 декември Министерството на здравеопазването обяви, че започва серия от извънредни финансови проверки в най-големите държавни болници. Това е предпоставка за политически скандали и разклащане на подкрепата за правителството в България, която през 2023 година успя да излезе от двугодишна политическа криза, отбелязва EURACTIV.

В началото на декември министърът на здравеопазването уволни директорът на най-голямата болница за спешна помощ “Пирогов“ Валентин Димитров след финансов доклад, който показа, че болницата е натрупала 34 милиона лева дългове.

Уволнението доведе до остра реакция от най-голямата партия в управлението – ГЕРБ, която неочаквано припозна директора на болницата за свое политическо протеже.

Политическата формация на Бойко Борисов намекна, че може да напусне управлението на страната и да не гласува държавния бюджет. След заплахите от ГЕРБ директорът на „Пирогов“ бе оставен на позицията, въпреки финансовия одит, който показва нарушения.

„Въпросът в „Пирогов“ е свързан с това, че според одитния доклад директорът на болницата е извършил драстични нарушения на Закона за обществените поръчки“, коментира на 30 декември здравният министър Христо Хинков, цитиран от БТА.

Източници на Euractiv в парламента коментираха, че контролът върху търговете за лекарства, които се правят от най-големите държавни болници, е ключов икономически ресурс, което предизвика и политическите разправии. Срещу България има наказателна процедура от ЕК за търговете за лекарства.

ГЕРБ поддържа сериозна политическа база в големите държавни болници в България. Предишният шеф на Пирогов Асен Балтов бе представен за кандидат за депутат на ГЕРБ преди да обяви, че се отказва. Бившият шеф на друга голяма държавна болница Александровска Костандин Ангелов беше здравен министър, а в момента е депутат от ГЕРБ.

Здравният министър Христо Хинков е представител на другата голяма формация в управляващата коалиция ПП-ДБ и се опитва да промени властовия баланс в най-големите болници.

Политическа криза подобна на тази в Пирогов се разигра през септември в голямата софийска общинска болница Шейново. ГЕРБ в коалиция с други партии се опита да назначи нов директор, което бе блокирано след обжалване пред съда. Сегашният директор на „Шейново“ се ползва с политическата подкрепа на ПП-ДБ.

Политическа битка за икономически контрол

Управляващото мнозинство в българския парламент е формирано от про-ЕС формациите ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, но по отношение на политиките в здравеопазването тези партии остават разделени. По-рано през декември ГЕРБ и ДПС наложи своя вариант за бюджет на здравната система на страната, блокирайки предложенията за реформи на ПП-ДБ.

ПП-ДБ предложи държавата да провежда централизирани търгове за лекарства, защото в момента болниците правят това самостоятелно и плащат за един ии същи медикамент с 20 пъти разлика в цените. Най-големите разлики са при търговете за лекарства за лечение на онкологични забаолявания.

ГЕРБ и ДПС блокираха това предложение и оставиха търговете за лекарства в ръцете на шефовете на болниците.

Депутати от ПП-ДБ изнесоха информация, че през май 2023 за единица активно лекарствено вещество (твърди капсули) Sunitinib една болница е постигнали тръжна цена от 0.07 евро, а други 1.4 евро, което е 20 пъти разлика. Разликата в цените, заплащани от болниците за Pemetrexed, който се използва за лечение на рак на белия дроб, е 21 пъти. Подобни разлики се установяват при търговете за Erlotinib и Everolimus.

По данни на Българската асоциация за защита на пациентите в момента страните от ЕС отделят за здравеопазване средно около 9% от БВП. България е близо до това ниво на разходите за здравеопазване, но половината от тези пари се плащат допълнително от гражданите. Много българи се оплаква и от корупция в здравната система.

Здравното министерство твърди, че в бюджетът на здравната система е в размер 8,16 млрд. лева за 2024 година, което е с 1,1 млрд. лева повече спрямо 2023 г. В същото време обаче разходите на българите за здраве са близо два пъти по-големи.