Явор е на 12 години. С детска церебрална парализа и хидроцефалия. Проговаря на 5 години и половина, прохожда малко по-късно.

„Има шест операции за тези 12 години. Той е близнак, едното ми детенце почина”, споделя неговата майка Милена Боева.

Четири години след раждането на Явор тя не работи, за да се грижи за него.

„Но в един момент си казах, че нито аз съм полезна на себе си, нито на детето си. Затова го записах в частна детска градина. В нея той намери своите приятели, за първи път го поканиха на рожден ден. Това за нас беше невероятно събитие вкъщи”, разказва майката.

Благодарение на редовните занимания със специалист Явор преодолява тежките говорни нарушения и днес вече може да чете.

За да наваксва в развитието си, освен на логопед, Явор ходи и на психолог, плуване и езда. Отделно в дома му два пъти седмично идва и учителка.

„Това е 12 години ходене по най-различни видове процедури, което е и разход на средства, и разход на време. И обикновено в тези семейства единият родител няма възможност да работи, защото трябва да е отдаден на детето си”, коментира жената.

Милена се бори повече деца като Явор да получат шанс в живота. Мечтата ѝ е да създаде комплекс за работа с деца с увреждания.

Идеята ѝ е в този комплекс да има медицински център за рехабилитация с басейн. Надява се на субсидия от държавата, за да бъдат подпомогнати родителите.

Помагат и останалите членове на сдружение „За децата” – четирима лекари. Сред тях е и Божидар Златарев, който има 10-годишен опит в детско неврологично отделение.

Той споделя и какъв е мотивът му: „Преди 10 години аз заболях от злокачествено заболяване, две години бях на химиотерапия, когато нещата се стабилизираха просто осъзнах, че ми е даден втори шанс и това ме насочи към това да се захвана към нещо, което си заслужава – да помогнеш на другите и да са щастливи и да живеят живота си нормално и достойно. Както ще бъде при тези дечица”.

Милена от години работи в сферата на здравеопазването. В момента е служител на Здравната каса. Има ценз и познания. Но няма пари, нито терен, намира го в Божурище. Съвсем случайно, докато се разхожда.

За нейна изненада община в Божурище се съгласява да й предостави огромната сграда и 10 декара прилежащ терен – безвъзмездно за 10 години.

Идеята е комплексът да се финансира с държавна субсидия, да работи със Здравната каса и по европейски проект.

Но за да започне изграждането му, Милена се надява на дарения.