Екип биохимици от САЩ успяха да снабдят човек с нощно зрение, което му позволява да вижда на разстояние над 50 метра в пълен мрак в продължение на няколко часа, пише Обекти;, позовавайки се на Science Alert.

Ключът е в естествено светлочувствително вещество, известно като Ce6, която се получава от морски организми и в продължение на много години е използвано в изследвания за лечение на рака. Също така то е доказано ефективно срещу нощна слепота и за подобряване на зрението при различни очни заболявания. Затова и независим екип от „биохакери“ в Калифорния под името Science for the Masses решава да види как може това вещество да подобри нощното зрение.

Идеята идва от патент, заведен през 2012 г., в който се твърди, че когато се приложи смес от Ce6, инсулин и физиологичен разтвор в окото на човек, ретината ще го абсорбира и това ще увеличи зрението при слаба светлина. В патента се споменава, че на мястото на инсулин може да се използва диметилсулфоксид (ДМСО), но екипът на Science for the Masses решава да използва двете, за да увеличи пропускливостта на разтвора.

Техният колега Габриел Лисина решава да бъде опитното зайче. Учените описват процедурата в сайта си. Лисина ляга по гръб, очите му се промиват с физиологичен разтвор, за да се отстранят всякакви замърсявания, клепачите се закрепват с малък спекулум, за да се предотврати премигване и изливане на течността. След това разтворът се покапва в конюнктивалния сак с помощта на микропипета на три дози от 50 μl във всяко око.

След това се прилага налягане върху кантуса, за да слезе течността към областта на носа. Всяка нова доза се добавя след абсорбирането на следващата, като черният цвят на разтвора изчезва само след няколко секунди. След това спекулумът се маха и очите се поставят черни склерални лещи, за да се намали потенциалната светлина, която може да навлезе в окото. Черни очила предотвратяват излагането на ярка светлина преди теста.

След това Лисина заедно с четирима души като контролна група влизат в тъмно помещение. След около час той започва да различава предметите, разположени на 10 метра разстояние. Скоро това разстояние стига до 20 метра, и в крайна сметка до над 50. На това разстояние той успява да разпознае различни символи и предмети, като цифри, букви и форми, движени върху фон с различни цветове и шарки.

След което Лисина и хората от контролната група са изведени в гората през нощта и разположени на различни места. Те е трябвало да посочват с лазерен показалец хора, които стоят на 50 метра разстояние.

Екипът докладва за резултатите, които са доста забележителни – Лисина систематично разпознава обекти, които не са видими за контролите. Той открива далечните фигури в 100 процента от случаите, докато хората в контролната група ги идентифицира само на 33 процента.

След теста Лисина носи слънчеви очила до преди лягане, а на сутринта зрението му се е върнало към нормалното, като в следващите 20 дни не се забелязват никакви последствия.

Екипът заявява, че са нужни още експерименти, но те могат да се проведат лесно, тъй като използваните материали са евтини и тествани за безопасност множество пъти.

Учените разказват, че целта на тяхната група е да изследват нещата, с които научноизследователските институции и корпорации не биха се занимавали, но са твърде вълнуващи, за да се пренебрегнат.

„Разбира се има правила, които трябва да се следват, за да не се побъркваме, но науката не е мистичен език, който само малък елит владее“ – казват те. Нямаме търпение да видим какво ще излезе от това.